ОТЧЕТЕН ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БСДС ПРЕД І РЕДОВЕН КОНГРЕС - 4-5.11.2000 Г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
СКЪПИ СЪИДЕЙНИЦИ,
Днес на Първия редовен Конгрес на БСДС е необходимо да направим отчет и равносметка за един период от година и 8 месеца от учредяването на съюза, но аз бих желал да се върна няколко месеца преди 16.01.1999 г. и да се опитам да припомня събитията в средите на БСДП, предопределили възникването на БСДС. На 24 и 25 октомври 1998 г. в гр.Пловдив се проведе 43-ия извънреден конгрес на БСДП. Сега, 2 години след това напълно уверено можем да кажем на тези, които тогава се колебаеха, каква щеше да бъде съдбата на традиционната, некомунистическа социалдемокрация, ако този решителен акт не бе направен. Очевидно верни се оказаха нашите твърдения, че подтиквана с призиви за самостоятелност и лява алтернативност, БСДП трябваше да бъде сервирана пред БСП, а членството в Социнтерна - подарено заради някакво имагинерно единство на левите сили. В началния момент имаше дори кандидати за посредници по сделката, като ОБТ и нейният лидер, щедро обещаващи обединителен конгрес. Хората от остатъчния състав при д-р Дертлиев, които днес се лутат с възгласи: "Измамени сме!", тогава смело клеймяха Инициативния комитет и с лека ръка гласуваха изключване на членове и разтуряне на организации, без дори да погледнат устава си. Делото по регистрацията на 43-ия конгрес остана единствената преграда пред структурите на бившата държавна сигурност, оглавили БСП, да реализират замисъла си за влизане през задната врата в международните институции, посредством поглъщане на БСДП. Този съдебен спор ние ще отстояваме, защото не би трябвало трагедията от 1948 г. днес да се повтори като фарс.
43-ият конгрес в гр.Пловдив в едно от своите решения задължаваше ръководството на БСДП да започне работа по изграждане на организационна структура за обединение на автентичните социалдемократи. Така бе поставена идеята за обединение на социалдемокрацията от долу нагоре, която реализирахме с акта на 16.01.1999 г. - учредяването на БСДС. Имаше не малко писания и твърдения, че съюзът възниква под външен натиск, в нечия угода. В "червената" преса даже се появиха доста крупни за нас суми, подарени ни за реализацията на проекта. Истината, обаче, е друга, и тя е известна на всички вас. БСДС възникна въпреки волята и желанието на някои политически среди, за да обедини и вдъхне живот на автентичната социалдемокрация у нас, за да покаже, че социалдемокрацията в България не е и няма да бъде продукт на БСП, нито на бившите структури на ДС, за да покаже, че ние сме хората, продължили пътя на онези, които пренесоха социалдемократическите ценности през тежките години на тоталитаризма. 257 члена на БСДП, НСДП, СДП в качеството си на физически лица, както и социалдемократи, напуснали организираното движение след 1991 г., сложиха подписа си под учредителния акт на новия съюз за обединение на автентичната социалдемокрация - Български социалдемократически съюз. В Устава на БСДС бяха заложени редица демократични елементи, изстрадани в предшестващи неуспешни акции за формиране на общ център, като двойното членство, правото в ръководния орган Съюзния Съвет да бъдат кооптирани (привличани с право на участие) председателите на новоприсъединилите се областни общински структури. В никакъв случай, обаче, идеята не бе за създаване на някаква рехава конфедерация, защото самият Устав полагаше основите на единна партийна формация с главна цел: общо участие на социалдемократите в предстоящите избирателни кампании.
Трябва да отбележим, че паралелно с БСДС възникнаха и други структури с претенции за обединители на социалдемокрацията. Някой да си спомня днес шумно рекламирания по пресата Съюз "Социалдемокрация", учреден на 31.10.1998 г. в кино "Люмиер". Освен фанфарите по пресата от онова време, отреждащи му ролята на конкурент на ОДС, сега за творението си за забравили дори създателите му. Прескачайки напред във времето бих посочил и метеора от това лято - "Клуб на 100-те". Разгневените мъже, както ги самоопредели д-р Дертлиев, се скараха преди да успеят да блеснат с огромния си според медиите интелект. Това означава едно: Не е от решаващо значение как само ще рекламираш една идея, важното е кои и какви намерения реализират проекта за обединение на социалдемокрацията, имат ли общи цели и куража да преодоляват заедно трудностите. В това отношение І-ят редовен конгрес на БСДС може да се счита за поредната решаваща стъпка по един дълъг политически път.
Публикуването на регистрацията на БСДС в Държавен вестник - 20.04.1999 г., съвпадна със сложна политическа обстановка на Балканите - Косовския конфликт. Още в самото начало БСДС зае точна и ясна проевропейска позиция по отношение на кризата. За разлика от други "социалдемократи", призоваващи на митинги, редом с ортодоксалните сталинисти, за гражданско неподчинение и партизански землянки в защита на Милошевич, БСДС, заедно с партньорите си от ОДС, участва в проявите в защита на националните интереси. Декларацията, разпространена до партиите-членове на Социнтерна и до неговите органи, бе контрапункт на тази, сътворена от Първанов, Дертлиев, Томов и Петков. Това ни даде първото прозорче в спуснатата пред нас от гъмжилото недоброжелатели завеса пред външния свят. За пореден път се оказахме прави, кризата отмина, Солунската четворка се разпадна от вълчия стремеж на най-големия да изяде партньорите си, но и в международните социалдемократически среди бързо преориентираха интересите си в друга посока, което пак ни остави пред дилемата за търсене на нови пътища към Европейския социалдемократически друм.
Във вътрешен план през есента на 1999 г. предстояха местни избори. Двете основни задачи от пролетта на 1999 г. бяха: да съумеем да организираме структурите на съюза за участие в изборите и да се докажем като равноправен партньор в ОДС. За тези, които днес отправят, може би, справедливи критики за отстояване на нашата идентичност, и за тези, които обичат хазартния, революционен подход в политиката, ще припомня, че част от партньорите в ОДС приеха с нескрито неодобрение нашето съществуване. БСДС като независима социалдемократическа организация се явяваше тегоба за техните растящи апетити и чувството им за единственост. В проведената среща с ръководството на СДС, БСДС едностранно декларира, че поема задълженията, разписани от д-р Дертлиев като председател на БСДП към коалицията. "Нашето място е между СДС и Евролевицата в политическия спектър" - беше становището ни. "Нова, млада формация сме, но ще се докажем като реални, честни и лоялни партньори." В Изпълнителния комитет от онова време имаше доста настоявания и тежки дебати да излезем с декларация в подкрепа на исканията на "Народен съюз", ВМРО и БЗНС, всеки член от коалицията да се явява самостоятелно на местните избори, т.е. ОДС да се разпадне, уж временно на съставните си части, които да спечелят поотделно, за да се съберат след кампанията. Заложихме на разума, а не на емоциите. На отделни места загубихме от това, но на други спечелихме. Като цяло, една година след изборите се видя, че ОДС само пострада от тъй нареченото "ветрило". Апетитите не само не намаляха, а нараснаха, а съветниците на партньорите не се събраха, а се изпокараха. Резултатът от тези избори за БСДС на първо място бе, че бе приет за реален политически субект в ОДС и успя да види в действителна обстановка възможностите на отделните структури. Добри думи могат да се кажат за самостоятелното представяне в общините Айтос, Радомир, Сливен, Приморско, Ботевград, Дряново, Враца, Трън. Ползотворно бе партньорството в Пловдив, Свиленград, Троян. Но местните избори поставят и редица въпроси за дисциплина, претенции и действителни възможности. В направения разчет се предвиждаше явяване в над 200 общини, издадоха се 168 пълномощни, а резултати има от 108 общини. Можем да считаме 77-те ни съветници, двамата общински кмета, заместник кметовете и кметовете на населени места за задоволителен резултат, но факта, че в цели области като Разград не бяхме представени, а в други като в Кюстендил и Шумен регистрирахме участие в една община, говорят сериозно за необходимата работа и дисциплина. Не можем да разчитаме на добър самостоятелен резултат на парламентарни избори само от Сливен, Русе, Перник, София, Пловдив, Ямбол или Хасково. Областите са 28, а 4-те процента са резултантна величина от всички тях.
Оценката на местните избори и предстоящият закон за политическите партии наложи промяна в подхода по регистрацията на членовете и организациите на Съюза. С решение от 11.12.1999 г. Съюзният съвет постави краен срок за този процес 1.02.2000 г. За съжаление срокът се оказа не край, а начало на дълъг процес. Все пак идеята на някои, че по стар обичай и това решение ще отлети, не се сбъдна. Днес БСДС е може би единствената организация у нас, която има ясна представа за точния брой на своите членове и провежда не Общо събрание с наемни делегати - фантоми, а редовен, и искам да вярвам, честен и съзидателен конгрес.
На този конгрес предстои приемането на програма, която ще стане основополагащия документ в нашата работа в първото десетилетие на 21-ви век. Така БСДС ще може да изпълни втората задача, поставена при своето учредяване - отстояване на социалдемокрация от европейски тип, отстояване на основната цел за развитие на България - членство в евроатлантическите структури. Защото в момента положението на традиционната социалдемокрация у нас е твърде сложно. Претенциите на посткомунизма се прехвърлиха върху цялото ляво пространство. Разпадналият се "мек" проект "Евролевица", предвиждащ приобщаване на част от посткомунистическите структури към социалдемокрацията, бе заменен с "твърдия" вариант - "Нова левица", който загърбва тъмното минало на БСП и я провъзгласява за водач и единствен представител на социалдемокрацията у нас. Не би могло да се отрече, че той има здрава финансова подкрепа, която определя и медийна, и външна такава.
Задачите на БСДС в тази ситуация бяха, на първо място да открои своята социалдемократическа идентичност като водещ представител на социалдемокрацията в демократичното пространство, да потърси диалог и по-тясно партньорство с нови реални политически сили, заявили принадлежност към ценностите "свобода, справедливост, солидарност" и да продължи работата по търсенето на признание в международен план. В състояние на тежко медийно затъмнение и липса на големи финансови ресурси, решаването на първата задача не бе леко. Работата вървеше в няколко направления. С медиите най-вече се търсеше пробив чрез провинциалните издания, непреситени от скандални новини. Опитахме издаването на списание "Реформи", контакти с КНСБ, а от началото на м.октомври 2000 г. започна изграждането на пресцентър на съюза. Трибуната на Народното събрание и внесените от нас законопроекти за защита на потребителите, за кредитните кооперации, Кодекса на труда и предложенията за изменение и допълнение на закони бяха другото ни оръжие. По количество законодателни инициативи, въпреки и с двама депутати, стоим по-добре дори от цели парламентарни групи. Макар с много труд, осигурихме в началото на 2000 г. помещение за офис в центъра на София. Успяхме да пререгистрираме ССДЧП с желанието да работим по създаване на електорална база сред дребни и средни предприемачи. От месец на бул."Дондуков" 19 се настани и фондация "Напредък", за съхраняването на която трябва да благодарим на г-н Груди Панчев. Все още слаба страна е използването на съвременните средства за комуникация и пропагандирането на идеи, каквито дава Интернет.
По второто направление, особено радостни сме, че открихме съмишленици в лицето на НДПС. Двете партии имат много сродна съдба в отстояване на своята идентичност и вече обща база за сътрудничество - полето на социалдемокрацията. Ръката стои протегната към БЗНС и към всички социалдемократи, отстояващи европейския път на България. Целта е не скандално дистанциране от ОДС, а точно обратното - разширяване на демократичното пространство и работа сред социално мислещите хора у нас. Естествено е, нивото, на което сме представени в днешното управление да не ни задоволява, но освен проблемът за партньорството нещата имат и друга страна - изграждане на здрава организационна база, която да изразява не голи претенции, а реални възможности. Вярвам, че съвместната социалдемократическа програма, която ще приемем и с НДПС, ще се отрази благоприятно в изясняване на принципите и задачите на нашето бъдещо партниране с политическите сили от демократичния спектър.
В третото направление - международната дейност, можем да констатираме явен напредък. Сключени бяха двустранни споразумения със Саксонската секция на ГСДП и с ЧСДП. Контакти бяха установени с Германската, Хърватската, Словенската и Унгарската СДП. Теодор Дечев участва в конгреса на Австрийската СДП. Най-съществено е, обаче, приемането на сдружението "Български вярващи социалдемократи", състоящо се от членове на БСДС и НДПС, за член-наблюдател на Лигата на вярващите социалисти - асоцииран член на Социнтерна. На конгреса в Будапеща БСДС и НДПС бяха представени от обща делегация, начело със Зам.председателите си Теодор Дечев и Халид Гаази. Работата по това направление очевидно ще продължи години, но още сега трябва да направим своята заявка като БСДС за Социнтерна и да потърсим път за реализиране на контакти с Форума за солидарност и демокрация. Това естествено налага в БСДС да се изгради в бъдеще международен отдел, за да не се разчита на спорадични контакти, а постигнатите с труд взаимни договорености със сродни партии да останат лист хартия.
В заключение бих желал да набележа няколко необходими насоки за работа в бъдеще, които се очертават като изводи от извършеното до момента.
Най-важната и главна цел е БСДС да се утвърди като един от реалните политически субекти у нас с присъствие в Парламента, в местната и изпълнителна власт. Затова е необходимо с много разум и прагматизъм да изберем верния път за покриване на високите критерии, които се залагат в Закона за политическите партии и Закона за изборите. Да представим пред избирателите ясна програма и цели, а пред себе си точни и изпълними задачи в нарастваща градация. Бъдещето на България като част от евроатлантическите структури и изграждане в страната на социално пазарно стопанство в условията на гражданско общество са постулатите, от които ние не можем да се отделим, ако искаме да сме социалдемократическа партия от европейски тип. БСДС трябва да бъде отворена за контакти с партии от демократичния спектър, за да се наложим в полето на социалдемокрацията срещу набезите на посткомунизма.
Втората главна задача е да участваме в изграждането и формирането на социалната база, чиито позиции ще отстояваме - трудещи се, хора на дребния и среден бизнес. Стратификацията в българското общество започна, макар и бавно, и ние трябва да изградим непартийни структури, които да подпомагат бъдещото формиране на средна класа. ССДЧП и създаваните по места агенции за регионално развитие са само първите лястовички в нашата предстояща дейност.
Третият фактор е работата с младежта. За 10 години над половин милион избиратели у нас вече са други хора. Младежката организация, изградена и регистрирана по ЗЛС е само една от формите за търсене на активни привърженици на социалдемокрацията. Другата форма е реална превъплъщаване в действие и законодателни инициативи на идеите, заложени в проекта за програма на съюза. Тук можем да прибавим и работата сред жените (възстановяване на Женския социалдемократически съюз) и връзките с отделни малцинствени групи.
Разширението в процеса на обединяване на социалдемократически мислещите хора, с включването в редиците на потенциалните партньори на нови политически субекти е другата наша задача, заложена даже в Устава. Това може да се реализира, както с контакти на централно, така и на местно ниво. Пагубно е да се затваряме само в рамките на някогашната мощна БСДП и да загърбваме бъдещето, вперили поглед в несбъднатите стремежи от миналото.
Организационната дейност по изграждането на нови структури и ясната и целенасочена медийна политика са разковничето, без което не може никоя партия. На БСДС е необходим медийно-пропаганден център с професионален поглед по проблемите и връзки по структурите. На структурите пък е нужна готовност за ясно себеутвърждаване, особено на местните избори през 2005 г.
На шесто място, но не по значение, е международната дейност. За съжаление в това направление ние тръгнахме не от нулата, няколко нива под нея. Бивши съпартийци, в услуга на посткомунистическите среди, ни градиха образ пред света като по каноните на сталински учебник за активна дезинформация. Вярно е, че международните контакти не носят нито пари, нито гласове. Вярно е, че когато си силен у дома, те ценят и търсят и навън, но за нас, за условията в България международната ни репутация е от изключително значение. Тя е от значение, не само защото вървим към Европейския съюз, не само защото трябва да бъдем част от световното социалдемократическо семейство, а и защото значимостта на една политическа сила у нас днес се свързва с нейните възможности и контакти в чужбина. Именно поради това е жизнено необходимо за БСДС изграждането на цялостен сектор "Международна дейност".
Днес е нашият І редовен Конгрес. Това, че всички тук сме заедно означава, че първият успех в процеса на обединяване и утвърждаване на автентичната социалдемокрация у нас вече е налице. Предстои ни дълъг път, по който ние ще покажем, че със силата на разума и конструктивния диалог идеите на европейската социалдемокрация ще станат реалност и в България в името на просперитета на нашия народ.
Благодаря ви за вниманието и на добър път на социалдемокрацията в 21 век.