Приказка за статуквото и промяната

Имало едно време едно могъщо Статукво, което надянало червена рубашка, ходело напето и със строг поглед определяло какво е добро и какво лошо, както за малките деца, така и за порасналите. С времето от тежките му стоманени стъпки земята взела да се тресе и то почнало да затъва в траповете, дето изравяло под себе си. Взело да се оглежда боязливо Статуквото, захвърлило старата рубашка и опитало любезно да се усмихва, но не щеш ли точно тогава от небето долетял страшен гръм. То се разтворило и оттам се появила Промяната. Тя с развети къдрици гордо и напето пристъпвала по площадите, подсвирвайки си весели мотиви, отправени към светлото бъдеще. А старото Статукво уплашено гледало как линее и спешно решило да се раздели със своето минало. Надянало нови одежди, захвърлило старите документи за самоличност, сменило даже името си и щедро предложило на Промяната да си играят заедно. Тя, разбира се, със самочувствие му заявила, че могат да изтанцуват само един последен валс, тъй като 45 години хоровод й стигали.

Да, но Статуквото не се отказало. То тръгнало да търси нови другарчета по чужди земи и щедро да ги черпи, за да им се хареса. Другарчетата разбирали от бизнес и много им се понравили паричките щото не миришели, та бързо припознали новото си приятелче. Понеже то вече не ги обиждало и заплашвало, а било готово да им даде всичко от себе си, само и само да седне на масата до тях. Сетне Статуквото взело да флиртува и с Промяната, като щедро предлагало да й прелее кадри от своята банка, тъй като била още хилава. Започнало да я засипва и със сладки радикални идеи и помисли, ама без да спомене колко опиати е турило вътре. И понеже другарчетата от чужбина ръкопляскали на всеки акт на подобна близост, тя с гордост продължавала да се перчи, без да забелязва как братчето й Разумът страда. Постепенно Промяната толкова се надула, че взела да се люспи. Изгонила своето разумно братче и даже тръгнала да го хока, как по всичко прилича на Статуквото от ранните му години. Накрая станала капризна, спукала се от възгордяване и почнала да линее.

В този момент тя се уплашила , че ще остарее и погрознее, та бързо приела предложението на Статуквото да се сгодят. Заживели заедно без официален брак, защото уж така им били подсказали не само другарчетата от чужбина, но и както сами твърдели дори Разумът изразил съгласие, тъй като обичал само умните и красивите.

Много скоро обаче Статуквото се върнало към старите си маниери и се захванало да определя правилата и да прилага само онези, които са му изгодни. Разликата била, че вече не ходило открито надянало рубашка, а било облечено в моден марков костюм и с куп чуждоземни сертификати за прогресивност в чантата. Промяната започнала да се сърди и бунтува и даже излизала по площадите както някога, ама нали била прихванала вируса от общуването в семейното ложе, нещата й хич не се получавали по новому. Все ставало така, че се опитвала да танцува рок под звуците на ретро чалга, а пък Статуквото пригласяло до нея с дрезгав тембър и щракало доволно с пръсти. Виж Разумът си скубел косите, но не можел нищо да стори, понеже му отнели думата. Не се вписвал бил хич в системата за политкоректност.

Как може да продължи тази приказка ли? Ами изглежда съвсем елементарно според ангажираните. Статуквото и Промяната просто периодично ще си сменят идентичността в духа на новото време, като затъпчат Разума в ъгъла, тъй като той ще пречи да се разгърнат емоциите на свободния дух. А на непослушните деца ще разказват до безкрай сказката за Дядо Торбалан. Старецът, както се полага, ще ги тури в чувала и ще ги занесе да ги сготвят за вечеря, ако много надигат глас и не вярват в онова, дето им повтарят от средствата за масова манипулация. Ах, пардон грешка - комуникация.

Край! Приказката свърши, понеже изключиха захранването във връзка с повишаване цената на енергоизточниците. Както някога. Лягайте да спите и толкова, че утре не се знае кои ще го играят Статуквото и кои Промяната!

08.09.2021 г.
Йордан Нихризов