Пречистването като метод за формиране на новата почтеност

Днес много започна да се спекулира с термина лустрация под формата на мерки за разчистване проблемите от предходни управления. Причината - идвало ново време с нови хора и нов дух. Даже фолк певицата Луна издигна лозунга за лустрация, за да скъсаме с недъзите от миналото. Надявам се тя да не включва и оперните изпълнители, които ползват техники и пеят арии, написани преди повече от век.

Всяко нещо, казва народът - с времето си. Но интересно защо е тази ярост в предлагането на церемонията за пречистване точно в наши дни, а не тогава, когато трябваше да се случи. Единственият лустрационен опит у нас бе Закона Панев, предложен в 36-то Народно събрание, който ограничаваше правата на бивши членове на БКП като университетски преподаватели. Нададе се страшен вой за погазване на принципите на демокрацията и той бе почти веднага отменен през 1995 г.

През това време преподавателите по политикономия прекръстиха модерно предмета на "Икономикс" и продължиха да четат стария си курс лекции. Други, свързани с историята на БКП и философията, също смениха заглавията и дори някои от тях си направиха гаргара и започнаха да преподават "История на демокрацията". В резултат старите постановки на марксизма-ленинизма останаха да се набиват в главите на подрастващите, облагородени и лустросани понякога като либерализъм.

Бившите радетели на "светлото бъдеще" се ориентираха към загниващия капитализъм, а техните синове и внуци, заеха местата им във фирми и фондации. Да, те формално нямат нищо общо с каноните на своите дядовци и бащи. Понеже за разлика от „незабравимото минало“ демокрацията не преследва наследниците до трето поколение за стари грехове. Защо тогава този шум и ентусиазъм?!

Разгадаването на отговора не е трудно за хората, които се опитват да мислят. Просто новите лустратори желаят да вкарат в категорията "виновни за състоянието сега" всички онези, които свалиха от власт техните родственици и да им вменят вината за извършеното от самите тях разграбване в годините на „първоначално натрупване на капитала“. Така всичко ще е чисто и лустросано. Те, внуците, са новите носители на прогреса, въоръжени с тапии от западни университети, където малцина по времето на „реалния социализъм“ можеха да отидат, освен ако мама и тати не изпълняваха секретни мисии зад граница на службите по сигурността или не отдъхваха в някое посолство около Сена или Темза.

Остава днес да се подкваси само средата, която ще оцени тяхното радикално действие за скъсване със старите идеологии и партии, в името на прогреса. Внуците ненавиждат аналоговото мислене. Те отричат конкуренцията на идеи. Тяхното мислене е цифрово. Колкото по-голяма е цифрата, толкова по-убедително звучи. Затова медиите проглушават електората за новия повей от Запад. Но това, че той е подкрепен задължително с конкретно финансиране на дадени проекти и какъв е ефекта от тях, винаги остава нейде в сянка. Е, за съжаление у нас има такъв народ, готов да погълне всяко красиво обещание и да повЕрва на всяка клетва, тъй като десетилетия дядовците формираха и полираха съзнанието. За разлика от тях, които излязоха в пенсия, то мисленето, на възторжените покорни още се инжектира, за да приема старите пороци, но като нова революция на духа.

09.11.2021 г.
Йордан Нихризов