За свободата и справедливостта от разни ракурси на паметта в обществото

В България е имало патриоти готови да умрат за родината. През 1868 г. чета, начело с войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава  река Дунав и стъпва на българския бряг. Четниците 128 души са били наясно, че сами няма да срутят Отоманската империя, но са били готови  да пожертват живота си в името на свободата  и справедливостта, в името на своя народ. За него те са носили нещо твърде важно – прокламация, че робът е станал свободен. Не са ги последвали хиляди, както са очаквали. Напротив, хора с робско съзнание са ги предавали. В народната памет обаче се е съхранил спомена за техния подвиг и имената им като имена на герои.

В първото поклонения пред саможертвата на четниците и техния войвода, състояло се на връх Бузлуджа през 1885 г. участват майката на  Хаджи Димитър – Маринка Асенова и Захари Стоянов. От тогава всяка година по Илинден народът се прекланя пред подвига на своите синове, отправяйки заупокойна молитва за техните души.

Но идва 9-ти септември 1944 г. и на традицията се туря край. Очевидно в нечии умове се ражда идеята, че поменът за патриотите, отдали живота си за отечеството може да помрачи тържествата на партията  - държава БКП. Нищо, че първите социалдемократи са се качили на Бузлуджа на 02.08.1891 г. именно по повод  организираното тогава всенародно поклонение, а после са се отдали на организационни дела все по същите теми за свобода и социална справедливост. Нищо, че те символично са желаели да пренесат онзи дух, който са имали нашите възрожденци. Просто за хора с тоталитарно мислене и робски манталитет на покорство и култ към силния, това е било напълно непонятно. За тях социалната демокрация била отминал етап, а комунизма бе станал вече догма от една нова религия.

Половин век по-късно традицията за всенародно поклонение на връх Бузлуджа пред подвига на Хаджи Димитър и неговите четници бе възстановено под егидата на председателя на Народното събрание. Не мина обаче много време и съборите за отбелязване саможертвата на героите, загинали за свобода и правдини народни започнаха да бледнеят. Старата номенклатура се бе преродила в новата олигархия, но изглежда отново виждаше в почитта към патриотите опасна конкуренция в опита си да показва някаква приемственост с ценности и идеали, които по принцип отдавна бе загърбила.

Днес в България е пълно с нови националисти. За разлика от тези, които са се кълнели в свободата  и независимостта на отечеството, сегашните веят чужди байряци и се редят на опашка за чужди парични знаци, обещавайки на нови и стари господари вечна вярност и преданост. Даже почитта и уважението към предшествениците вече имат избирателен характер. А няма нищо по лесно от това да забравиш за националната гордост, за идеите за справедливост, щом те не се връзват с настоящия интерес. Повикът на онези патриоти, формулиран в стих от Стефан Стамболов още преди  Освобождението ни :”Не ще ме ний богатство, не ще ме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини!” за настоящите псевдонационалисти е изпразнен от съдържание. В наши дни всичко се закичва с цена и властта и протеста. А единственото зарязано в ъгъла без интерес са идеите, най-вероятно, защото те са безценни, но за тях е нужна памет. Пък паметта за жалост днес също се търгува.

На поклонението във връзка със 148-та годишнина от подвига на Хаджи Димитър и неговите четници на връх Бузлуджа от организаторите остана единствено Община Казанлък, а на паметника на героите бяха поднесени само два венеца: от ентусиастите от дружество „Традиция”,  осъществили възстановката на събитията и от БСДП. Категорията отсъстващи, на която централните медии правят всяка година своего рода реклама, за сметка на премълчаните присъстващи, навярно трудно би се побрала  в един журналистически материал. В демократичните общества всеки има право на преценка, отношение и поведение.

За нас социалдемократите от БСДП  поклонението пред подвига на борците за национално освобождение е повод за почетем и делото на своите предшественици, радетели на светлите идеали за свобода, социална справедливост и солидарност в обществото. От организационното начало на тяхната дейност тази година се изпълват 125 години. Нашата задача и нашата цел е да пренесем този свободен дух в днешни дни, когато на традициите и демокрацията се гледа от различни ракурси.

Да, днес всичко се търгува, понятия, ценности, памет. Множат се услужливо повтарящите:”Аз имам едно мнение, но ако не ви харесва мога да имам и друго”. Нарастват тези, които обхванати от апатия твърдят в транс :”Изход няма, всички са маскари!” или подтикнати от подхвърлени трохи яростно се юрват след митични Спасители, за да се окажат отново поредните излъгани. Остава една  все по-тясна полоса от хора, за които водещи са идеите и разума. Както някога те трябва да развеят знамето, опрени на традициите, завещани от онези предци, влюбени в идеите за свобода и народни правдини. Само една коалиция на разума може да разкъса мрачните обръчи на олигархията и победила натрапените емоции на разделението да отвори нови перспективи към бъдещето. В това ще се състои истинското преклонение пред подвига на героите от нашето минало и продължение на техния път и идеали.

17.07.2016 г.
Йордан Нихризов