Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Социалдемократите за

Алтернатива справедливост

Преди повече от двадесет години, когато повикът у нас беше да се смени системата написах, че алтернативата на реформите е липсата на такива и запазване на познатото статукво. Не се отричам от становището си тогава, но в следващия период ,наречен „Преход”,  общественото битие и съзнание взеха да се променят под различни диктовки в такава посока, че реформирането на реформите успешно ни върна в изходни позиции. Днес вече открито се натрапва мнение, как уверено трябва да забием последните пирони в ковчега на тъй желаните свобода и справедливост.” Видите ли - размахват нахално радикални идеи  мастити „експерти” по медиите,  пред очите на бедни и даже оскотели люде - вие сте в това положение, защото издръжката на демократичните институции е скъпо бреме. Тези хора ви грабят и се обогатяват на ваш гръб и ако ги премахнем, спестените пари мигом ще се излеят във вашите джобове. Спомнете си как беше едно време. Десет души могат да ви решат проблемите.  Защо са ви тези хрантутници и разни смешни избори. Всичко може да се случи, ако се наложат методите на пряката демокрация. Само дето ни пречи Конституцията. Дайте да я сменим, тя вече остаря”


Никой от нахаканите и самовлюбени „нови” герои и дума не обелва, че алтернативата на демокрацията е диктатурата, която варно е по-евтина, на от нея трудно можеш да се отървеш, когато започне да те стяга и вземе да боли. Иначе нещата са ясни. Тези ,които  имат парите искат да си монополизират изцяло и властта, за да не възникнат случайно някакви затруднения, тъй както преди четвърт век някогашната номенклатура имайки власт, искаше безпроблемно да я направи наследствена, посредством парите и комай го стори. В момента единственото трънче в петата е недоосъществената и възможност да комбинира благините си от капитализма с тези на тоталитарната диктатура.
Що се отнася до кервана на реформите, той продължава да върви по договорената с модното задкулисие направление, въпреки лая на съпътстващите го, който от време на време се приглушава, понеже блажните мръвки ги хвърлят тези от каретите. На практика думата „Алтернатива”, относно посоката е пълно  табу, а за недоволните има изграден отдушник – социалните мрежи. Е, и там е тъпкано с наблюдатели и тролове, които се включват, ако някои са пренавили пружината, ала това е въпрос на технология, за да не се разклати стабилността.  Все пак, нека хвърлим поглед към популярните обществени дъвки, изкарвани кампанийно като защитна реакция пред възможността да блеснат случайно алтернативни виждани или поне реални оценки на състоянието.


Всички виждат, че основния дефицит у нас е този на справедливост и естествено погледа е към реформа в съдебната система, от където идва най-силната болка. С разправии и „исторически компромис” бе шумно отстранена „пречката”, открита в текстове на Конституцията, ала след ремонта нито доволните, нито недоволните обърнаха внимание, че сред промените няма текст, който да влияе на порочния факт как от главния прокурор можеш да се жалиш сал на Господ. Самата прокуратура си остана в  съдебната власт, централизирана, както си бе някога. Едва сега отделни майстори на промяната взеха да проглеждат, как не квотите, а личностите и тяхната съвет решават проблемите със справедливостта. Малцина знаят, че сме в челото на класацията по брой съдилища на глава от населението, но това не дава основание на хората да смятат, че правдата побеждава. Защото натоварването на съдилищата  в отделните райони е несъизмеримо, назначаването и израстването на съдиите става по неясни критерии и доходите им нямат никаква връзка с качеството на тяхната работа. Практиката позволява с тълкувателни решения са се дописват закони, а всяко изменение в процедурите гледа как до ограничи възможността и желанието на гражданите да търсят правосъдие. Не дай Боже да сблъскаш интереси с някой местен феодал. Разбира се, имаш една демократична възможност да търсиш  защита в Европейския съд по правата на човека, но ако евентуално те огрее, пак плащаш косвено, защото присъденото се взема от бюджета, който като данъкоплатец си задължен да пълниш. Ето как в една широко дискутирана област изникнаха куп неразбории, свързани със справедливостта, които никой не поставя , а камо ли да се заеме да реши, тоест поле за алтернативни предложения има, но желание те  да видят бял свят не.


Да хвърлим поглед към един от стълбовете на стабилността – данъчната система. Това, че напоследък взеха да се роят идеи за нови данъци в различни посоки е индикатор, но за други проблеми. Ние търсим тези, свързани със справедливостта. През 2008 г. „най-лявото” правителство начело с БСП, въведе най-дясната икономическа мярка, т.н. „Плосък данък”, унищожавайки всички наченки на социалните идеи със семейното подоходно облагане, реализирани преди това. Въведе го не, ползвайки челния опит на развити страни, а този на Османската империя, където преди векове той се е наричал просто „десятък”. След въвеждането на мярката, въпросната „лява” сила започна да пищи срещу нея и да я критикува остро, сякаш бе паднала от небето. Та, за да не се превръщаме в подобие на посткомунистите,  с увереност бихме прибавили, че в името на справедливостта на сътвореното от „левите” могат да се внесат някои корекции. Например, доходите до минималната работна заплата да станат необлагаеми, тези до десетократния размер на минималната заплата да се облагат както и сега, а  за другите над тази граница да се въведе прогресивна скала с  горен праг 35%. Това ще спомогне отчасти да намалим приказките за работещите бедни и ще очертае заинтересованост за формиране наистина на средна класа, без да създаде някакви трусове за бюджета. Защо не се случва? Понеже е далеч по-удобно да обещаваш  800 лв. минимална пенсия и 2000 лв. средна работна заплата, които знаеш няма как да постигнеш, дори да съкратиш  всички институции, свързани с представителната демокрация. Тези, които го правят обаче са сигурни, че наивниците са бол, понеже са ги възпитавали и облъчвали от екрана с години.


В тоя ред на мисли нека погледнем и към идеите за намаляване на администрацията у нас. Няма популист, който да не лаял лудо по темата, но на практика нещата винаги са вървели в обратна посока. Вече имаме 266 общини и 28 обрасти. Две трети от общините разполагат с такъв капацитет, че не могат да се самоиздържат, а половината докарват кадри за административното си обслужване от съседните големи градове. В член 135, ал.2 на омразната за някои Конституция на Република България, която те искат да сменят е записано, че със закон може да се създаде структурата на т.н. второ ниво но самоуправление.  От 25 години никой не си е мръднал пръста по въпроса със съществувалите някога околии. Напротив, областите набъбнаха от 9 на 28, а избор на кмет взехме да правим в села, които на книга се водят над сто жители, а на практика се обитават от десетина души.. Никому не впечатлява факта, че Столична община и област са си едно и също нещо по население и територия, а избраните ръководства на райони, в които живеят повече хора, отколкото в някои области в страната нямат никакви права. Алтернативата се набива  на очи, но никой не иска да я види. Ако се намали драстично броя на областите и общините, съобразно възможността им да изпълняват своите функции и се въведат околиите като второ ниво на самоуправление демокрацията ще се повиши, а дублиращите и неефективни дейности в администрацията ще отпаднат. Можем да го назовем оптимизация, но звучи разумно , а не революционно и не събира твърд електорат.


Да, биха възразили справедливо запознатите, но нали всяко управление се крепи от хора, които то трябва да нахрани. Никой не би отрязал клона, на който седи. Вярно е и затова определени кръгове  пробиват с идеите си за ограничаване на демокрацията. Защото например, депутата се разглежда не като избрания да твори законите в името на справедливостта, а като човека, който да защитава нечии корпоративни, в най-добрия случай регионални интереси. И народният представител открито се гордее, че „натиснал” едни пари да отидат в неговия регион и тамошния проект да се реализира за сметка на други. Не ми се ще да започвам темата, защото ще изникнат примери със съоръжения в населени места, които няма кой да ползва, за сметка на други замразени обекти,  можещи да допринесат за подобряване на живота на хората , но безполезни да обслужат нечий корпоративен интерес. В този смисъл, свивайки представителството няма да се напълнят джобовете на пенсионери и  подобрят грижите за болни, а само ще се вдигне личната миза.  Ако пък искаме да подобрим качеството на управляващите, просто трябва да се откажем от  фалшивия регионализъм, защото за местните въпроси отговарят местните власти и да преминем към пропорционално- преференциална система на избор на народни представители, в която България е един избирателен район и хората, пратени в парламента са представители на всички българи, както е записано в Конституцията. С въвеждане на технически средства като машинно гласуване от своя страна ще се отстрани част от субективизма на изборните комисии, а като цяло системата ще ограничи купения и корпоративен вот.  Тази алтернатива към справедливост до ден днешен управляващите яростно отблъскват с мълчание или с доводи, как била трудна и скъпа. Едва ли от нереализирането и до сега никой е видял  и лев от спестените пари, но случаите на  изборни манипулации преминаха границите на търпимост.


Още много може да се напише за възможната алтернатива  като стъпки в посоката справедливост в редица области : финанси, икономика, образование, социални дейности, култура. За съжаление повече от десетилетие никой не е виждал програма или стратегия за управление. Не е ясна нито идеята, нито посоката, нито отстояваната кауза. За сметка на това на мода са скандалите, а реалната власт дефинираме открито като задкулисие. Там, където са най- големите проекти и най-големите пари , като енергетиката, например, са и най-големите трусове. Приказки за перспективи много, обещания и протести също, но стратегия  накъде с какво и как ще продължим няма. Любовта от един Голям брат се прехвърля към друг. Фенове се надъхват като футболни агитки преди мач, а разума  остава захвърлен в ъгъла, заключен до поредния удар на някой  „мрачен субект”, който всички трябва да платят, без даже да им обещават вече „светло бъдеще”.Остава да се запитаме:”Има ли алтернатива на този порочен преход към тъмното?” Има и тя не е във връщането по друма на носталгията, огрял с нова светлина тоталитарните прийоми и обичаи, а в издигане на идеите за истинска свобода  и справедливост.


11.02.2016 г.
Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти