АМНЕЗИЯТА ОТЛИЧИТЕЛНА ЧЕРТА НА НАЩИЯ ПРЕХОД

Преди няколко дена мажоритарният собственик на скандалната банка КТБ даде пространно интервю пред “Гласове” Още в самото начало на въпроса на Явор Дачков:”А ако сте ги имали / става въпрос за дружествата “БТК” и “Дунарит”/, с какви пари сте ги придобили, пита тези дни бившия шеф на Сметната палата Валери Димитров?”, Цветан Василев отговаря: Преди всичко трябва да се вземе предвид, че всичките тези активи са придобити чрез SPV - специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти. Тези инструменти бяха в основата на стратегията, която ние предприехме още в самото начало след закупуването на Корпоративна търговска банка и която следвахме успешно до нейния изкуствено предизвикан фалит”
Какво се крие зад трите латински букви SPV в последващите редове, никъде не се изяснява. А всъщност за тях стои българското наименование Дружества със специална инвестиционна цел, появили се на основата на закон, приет от мнозинството на НДСВ в далечната вече 2003 г.
Когато тогавашното мнозинство на НДСВ внесе въпросния законопроект, от редиците на опозицията от ОДС, към която се числеше и БСДП, се чуха критики, че текстовете в него не гарантират предотвратяване на използването му от частни корпоративни интереси в обществен ущърб. Напротив той широко отваря вратите за узаконяване на бъдещи далавери, предвид на факта, че приватизацията навлиза в заключителен етап и идва времето на преразпределението на благата.
Насреща се изля поток от обвинения, как тези становища излизат от недообразовани родни икономисти с архаично социалистическо мислене, прикрити зад син параван. Те вредят на желанието на българите да станат част от модерния свят, където ги водят представителите на новото време, учили в престижни колежи на Запад. Законът бил копие на американски проект и никой от вносителите не криеше, че зад него стоят среди от финансовия капитал.
Тогава обществото у нас бе още запленено от духа на сакралното “Вервайте ми!” и доколкото бе информирано, приветства всяка инициатива, дошла уж от Запад. С пълно мълчание се покриха сведенията, че там, откъдето идва идеята, комай вече са се отказали от благините и. Все още на хоризонта не се бе появила ипотечната криза, родена също в САЩ, нито бабувалите и известни икономисти, със “съвременните си либерални възгледи” бяха забягнали тихо отново в научните среди, след като се бяха облажили от нея.
Въпросните SPV станаха законова част от нашия пазарен натюрел. За тях десетилетие имаше гробно мълчание и нулев интерес в медиите. Е, веднъж във връзка с разследване по тъй наречения случай “Брендо” в сайтове в Интернет се появи информация за употребата им в качеството на финансова “перачница”, но погледите бързо бяха прехвърлени в друга посока. Днес авторите на инструментариума, даден от тях на финансовите среди, се правят на независими експерти и задават любимия на обществото в последно време въпрос”Кой?”, имайки предвид подготовката и осъществяване на далаверите. Няма обаче кой да запита тях:” Защо дадохте средството в ръцете на хора, които си го бяха поръчали без да осигурите гаранции, че няма да злоупотребят с него?.” А и да им бъде зададен, навярно с усмивка ще отвърнат как са изковали ятагана, за да бъде използван от клиентите за мазане на масло върху филийки, а те видиш ли взели, че поотрязали с него няколко глави. В края на краищата, както става все по-ясно от голямото публично говорене, сметката ще я платят всички, но не и тези, които са дали простор и законов друм за аферата.
Обществото също ще се оплете в празни приказки, докато му сервират един ден да забрави, понеже нещата са се превърнали в история. Драмата е позната от последните “яростни дебати” и политически лупинги по темата за размера на имитиран бъдещ държавен дълг. Никой не се сети да анализира, как така вече четвърт век обслужваме външен дълг, натрупан в годините на социализма и въпреки, че разни известни икономически величия, прелетели от Запад, го преструктурираха и обираха овации, той в знак на протест, комай расте. Мълчание покрива и темата как се случи така, че въпросните гениални експерти отлетяха на Изток и кацнали при бившия Голям брат отново започнаха да ни дават мъдри съвети.
Днес за проблемите с актуалната финансова дупка в КТБ, реална или виртуална, се подготвя същата съдба, както за забравената вече далавера с източените някога средства през задграничните дружества. Сега те, в най-добрия случай, са чуждестранни инвестиции, на които се гледа с позитивизъм, а второто поколение “експерти”, чиято рода се е облажила от тях ги приветстват с градивни становища. “Кой сколасал, успял, Пена вече е експерт” може да перефразираме една улична поговорка, що се отнася до поредните анализи на поредната афера на прехода. За възпетите по площадите в неговото начало мишлета, остава да си налягат за кой ли път парцалите и да се съобразят с батковците котараци, за да не им се случи фатална случка. Колкото до гласността, тя вече е на лице двадесет и пет години, зависи кои гласове се чуват, защото за несъгласните е гарантиран демократичния миманс. Това е причината, а поводи да се задават въпроси и в бъдеще сигурно ще има достатъчно, щом разума при избора е оставен под ключ, а амнезията е отличителна черта на нашия преход.

01.04.2015 г.
Йордан Нихризов – председател на БСДП