Денят, в който от розовата мъгла започна да изплува образа на „СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ“

Сезонът на шумната реклама на гласуваните изменения в Конституцията, които по идея на новите „прогресивни“ сили трябваше да унищожат корупцията така, както някога смятаха, че препаратът ДДТ ще се справи с всички летящи и пълзящи вредители, измина. Скептиците ги качиха на витрината на Конституционния съд и сега те чакат неговата тежка дума относно право на прилагане. Някои от въпросите за тяхната полезност или вредност ще лъснат едва след време, както се е случило с открития през 1939 г. препарат, чиито автор десет години след това получил Нобелова награда, а след още двадесет изобретението му започнали да забраняват за производство и употреба.

Та, докато някои щедро стимулирани „експерти“ се възхищаваха на гениалността на въпросните конституционни изменения, изведнъж настана време разделно. Сглобката взе да скърца и да се разглобява, а политическият вятър донесе мирис на избори. Тогава завесата леко се открехна и определени наблюдатели започнаха да забелязват пропуски, които плахо намекнаха, че биха предизвикали и аварии.

Малцина обаче отбелязват, как промените в Конституцията, съпроводени масово от „специалистите“ с комплименти за тяхната градивност, на практика ликвидират възможността за възникване на реална алтернатива на сегашното положение. Постановките, че старият действащ парламент ще работи до избора на нов, поставя участниците в изборния процес в странна ситуация. Едните предизборно ще са на парламентарната трибуна, може би с леки прекъсвания от кумова срама. Те ще имат възможността да внасят законопроекти, активиращи своя твърд електорат. /“Възраждане“ вече внесе такъв за напускане на НАТО/ или ще леят конструктивни виждания за светли бъднини, а медиите широко ще им отворят място за позициите по новите възникнали ситуации във вътрешен и международен план. Дали някой ще се сети да предлага на своите избиратели парцели на Марс като изгодна инвестиция не е известно, но е ясно вече от становище по подобен казус на контролиращите органи, че такова деяние едва ли ще бъде оценено като престъпление, понеже още не е законово регулирано у нас. И докато досегашните избраници обикалят страната и набират информация за парламентарен контрол на служебните управляващи, представляващите извънпарламентарната им конкуренция ще успеят да се изкашлят два-три пъти по някоя кабеларка с мизерните си средства. Единствената утеха за вторите ще бъде изнамирането на някой Чичко Паричко, който мигом ще ги приобщи към моралните ценности и устои на първата група.

Практически това бе от години целта на определени среди за финализиране на прехода и тя вече е реалност. Състезанието да добие формата на конкуренция между структури под началството на местните „стари муцуни“ и вносните внуци „юпита“, изградени, обучени и подплатени икономически с изнесените някога в чужбина капитали. Последните, както се посочва в началото, се върнаха с етикета „прогресивни сили“ уж да унищожават корупцията, а те се заеха просто да я модифицират и надграждат по модни образци.

Изборът на вечно „невинния“ през последните десетилетия електорат отново ще се окаже решаващ. Защото той ще наподобява този между питон и пепелянка. Единият ще те погълне, а другата твар само ще те ухапе. На печелившите: “Честито за резултата!“. За останалите стои надеждата да им обещаят бонуси. И за да не сбъркаме за пореден път деня за размисъл, нека загърбим максимата на шопа: “Най-любим да мразим, а най-мразим да мислим!“

25.03.2024 г /Благовещение/
Йордан Нихризов