Накъде преходи преходът у нас в общественото съзнание?

Преди тридесет години в България начена преходът от тоталитарна диктатура към демократично гражданско общество с пазарна икономика. Тръгна пламенно и буйно с искания за свобода на изразяване и социална справедливост. На 14.12.1989 г. на митинг организиран от Съюза на демократичните сили /СДС/, сред чиито основатели бе и току що възстановената партия на социалдемократите БРСДП/о/, бе поискано от народните представители, избрани по повеля на комунистическата партия, да отменят член първи в конституцията от 1971 г. Той определяше ръководна роля на БКП в държавата. Излезлите да се облеят в народната любов нейни ръководители - перестройчици бързо се прибраха в сградата на парламента, а на новият „Първи“ - Петър Младенов дойде мисълта да призове танковете.

Архитектите на “промяната“ обаче скоро се окопитиха и с идеологически трикове, обработвани с десетилетия бързо разбиха младата разнородна опозиция, в редиците на която бяха внедрили свои доверени лица. Те постигнаха генералната си цел да превърнат бившата политическа власт в икономическа. От старата номенклатура изгря новата олигархия, а идеите на възродената социалдемокрация бързо бяха похлупени от неясните понятия за „ляво“ и „дясно“ и радикалните лозунги за незабавна смяна на системата. Системата се смени, но донесе „светло бъдеще“ само за някои определени да го имат и заля мнозина с носталгия към миналото и неговото широко пропагандирано псевдоравенство, изградено в полето на бедността.

Идеите на социалдемокрацията и политическият и представител - БСДП за промяна, основана на солидарността, бяха покрити от завесата на мълчанието, а ролята на социалния фактор поеха наследниците на бившите комунисти, надянали маската на европейска левица. Там гъмжеше от поклонници на старите догми, ала и от новобогаташи, откъснали в суматохата голямо парче от държавната баница. Зер всичко бе структурирано у правилните хора и парите и бизнеса и медиите и тези, които оформяха съзнанието на новото поколение. На преден план излязоха аргументите подкрепяни от тлъсти пачки банкноти, а на тезгяха за продан се предлагаха и възгледи и морал и ценности. „Нали желаехте – пазарна икономика като на Запад. Ето съградихме ви я. Защо сте недоволни?“ - усмихваха се ехидно стари червени другари и редяха поредния пъзел в манипулацията на общественото съзнание за следващите избори, форматирани върху парадната демокрация.

Обществото облъхвано години наред с фалшиви ценности се оказа изключително податливо към новата вълна на „чалга културата“, която оформи „чалга мислене“ и изгради и „чалга съзнание“. В идеал се превърна не духовното извисяване, а далаверата, ударът с който ще направиш пари от нищото, желанието да се облажиш от заемания пост, където си задължен да служиш на силния на деня, понеже това ти формира сигурност. А другата подмолна нишка те насочваше как да смачкаш опонента, конкуренцията, защото иначе може да ти се наложи да търсиш щастието си в чужбина. И преходът преходи от полето на идеите за добруване в тресавището на подлите номера, обрасло с пари и интереси. Всички устояли на модните тенденции мигом попадаха в категорията „балъци“, лишени от креативност, на които е не само излишно, но и вредно да се дава трибуна. Така се твърдеше било в глобалния свят и значи трябвало да бъде и у нас.
Та да не останат твърденията увиснали във въздуха два примера от седмиците след последните избори за местни органи на властта. Първият е с лека предистория. Преди две години БСДП представи в Народното събрание чрез парламентарната група на „Воля“ законопроект как недостигащите вечно средства за култура и спорт могат да се открият като 1% от оборота на хазарта се насочи към фондове за тяхното развитие. Хазартния бизнес мигом скочи като ужилен. Известен артист проплака пред телевизионните камери, че политиците ще отнемат последното щастие – мечтите на обикновените хора. Набързо бе организирана кампания срещу внесен законопроект за ограничаване на рекламата на хазарт, която всъщност си беше забранена и от действащия закон, но никой не го спазваше. После обществеността бе уведомена, че въпросната идея се изпраща кой знае защо за сертифициране в Европейската комисия и сетне темата заглъхна. То и въпросната комисия се смени, понеже дойде време за нови избори за Европарламент и както е популярно да се казва, всичко се отнесе в небитието.

Да, но наскоро хазартни босове от една от компаниите на пазара се скарали и не щеш ли в медийното пространство лъсна информацията, че фирмата спестила от вноски в държавната хазна от 2015 г. насам някакви си 250 - 300 милиона лева. Нищо работа биха казали колегите им, ако не идеше реч, че се бърка в стара рана. А къде била причината? Естествено в закона, който бил неясен, неточен и изготвен под натиска на разни лобита. Позната история, която сигурно пак ще заглъхне, тъй като не е гарнирана със съответните мерки за решаване на проблема. Тях навярно експертите ще пратят отново за съгласуване нейде из европейските институции, където ще им се дивят и чудят, докато им изтече мандата.
Нищо ново под слънцето ще си рекат вещите медийни наблюдатели и ще коментират случката, ако им позволят, с купчина високопарни фрази, които само тези дето превеждат „Под игото“ на Вазов на „съвременен“ български език могат да схванат. Ние сме европейци по душа и нас ни вълнуват проблемите с климата, понеже не ни оставало много време да го вкараме в рамки. Е, там търговските интереси пречат и натискат, но пък „еколозите“ имат място за спорове и протести. Не е тежка работа като да засадиш някое и друго дърво например, та да принесеш с нещо реална полза в борбата с емисиите. Последното не е модерно, а и трудно ще се намери сладко финансиране и медийно отразяване.
И не щеш ли случи се невероятното. Докато вечер на телевизионния екран броим фините прахови частици в Софийското поле, тъй като едрите със затварянето на металургичния комбинат „Кремиковци“ понамаляха. Докато между другото пускаме новинките, че ще се вдигат данъците за автомобили и недвижима собственост, защото това се правело веднага след избори. Докато отговорни фактори размахват пръст на разни нискограмотни групи граждани, че ако горят гуми и дограма ще ги тикнат в затвора, а онези им се хилят как ще спестят и от отопление и от разходи за храна. Та точно в този момент в Милано във влакова композиция хванали над 800 тона отпадъци предназначени за нашата страна. Италианските власти се заели да търсят кой ги е струпал, ама в съобщението и дума не се обелва кой у нас ги е поръчал като какво ще чини с тях. Всички мълчат и траят, даже маститите еколози, защото не касае глобалните климатични промени, а и за евентуални протести няма още осигурено финансиране.

Така за тридесет години преходът ни преходи от идеите и предложенията по същество към мъглявите понятия като „десен популизъм“, с който се замерят самовлюбени специалисти и потайните интереси, дето имат един господар парите. Мълчанието покрива неудобните, а за манипулациите са подсигурени подходящи медии и армия тролове в обществените отдушници – социалните мрежи.

Преди 30 години хората искаха свободата да изразят своето мнение. Днес услужливи „експерти“ са готови да пренапишат събитията за  поколението, което тогава не е било родено. А от тук накъде? Както обикновено казват – пътища много, но дали зад опаковката на усилно рекламираното ново не се крият пороците на добре забравеното старо. Навярно когато определяме посоката на пътя трябва да ни ръководят разума и познанието, а не емоциите. Доколко бъдещето ще успее да вплете свободата и справедливостта в едно солидарно общество, зависи от това дали хората ще преодолеят апатията, конформизма и ще надмогнат синдрома на робството, насаждан в тяхното съзнание. Другия път е този на съжалението за пропуснатите възможности. Той е постлан уж с добри намерения, но от векове е известно накъде води.

14.12.2019 г.
Йордан Нихризов - председател на БСДП