Изборите отминаха проблемите останаха

На 27-и октомври и 03-и ноември 2019 г. година у нас се проведоха избори за общински съветници и кметове. До участие в тях от подалите документи ЦИК допусна 64 партии и 8 коалиции. На пръв поглед пред света това бе ярко доказателство, как в страната цъфти демокрация и плурализъм. Истината обаче е, че въпросните участници можеха да се структурират в две ярко различаващи се групи. Първата на тези, които разполагат с достатъчно материални средства и вследствие на това достъп до медиите и втората на онези, където основен е олимпийския принцип и ентусиазма на представителите им в отделни общини. Във водещата група бяха естествено парламентарните партии, които след много шум и препирни за получаваните държавни субсидии, накрая си осигуриха законово още един финансов поток, отприщвайки бента за дарения от стопански субекти, тоест фирми. При това цялата патаклама медийно бе представена така, сякаш субсидии получават всички партии, а не само представените в парламента и безотговорните лидери на разни политически субекти ги прахосвали, понеже нямали отношение към важния законодателен процес. Но във времето на манипулации, в което живеем, картината е позната и за жалост електоратът, който на думи я ненавижда предпочита с вота си да я затвърждава. Огромна маса избиратели подсъзнателно сякаш са прегърнали основния принцип на „субективния идеализъм“, че днешните блага са по-скъпи от тези, които можеш да очакваш в бъдеще и предпочитат да вземат поднесения евтин дар и да преклонят глава, вместо да разбият страховете си и да пожелаят да бъдат личности.

В тази ситуация БСДП заложи на традиционните методи за излагане на своите позиции, като се опитваше преди всичко да преодолее подводните камъни на процедурите, можещи да я извадят от предизборната надпревара. Резултатът, който постигнахме не е впечатляващ, но с него показахме, че надеждата всичко у нас да не се комерсиализира тотално все още не е напълно загубена. Партията спечели срещу големите играчи в една община – Брезник и успя да си осигури представителство в още десет общински съвета. В шест от тях с коалиционни партньори.

Обнадеждаващ донякъде е факта, че при самостоятелните участие, три от общините са с центрове области градове Стара Загора, Сливен и Русе, като в първите две БСДП има самостоятелни групи в местните съвети. С 6485 вота набрани в София, около стотина гласа не ни достигнаха да направим пробив и да имаме съветник в Столична община и макар да сме първата политическа партия под чертата, вината отчасти за това е и сред нас. Все пак в голямата конкуренция резултатът ни значително надвишава този на парламентарни партии и такива с финансови възможности като НФСБ, ДПС, „Воля“ и АБВ.

Изборите отминаха и големите в надпреварата традиционно се похвалиха с успехите. Управляващите от ГЕРБ отчетоха, че народът ги разбира и оценява стореното от тях, а опозицията от БСП и ДПС не пропуснаха да почертаят факта как влиянието им се разширява. После изведнъж се върна ежедневието. Общинските съвети се заеха да вдигат местните такси, защото така се правило след избори и трябвало да набавят необходимите за целите им пари. Град Перник осъмна във водна криза с изпразнен язовир „Студена“. След удар на властите в Италия срещу мафията изведнъж из страната започнаха да никнат площадки с вносни боклуци от цял свят, а по емисиите в медиите полетяха фини прахови частици. Сред молебените към Господ за дъжд взеха да изплуват още населени места, които могат да поемат пернишкия почин. Прокуратурата мигом се разлюти и светкавици ненадейно удариха по избрани лица от „горните етажи на властта“, сигурно с тихата надежда, че така ще задоволят страстта на първично мислещата част от електората, която си пада по зрелищата.

Навярно увлечени в нови екшън програми, бизнес скандали, и медийни манипулативни кампании ще прелетим през поредната година до следващата, когато ни очакват парламентарни избори. В тях естествено ще допуснат по-ограничен кръг играчи, понеже са решаващи за това къде ще отиде парчето с късмета от баницата, но пък отново отборите ще са в две групи: „привилегирована“ и „олимпийска“, освен ако олигарсите не решат да промотират нов „спасител“ на политическия пазар. Той по правило ще се очаква да събере с радикални лозунги яда на недоволните, а после да полегне благо сред избраните и да стане повода за актуалната народна омраза. И така, докато по своя житейски път хората, които сами трябва да определят бъдещето си се срещнат със своя разум.

13.01.2020 г.
Йордан Нихризов