Решението на един проблем е в желанието да се справиш с него

В последното десетилетие бомби, взривове и куршуми смутиха знаково света. В  Ню Йорк, Москва, Мадрид, Париж, Истанбул, Брюксел загинаха невинни хора. Медиите заговориха за Трета световна война. Война без ясни фронтове и демаркационни линии, в която врагът може да се окаже човекът случайно седнал до теб. Война на терора.

Тероризмът не е световна новост, както го представят някои новинари. Нима съпругата на Франц Йосиф, императрицата на Австро-Унгария Елизабет /Сиси/ не загива от ръката на анархист още в далечната 1898 г. Новото е, че терорът вече е насочен не срещу аристократи или управници, а срещу обикновените хора, срещу техния свят и разбирания, срещу устоите на демокрацията, за която са се борили векове. Атаката не идва формално от вън. Атентаторите - камикадзе обикновено са родени или живели дълго в съответните страни и даже в сърцето на Европа, но в гета, където имигриралите техни родители са заселени. Носители на различни традиции и израснали в нищета, те най-често остават на дъното на обществото и никак не е трудно определени фактори да им втълпят, че това е несправедливост, с която трябва да се борят. А най-лесно и бързо промяната ще се случи, като накарат другите да ги уважават, налагайки им своите правила и нрави. Днес те вдигат пръст към небето, стрелят и умират, сякаш искат да докажат, че ще разрушат този свят, не защото не им се нрави да ползват облагите му, а защото не им харесват принципите, с които се налагат правилата и в своето мислене са убедени , че справедливост може да се постигне не в диалог, с образоване и разум, а с насилствено въвеждане на религиозни патриархални норми от отминали векове.

Цялата картина се допълва в последно време от една незапомнена мигрантска вълна към Стария континент, подобна на някогашното Велико преселение на народите. В Европа нахлуват маси от хора с друга култура и често с други разбирания. Мнозина от жителите на съответните страни  виждат в тях попълнение за онези гета от неинтегрирани вече десетилетия граждани, които желаят да ползват обществените блага, но искат да се устроят да битуват по техни си закони. Така с всеки инцидент се раждат чувства на ксенофобия, а възгласите:”Като възнамерявате да живеете по вашите правила, вървете си обратно, не желаем да ги налагате нам”, звучат твърде правдиво. На този фон европейските институции изглеждат безпомощни, дезориентирани  и даже объркани. Справедливо в мнозина европейци се ражда гняв от липсата на ясни позиции по решение на кризата, но те се оплитат от страх и отрицание, до призиви за насилие за справяне, ала със следствията, а не с причината. Отличителния белег – религията е на път да бъде изкарана на преден план като ябълката на раздора.

Близкият Изток е люлка на три монотеични религии – юдаизъм, християнство и ислям. Най-старата от тях - юдаизма е предал доста от вярванията, пророци, ангели и даже обреди на следващите, които построили своя система от канони. Две от религиите - християнството и исляма са световно разпространени, като по-младата и по-бързо нарастваща днес е исляма. Те се раждат като вярвания на бедните и нисши слоеве от населението и в началния период залагат на принципите на равенството, които лесно събират последователи. Когато стават обаче властващи, много от подходите им се изменят. Мъченичеството в името на вярата остава на заден план, по скоро като пример от парадността, а идват методи и закони, налагани със сила. Да не забравяме Светата Инквизиция, кладите и мъченията на еретици, нито изградената система от правила „шериат”, която трябва да бъде наложена, ако е нужно на неверниците със Свещена война /джихад/ в името на Аллах.

Залезът на Инквизицията идва с Просвещението. Френската революция носи на света идеалите за свобода, братство и равенство. Бащите на конституцията в САЩ записват основните граждански права в документ. След векове управление на религиозен принцип и множество теократични общества се ражда и започва да се развива светската държава. Принципите на демокрацията, някои родени преди векове, но позабравени, стават основата на новите съвременни общества. Светът отброява своите лета по християнския Григориански календар и дори религията, опряна на своите постулати за добро и зло също се реформира в оценките си за явленията. За разлика от 14 век, когато тя трудно е можела да приеме, че Земята се върти, днес това вече не е проблем, а научен факт.

Ислямът се заражда седем века след християнството и в това отношение за добро и за зло е по-близо до своите първични корени. От там идеите за налагане на справедливост, посредством архаичните постулати на шериата и мъченичеството като  достоен изход, който се възнаграждава свише. Това лесно се разбира, очевидно, от угнетените, необразованите и неудачни люде, разгневени на съдбата. За всички несъгласни ще напомня множеството ядовити възгласи у нас за налагане на законите на хан Крум, които ако не са митологема, то поне са родени в 9-ти век и от днешна гледна точка са обикновен израз на жестокост. Липсата на познания превръща най-често вярата във фанатизъм, а където господства фанатизма, в каквато и идеологическа доктрина да е облечен, отсъства разума.

Ще припомня само, че през 20-ти век болшевизма, за разлика от социалдемокрацията роди от идеологията на Маркс една монотеична религия, която също с огън и жупел трябваше да наложи световната революция. Множество обучавани в Съветска Русия кадри по заповед на Коминтерна бяха разпратени да вдигнат „пролетарски революции” Чие дело бе атентатът в църквата „Света Неделя” в София на 16.04.1925 г. и какви бяха подбудите на организаторите под девиза:”Мы наш новый мир построим!”?  Нима, когато един мустакат националсоциалист наби в главите на германците разбирането, че са „висша раса”, угнетена от Версайския диктат, защото искали жизнено пространство, те не пощуряха вкупом по неговия хилядолетен райх?

Днес между страхът от бомбите и телевизионните кадри с напиращи бежанци от югоизток, едни възприемат случилото се като етнокултурна и религиозна война, други като заговор на световните тъмни сили. Дори те да имат някакви основания в оценките си, решението, трябва да се търси там, от където се вдъхновява проблема, на който е предаден религиозен израз. В Близкия Изток, след разпада на Османската империя в края на Първата световна война, границите са очертавани не по волята на населяващите ги народи, а по икономическите интереси на Великите сили тогава. Това го превръща във вечна зона на противоборство на религиозна и етническа основа. Нито диктаторските режими, които бяха стимулирани, а сетне разлюбвани, нито толерантното отношение, заради облагите от петрола към теократични държави с правила от 14 век, могат да спрат „вдъхновението” на слабообразовани и фанатизирани хора да сочат с пръст небето и да режат глави на неверници, па и на „неправилно” вярващи. Решението, ако може да се събере в едно изречение е:, Трябва да се помогне в ислямския свят да възникне светска държава, да се пази и развива тя, за да стане притегателен център и пример за малограмотните, които искат да разрушат съвременния свят на основата на старите догми, защото не могат да се впишат в него и се чувстват онеправдани. Основа, на която да се стъпи има и това пролича при отпора срещу силите на т.н. Ислямска държава. Необходимо е само разум и съгласие у тези, в чиито ръце е решението. Дали ще го има е друг въпрос. За съжаление алтернативата на този разумен ход, даващ резултат в бъдеще време е познатото от близкото минало тръпнене с десетилетия в очакване, дали преди да се предаде революционното съветско общество, изградено също на теократично тоталитарен принцип, няма да реши на пук, да взриви света в името на „светлото бъдеще”

23.03.2016 г.
Йордан Нихризов