Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Предизборен клип на БСДП в Патриотична коалиция "Воля и НФСБ


Нека загърбим популизма и кажем:"Да!" на разума в политиката


Йордан Нихризов за участието на БСДП в Патриотичната коалиция пред ТВ"Евроком" 29.03.2021 г.





 
Текуща информация / Социалдемократите за

Що е то патриотизъм и има ли той почва у нас?

Избрах заглавието, което напомня известно българско марксистко съчинение не случайно. По стандартното определение патриотизмът е любов към родината, съчетано с гордост от достиженията на нейната култура, история и привързаност към нейните граждани. Често понятието се примесва с национализма и като следствие се явяват разнообразни тълкувания, облечени в политически одежди.


Иначе първите патриоти в Америка са например бащите – основатели на САЩ, които са рискували живота си да създадат нация, отразяваща вижданията им за свобода и равенство. Те възприели принципа: “Всички хора са създадени равни и са надарени от своя Създател с определени неотменими права и сред тях са животът, свободата и стремежът към щастие.“


У нас патриотизмът добива своите очертания в годините на Възраждането. Той превръща народа ни в нация и десетилетия определя ярки прояви на саможертва в името на свободата и идеалите за национално обединение.
В средата на ХХ-и век обаче, пролетарският интернационализъм се настанява в страната ни с помощта на Червената армия и обявява комбинацията между социалдемокрация и национализъм за социалшовинизъм. А любителите на лесния радикален път към светлите комунистически бъднини след като експроприират експроприаторите по ленински, напълвайки своите джобове, оформят новата номенклатурна класа, която за своето утвърждаване се нуждае от актуални лозунги. Любовта се отмества към силните в Москва, издигнали довчерашните нисши във висините и всяка форма на всеотдайност към родното е заклеймена като краен шовинизъм. За родолюбиви изяви в онези времена е можело да отидеш на превъзпитание и дори по-лошо да те обявят за агент на империализма или направо за фашист. За сметка на това в държавния ни химн, съчинен през 1950 г. гордо се разполагат благодарствени слова към новите господари:
„Българийо мила, земя на герои, неспирен и мощен е твоя възход!
Да крепне навеки съюзът ни боен с могъщия братски съветски народ!“
„Великото слънце на Ленин и Сталин с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали, в борбата и в мирния труд ни сплоти“.


Така патриотизмът бива слят с комунизма и с новата хомогенна паста започва масово полиране на мозъци. За несъгласните остава опасността да се сдобият с етикета  шовинист или фашист и те предпочитат да се спотаят. Предвид факта, че пренастройката начева още от най-ранна детска възраст резултатите бързо стават видими.


Минаха обаче близо две десетилетия. Част от похватите за дебългаризиране започнаха да пречат и бяха вкарани в графата „грешки на растежа“. Властта се утвърди и гордо отчете, че преминава в следващ етап на развитие. И за да се окаже, че „Априлския повей“ е донесъл ново ухание от същия производител, в родния ни национален химн грейна съответния куплет:
„Дружно братя българи с нас Москва е в мир и в бой,
Партия велика води нашия победен строй“


По тази технология „две в едно“, хем патриотизъм, хем любов към великата съветска страна, нашият „Голям брат“ продължи да ни възпитава и надзирава през следващия период.
Ама дойде 1989 г. и колата на „реалния социализъм“ се преобърна по пътя към „светлото бъдеще“. В този момент се случи сякаш чудо. „Най-прогресивните“ сили внезапно залюбиха уханието на онова, което до вчера заклеймяваха – разлагащия се капитализъм. В борбата за промяна изведнъж изгряха като по сигнал нови и радикални демократи, които от една страна яростно настояваха за „бърза смяна на системата“, а от друга призоваваха да загърбим миналото и да тръгнем с големи крачки напред, обладани от идеите на крайния либерализъм и неговите глобални теории. Полето на патриотизма остана пусто и насажданата с десетилетия любов към „Големия брат“ се изля при една част от същите съветизирани хора и техните наследници към неговото ново западно превъплъщение. Познат, но и удобен метод.


Казват, природата не търпяла дълго празни пространства. Така в началото на ХХI-и век, когато на политическия хоризонт се очертаха видими реални резултата от промяната, към нишата на патриотизма се завтекоха хартисали по склоновете носталгици и разочаровани почитатели на поредния „Спасител“. Тя бе набързо обсебена с „Марша на Валкириите“ на Вагнер, но много скоро мелодията се смени и от там взе да долита познатото: „Союз нерушимый…“. Е, чак до куплета: „И Ленин великий нам путь озарил. Нас вырастил Сталин на верность народу.“ , не се стигна. Понеже времето беше вече ново и духът капиталистически. Ала онова, което другарите „преосмислили“ миналото успяха да постигнат, хич не бе малко. Те създадоха в общественото мнение знак за равенство между две самоотричащи се понятия – патриотизъм и патриотарство. Тъй като настанилите се на полето изпълниха точно описаното в стиховете на Ботев:
„Патриот е - душа дава за наука, за свобода,
но не свойта душа, братя, а душата на народа!“
На крилете на подмяната прелетяхме до конфузната ситуация, щом някой публично обяви, как като патриот е нужно да отстоява българските национални интереси, купчина „медийни мисирки“ да го награчат с въпроси от рода: “Господине, ама вие русофил ли сте или русофоб?“ Без даже и за миг да се замислят дадените жрици на „актуалното“ виждане, че патриотизма у българина няма никаква връзка с двете цитирани понятия.


Къде е причината? Тя е в оня диск, с който се оформяше съзнанието на няколко поколения, а пък в сегашно време и във финансовия интерес, захранващ чувствата на любов и уважение. В тези условия израстват префинени нови демократи с претенции за уникалност, които гордо призовават да загърбим своята история и да приемем днешните реалности, защото иначе можело да обслужим вече недолюбвания стар „Голям брат“, дето само това чакал. В поредицата от аргументи натрапвани със самочувствие, с което заливат пространството подобни люде, надъхани с либерализъм, забравят да споменат за малка подробност. „Реалностите“, които искат да признае България са създадени именно от въпросния брат и от някогашния „световен орган“, базиран в столицата му - Комунистическият интернационал.


И тъй на основния въпрос: “Що е то патриотизъм и има ли почва у нас?“ Отговорът е утвърдителен, ако се изпълни важно условие – тези, които се афишират като патриоти да осъзнаят, че същността се състои в отстояване на българските национални интереси и любовта към Родината, а не се определя от фактори, базирани в поредната фондация или икономическа група, финансираща интересуващия ги проект. Просто, кратко и ясно, ама налага жертви на егото и поклон пред разума.


10.03.2021 г.
Йордан Нихризов     

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Председателят на БСДП за предизборните идеи на партията и коалицията пред ТВ"Евроком" 23.02.2021



Зам. председателят на БСДП Недялко Ангелов пред в."Старозагорски новини" за предизборните предложения на партията
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти