Идеи за основни принципи и политики относно изграждане общност на демократичните сили с цел преодоляване настоящата политическата криза у нас

Възнамерявайки да предложа от името на БСДП набор от възможни принципи за обединение около политики, свързани с преодоляване на настоящата политическа криза, забелязах че в наши дни е модно като изключително нови идеи и възгледи да се представят добре забравени стари виждания, леко модифицирани или просто облечени в лъскава премяна. Често сред тях се нареждат радикални популистки практики, изпробвани и фалирали многократно, ала накичени с притегателни етикети и естествено предлагани под различна форма от своите пропагандатори като необходимата същност на нужните реформи. Това ме предизвика да направя леко встъпление и паралел към отминалото време, за което често ни образоваха избирателно, ала упорито набивайки съответните идеологически принципи на няколко поколения, дори те да бяха далеч от обективните факти. Може би на първо място днес стои едно клише, което се развява по медии и информационни мрежи, как от тридесет години България потъва, защото някакви „демократи“ отклонили страната от верния път на развитие и отнели на хората вярата в „свелото бъдеще“. Какво и как строяха тружениците на социализма до 1989 г. и защо се разбунтуваха остава, разбира се, в мрака на мълчанието. Затова нека тръгнем от популярната в наши дни тема за реформиране на системата.

Още със своето обособяване социалдемокрацията се свързва с понятието реформа. Тези, които в настоящия момент развяват въпросния термин обикновено влагат в него нещо просто. Подмяната на едни кадри на властови позиции с други, излъчени от нас, ще реши всички проблеми. Те с магически замах ще изчистят лошите и корумпираните и ще ги заменят с хора с висок морал и перфектна експертиза. Методиката е позната отдавна като основен похват на популизма. Единствената задача е винаги да намираш враг, който да е виновен за грешките, за да не разкрият масите, че причината за провалите се корени в теб, защото тогава обреченият ще бъдеш ти. В това отношение другарят Сталин е бил перфекционист и даже се е добрал до определението от своите поклонници - „Бащата на народите“.

Всъщност предшествениците на днешните родни борци за промяна са били коренни отрицатели на понятието реформа. Революционните марксисти от преди век са смятали реформата за откровена ерес в комунистическата доктрина и залагали на радикалния принцип: „Ние ще разрушим стария свят, за да изградим на негово място нов по нашите принципи, като ликвидираме всички врагове, които ни пречат!“. Някои герои в наши дни просто модернизираха изказа с обобщаващото „политическо изчегъртване“.  Историята сочи, че с рушенето другарите определено са се справили, но се препънали в граденето. За този процес една стара жена, загубила в годините пропагандния оптимизъм, с тъга споделяше своето откритие: “ Хората, които много обещават, се делят на лоши и такива, дето се правят на добри. Не им вярвай чедо!“.

В началото на 20-ти век, опрян на анализа на наченалата индустриализация в България, социалдемократът Янко Сакъзов заключава, че прогресът се движи от „производящите сили“. Като основа за бъдещия прогрес на нашето общество неговите следовници виждат в партньорството между труда и капитала, а развитието е нужно да се базира на солидарните структури в икономиката и финансите, както и да се заложи на повишаване образованието и квалификацията на работната сила. „Общоделците“ мигом са жестоко заклеймени от правоверните марксисти – ленинци у нас, верни на принципа за експроприация на експроприаторите, обоснован от др. Ленин като: „Грабь награбленное!“. В интерес на правдата трябва да се отбележи, че броя на последователите на ленинския подход е бил три пъти по-голям от тези на общоделците. Все пак далеч по-привлекателно е да си присвоиш нещо, отколкото да изпълниш конституционното си задължение да се ограмотиш, макар и безплатно, което било отбелязано в Търновската конституция още от 1879 г. Нали в отечеството ни по исторически особености  думата хайдутин има две значения, едното е разбойник, а другото народен закрилник. Не, че англичаните си нямат полумитичния Робин Худ, ама те все пак ни дишат праха. Славата за нашите закрилници отдавна лети в космоса, а тук по земите ни останаха  оригиналните хайдути – разбойниците.

На 09.09.1944 г. с помощта на Червената армия победата е удържана от революционните марксисти, а скоро след това социалдемократите са обявени за „социалфашисти“ или „социалшовинисти“ и насочени за превъзпитание в съответните лагери. В икономиката на България се копира съветската система, която д-р Георги Петков - председател на БСДП /в изгнание/ определя като държавен капитализъм, опрян на политическа диктатура. В учебниците от преди 1989 г. обаче това се нарича развит социализъм. С него възниква и т.нар. „номенклатурна класа“, но за нея и до днес никъде не се споменава нищо, защото по дефиниция за благоденствието се грижеше партията на целия народ - БКП, а властта й дори от 1971 г. бе конституционно закрепена с прословутия чл. 1. Терминът реформа в онези години се появяваше спорадично, когато нещо съвсем почваше да куца или когато от „Големият брат“ в Москва се получеха съответните инструкции. Народните маси по презумпция бяха вдъхновени и доволни, а врагът бе загниващия империализъм, чието ухание отделни избрани индивиди имаха право да поглъщат с „отвращение“.

През 1989 г. Берлинската стена се срути. „Светлото бъдеще“ отлетя, а в България започнаха, мъчително и трудно реформи, които трябваше да създадат гражданско общество, живеещо в условията на пазарна икономика. Идеите за разумен подход, гарантиращ възникването на широка средна класа у нас, се сблъскаха с радикализма на определени интереси, желаещи части от бившата номенклатурна класа бързо да се преустроят като бъдещата олигархия. В началото на новия 21 век това се случи и новоизлюпените плутократи, започнаха да набиват обръчите на самата политическа система. Ентусиазмът от началото на прехода се изроди в апатия и отрицание, а идеите за реформи бяха белязани с клеймото на икономическите интереси. Популизмът начена своя възход. Отрицанието се утвърди като основа на цялата държавна система, превръщайки кризата в политическа. В резултат терминът реформа се сведе до подмяна на личности от един или друг икономически кръг, а в законодателството масово навлязоха лобистки норми. Част от последните се появиха даже след „стимулирани“ граждански протести. Процесът бе съпътстван от подобни тенденции и по света. Естественото желание за свобода и принципите на демокрация се натъкнаха на подводните камъни на глобализма и крайния либерализъм и започнаха да влизат в конфликт с традиционни ценности и разбирания за национална идентичност и родолюбие. За определени среди целите, към които обществото ни се стремеше и дори успя да постигне, заприличаха на порочни подходи, а мисълта за „твърдата ръка“, която силово да наложи ред и справедливост упорито взе да се натрапва в медиите.

Не по-различни в последното десетилетие бяха процесите и в световен план. Преди век Владимир Илич Ленин установил, че при определени критични обстоятелства една организирана маргинална група хора може бързо да вземе цялата власт в дадена държава и да я задържи, ликвидирайки безкомпромисно всяка съпротива. Така през октомври 1917 г. болшевиките, които мнозина тогава подценявали, хванали здраво кормилото в Русия. Сетне след смъртта на вожда неговите другари се изпокарали. Сталин изритал Троцки да си прави световната пролетарска революция на Запад, докато той планомерно се справил с останалите и след кървавите баталии на Втората световна война турил своята ръка на цяла Източна Европа и части от Азия. Не простил на и на основния си конкурент Троцки, когото застигнал чак в Мексико, но идеите как организираните маргинали могат да покорят света не погинали. Преминавайки през различни теоретични школи и видните им представители те отново избуяват, свързани вече с икономически фактори. Брандирани като форма на защита правата на дискриминирани групи, въпросните се опитват да атакуват посредством идеите на либерализма утвърдени традиционни ценности и норми.

Така в началото на нови 21 век Изтокът омеси болшевишките възгледи с източното православие и с новия продукт обяви претенциите си за „многополюсен свят“, а Западът нахлу с либералните възгледи и глобализма посредством финансиране на разнообразни неправителствени организации. Разломът в обществата взе да се отваря точно в страните от Източна Европа, наскоро разделили се с тоталитаризма. За жалост България се оказа едно от твърде земетръсните пространства на този процес. А причините за това са наглед прости: състояние на местната икономика и доходи на населението, ниво на образование, гаранции за справедливост, морални устои за чест и достойнство, национални ценности и разбирания за родолюбие, все сфери, върху които личат петна от недавнашното минало. Нищо чудно, че не само идеите на социалната демокрация за утвърждаване на социалния хуманизъм като водещ принцип бяха затъпкани, но и самият смисъл на понятието реформа бе подменен с облачни проекти за промяна, в която всеки влагаше своето разбиране. За съжаление щедро платени медии и социални мрежи подпомагаха процесите на яростно противоборство. То днес е на път да блокира дори действията на държавни институции, без даже да се включва активното рушене на престижа на България пред международните.

Какво може да се направи, за да имат своята алтернатива, тези които не желаят да бъдат част от двата радикални лагера, подменящи дневния ред на обществото, съобразно икономическите интереси на своите задкулисни направляващи или прегрупиращи се по посоката на осигуреното външно финансиране? Навярно на първо място да се обединят около общи принципи за държавно устройство, гарантиращо демокрацията и националния суверенитет на страната, както и посоката, в която тя ще се развива. А сетне да погледнат основните насоки за реформи в областите, свързани пряко с техния живот, реформи които могат да доведат до реално благоденствие и справедливост. И да не забравят, че разумът  изисква работа за съзидание. А социалдемократите, опрени на своя опит, могат да предложат своите идеи в подхода за решаване на проблемите. Отговорността за решението обаче е обща, на всички залагащи на градежа, пред антагонизма на отрицанието. Добре е новото да бъде наистина ново, а не ремикс на добре забравени неща.

Йордан Нихризов
Председател на БСДП

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ПОЛИТИКИ НА ОБЩНОСТТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ:

1. България е република с парламентарна форма на управление, закрепена от приетата Конституция.

Всякакви предложения за промяна на формата на управление с цел въвеждане на ред и сигурност с президентска, полупрезидентска република или конституционна монархия са опити да се въведе скрита форма на диктатура. Неприемливи са и предложенията, оправдавани с утвърждаване на формите на пряка демокрация, свързани с федерализация на страната или замяната на законодателната система със система от местни и централни референдуми.

2.Бъдещето на България е в Обединена Европа, а нейната сигурност се гарантира от включването й в отбранителния съюз НАТО

Предложения за напускане на ЕС и НАТО с цел утвърждаване на неутралитет или включване в бъдещ Евроазиатски съюз са безперспективни и могат да нанесат само ущърб на страната и връщане към отречени минали исторически времена.

3. Патриотизмът  е отстояване на българските национални интереси в общностите, в които България членува, нейното достойнство, историческо наследство и достижения, както и правата на нейните граждани. България е страна, в която се уважават традиционните ценности и свободата на личността

Непреимливи са всички опити да се налага диктат на обществото от малцинствени групи в него, посредством въвеждане на правила в разрез с конституцията, оправдавани като ликвидиране на елементи на дискриминация или възприемане на „прогресивни“ модели на обществено устройство.

ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕФОРМИ:

1. Реформа в образователната система с цел ликвидиране на неграмотността сред малцинствените групи и опитите за оформяне на гета с нисък културен уровен и слаби възможности за реализация в обществото. Изграждане на действаща система за професионално образование и подготовка.
2. Утвърждаване на действени мерки за подпомагане на малкия и среден бизнес. Създаване на ясни и точни правила за контрол и конкуренция. Стимулиране на солидарните икономически структури с цел ликвидиране на социалните неравенства.
3. Утвърждаване на комплекс от мерки за гарантиране на енергийната сигурност на страната. Държавата в ролята на регулатор на всички икономически процеси, свързани с националната сигурност, включително енергетика, транспорт, комуникации и пр.
4. Приемане на справедливи правила за данъчно облагане и социално осигуряване в система, гарантираща както просперитет на бизнеса, така и достойнството на хората на труда.
5. Действена съдебна реформа, утвърждаваща правото на закона и обвързваща кадровото израстване на магистратите с качеството на тяхната работа, съдебна система с финансовата отговорност за нейните решения.
6. Комплекс от мерки за развитието на културата с участието на държавата в нейното подпомагане, включително посредством реклама.
7. Стимулиране на развитието на науката и иновациите, както и изграждане на строга система на контрол на ефекта от приложените мерки за подпомагане.
8. Възприемане на уредба за действен контрол на субектите във финансовата сфера, с цел нейното ориентиране към подпомагане на бизнеса и въвеждане на коректни правила при дейността им.