"56-та година" или антиутопията България - премиера на новата книга на Йордан Нихризов
"Книгата ми "56-та година" не е 1956 г., когато стават събитията в Унгария, макар че има метафора. В моята представа 56-та година е началото, в което един диктатор, представяйки се за човек от народа, взема властта, забранява всичко, свързано с миналото да се изучава, защото народът трябва да гледа само в бъдещето".
Това каза пред БГНЕС авторът "56-та година", политикът Йордан Нихризов, минути преди официалната премиера на романа.
Йордан Нихризов е бивш депутат, който още през 1990 г. встъпва в редовете на възстановената Българска социалдемократическа партия - БСДП и става нейн председател. Премиерата е в Книжен център Гринуич на столичния булевард "Витоша", редактор на всички книги на автора в издателство "Изток- Запад" е Светла Девкова, а художник на кориците на последните две - Калин Николов.
Премиерата на книгата "56-та" е асистирана от другите две книги на автора. Оказва се, че първата - "Минало незабравимо" е, всъщност, трилогия, която обхваща времето от 1938 г. до 2010 г. "Понатрупвайки години, чувам за събития, на които съм бил свидетел, в съвършено странни трактовки. Тогава реших да изразя своето мнение – случките са истински, но обединени от общи персонажи", сподели авторът. Втората книга е "Изповедта на един карък" и е дошла като допълнение към темата и описва онези, които са преродили системата - живели и в едното, и в другото време - на прехода. Според Нихризов се е получило едно прераждане на бившата номенклатура в днешната олигархия.
А третата книга, обяснява авторът, се е появила съвсем случайно – между последната Коледа и Нова година. Нихризов е бил провокиран от радикални предложения на политици, които са обещавали страната ни да стане Швейцария на Балканите и не само. Той просто е събрал всички подобни визии и ги е сбъднал в едно далечно бъдеще, за да се получи един роман-гротеска или футуристична антиутопия, която нарича "56-та година".
Нихризов не е черноглед, смята, че и в днешно време имаме разумни гласове, но те се деформират по особен начин. В "56-та година" човек от настоящето се разхожда в измисления свят и открива, че той никак не е прекрасен. Че нещата, които мнозинството от хората са искали изобщо не са се сбъднали и стига до извода, че трябва да се залага на разума, на познанията, а не на красивите илюзии.
Сюжетът е изключително увлекателен. Читателят ще разбере, че благодарение на референдума, проведен в държавата, човекът на върха на властта е премахнал институциите на Народното събрание, на Министерския съвет. Частните корпорации са иззели държавните функции и всичко е в ръцете на няколко души, или по-същество - само на един от тях. По-нататък действието се развива в една психоболница, в която фактически е превърната страната и която се нарича Корпоративна република България, а мозъкът на населението се полира благодарение на информационна система. Образованието е изместено назад в приоритетите, а основна ценност са парите.
"56-та" не е обикновена пародия, а намигване към всички онези, които предлагат лесни решения. И никак не е случайно, че ръководителите на тази държава, които се ползват от нейните блага, всъщност живеят в оригинала – в Швейцария, а не в утопията България. А тук стремежът за лесна печалба се превръща в основа на държавната икономика, която се храни основно от развлекателни заведения, от казина. От съвременните постижения се ползва елитът, а останалите се борят за оцеляване. /БГНЕС
