Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Социалдемократите за

Българската кауза

„Съединението прави силата” е девизът, изписан  върху сградата на българския парламент. С  мисълта за него ние сме постигнали самостоятелно едно от най-големите си завоевания в най-новата ни история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, показвайки на Великите сили от онова време, че наложения диктат от Берлинския конгрес няма нищо общо с народната воля.  За съжаление  синдромът  на разделението е заработил твърде бързо и в спор трябва ли и до колко за се съобразим с волята и интересите на тези, които сме зовели наши освободители, се отворил път на едно противоборство между довчерашни съратници по оста русофили – русофоби. И едните и другите са били радетели  за национално самоопределение, но са имали различно отношение по въпроса за демонстрираните руски имперски амбиции на Балканите, което в крайна сметка ги изправило едни срещу други като участници в преврати, контрапреврати и бунтове.


Няколко десетилетия по-късно въпросните освободители решават да ни „освободят” повторно, този път от самите себе си, както и от правото ни да действаме и мислим самостоятелно. По новата доктрина, наложена от Москва, всички бяхме обявени за равни, но едни се занимаваха с ръководната роля, а други в своето мнозинство попълваха редиците на ръкопляскащите и подкрепящи „прогресивните идеи” и се наричаха народни маси. Гербът на сградата на Народното събрание бе сменен, но девиза остана, може би за да демонстрира някаква приемственост на новата фасадна демокрация с несбъднатите въжделения.


Тази тоталитарна трагикомедия слезе от сцената през 1989 г. и обществото ни уж се насочи единно към съвременните европейски ценности. Много скоро, обаче стана ясно, че там, в Западна Европа, над принципите на Френската революция поставят тези на римския император Веспасиан, разбрал още в древността как парите не миришат. Така старата червена номенклатура набързо се сдоби с индулгенции и за има-няма три петилетки се превърна в съвременната наша олигархия. У нас по това време мощно си прокарваше път ново разделение по направление „леви” – „десни”. Много често то бе дублирано с етикет „ комунисти”- „антикомунисти” или „червени” и „сини”, без някой да се замисля, в чии ръце аджеба се натрупва ресурса, водещ се до вчера като общонароден и дали в челните редици на заклинателите срещу комунистическата идеология не са нейните най-върли бивши творци и пропагандатори. Ако перефразираме известна народната поговорка, в годините, когато едни възторжено се готвеха за сватба, други, надувайки медийната свирка с компромати и бляскави обещания им наточиха брадва. Накрая нарекоха този процес „преход” и взеха да спорят дали той някога ще свърши или ще се превърне в роднина на някогашното „светло бъдеще”, вечно отлагано за векове напред.


Докато се нижеха полемиките дойде днешния ден, гдето хем се водим граждани на Обединена Европа, хем не ни личи, а мирисът от европейския полъх съвсем се загуби. Практиките започнаха все повече да напомнят на недавнашното ни минало, понеже диригентската палка се оказа в ръцете на анонимно задкулисие, което с удоволствие се подсмиваше и потриваше ръце, гледайки как разни протестни групи се щурат в хаоса, задавайки си модния въпрос:”#Кой?”  Е, за да разрешат гатанката някой от активно питащите можеха просто да застанат пред огледалото и да се запознаят с отговора, но това е друга тема. Важното е, че докато нашите представители в новите институции все по-често по-навик се кланят на новите началници, срещу обещания да осигурят личното им светло бъдеще, на родна земя отново изгря разделението от преди век между „русофили” и „русофоби”. В битката са включени вече нови методики и технологии и тя не е толкова открито кървава, както  по онова време, но е далеч по-яростна, защото в нея водещи са икономическите благини за разлика от някога.  На последно място, разбира се, в словесната баталия стоят интересите на България. Някои, дори и измислиха наименование - хибридна война. Може би са прави в определението, ако се има предвид, че участниците в нея са очевидно идейни хибриди. Това личи по факта, как прононсирани националисти произнасят гръмогласни речи под развети чужди знамена, а оценките на мастити наблюдатели и експерти към лидерите на един специфичен клон от българския политически живот, известен с родословните си корени в бившата Държавна сигурност се сменят диаметрално противоположно след произлезлия сблъсък между тях. Та, ако се запитаме: „Чий е интереса на тази битка?”, сигурно ще го открием в някоя по-близка или далечна нам страна, с чиито фирми и фондации съответните субекти на разгаряната конфронтация имат договор за финансиране. Нищо ново под слънцето, като се има предвид колко дълго сме възпитавани да бъдем в услуга на Големия брат, а и се оказва, че не трудно да го сменим и пак да демонстрираме верността си.


В този смисъл възниква въпросът:”Каква може да бъде българската кауза и ще се намерят ли у нас хора за нейна защита?” Преди 150 години по времето на нашето Възраждане просветените умове са наложили идеята за национално самоопределение. Когато тя станала факт, последвалите исторически събития и интересите на Великите сили довеждат до нов идеал, обединяващ българина – националното обединение. Тогава за участие в битката за постигането му  емигрантите с ентусиазъм са се връщали в Родината. Днес образованите българи плашат с  Терминал 2 на аерогарата. Очевидно времето, през което радетелите на някогашната национална кауза стояха заклеймени като шовинисти и врагове на прогреса в името на чужди интереси е дало своя отпечатък.


Можем ли  в днешни дни да вдигнем глава и да заявим, че искаме да бъдем достойни граждани на Обединена Европа?  Най-простият отговор е навярно, че ако искаме да имаме бъдеще като народ трябва да го сторим. На първо място е нужно да се откажем от дребните хитрости да бъдем безропотни изпълнители на чужди съвети, за да могат умниците, които ни ги проповядват да прелитат от Запад и след като напълнят гушите да отлитат на Изток. Да покажем, че имаме чест и достойнство да правим верния избор, за да не се превръщаме в отрицателния пример, с който хокани и притискани ще заемаме вечно последното място в европейските класации, комбинирано с намека, че са ни взели и ни търпят по милост. Да, за това трябва единна кауза, около, която съединението да направи силата и да отвори път към нови хоризонти. Нужен е още и разума и разбирането, че личното спасение е всъщност бягството, което разгаряната злоба може бързо да застигне. Всяка стъпка на едно общество в налагането на принципите на справедливостта  е крачка по пътя на неговото издигане и благоденствие, а ако тя се превърне в ясна цел и стане кауза, утрешния ден ще изглежда не мъглив, а светъл.

 


12.01.2016 г.    
Йордан Нихризов                                                                  

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти