|
Културна храчка
"Последните" 25години за редовия българин преминаха в редиците на професионални демократи, излезли кой крачка, кой гърди напред, директно от комунистическия строй, оставяйки ярка диря в осакатената му, изтерзана душа. Редици, градени и дисциплинирани близо половин век под острия, критичен и авторитарен поглед на по-големия ни ,,брат” отвъд Черно море. Строй с идеални прави ъгли, катети, хипотенузи и т.н. съпоставени в такава математическа формула и защитени с такива леми и теореми, че сриването на тази геометрична прогресия е станало невъзможно. Днес този български шест милионен легион, ограбен и плячкосан от собствените си Командири, слуги на последните си ,,Освободители’’, се е превърнал в тълпа бивши доносници, децата на които не знаят как се държи пушка, камо ли да са прочели, каквато и да е книга. Има ли шанс за нас? Остатъците на интелектуалния свят са се вторачили в изхранването си, след три реформи в културата, а в демократично избрания ни Парламент сред 240 депутати не присъства нито един представител на интелектуалния ни елит. Последното назначение на Шефа на Комисията за култура и медии, доказа че културното ни мислене стига, единствено и само до изпълнение на политически квоти, без съзнание за някаква перспектива . Какво е това - липса на въображение, успокоение, че творците ни са вече ликвидирани или тъпоумие. Иска ли, може ли, има ли , нашего брата политика, някакво решение за това апокалиптично за ,,Културна България’’ време…..???Само финансирането ли е проблема с огромния брой невежи българи??? Не трябва ли да се потърси помощ от хора , чиито живот е преминал под знака на театъра, киното и изкуствата??? Има ли някаква, макар и милимикронна вероятност, Командирите от управляващата коалиция да се обединят около идеята за създаване на извънпарламентарни комисии или органи, които да се занимават с изграждането на българската култура. Да, ИЗГРАЖДАНЕТО, защото Тя е мъртва, а покрай нея растат и мъртви души отдадени само и единствено на низките страсти. Артистите в България са живи и продължават да работят единствено, заради надеждата, че има бъдеще за страната ни. Може ли, програмите около които се обединяват днешните управляващи, включват дългосрочни инвестиции в нашите творци и културната ни политика. Искаме ли да отворим границите си за западноевропейската култура. Може ли да се започне изграждане на пътища свързващи ни с културна Европа. Можем ли да провокираме глада и необходимостта на българина за духовна храна??? Способни ли сме да поемем отговорността на родителя, длъжен да възпита децата си правилно. Ако успеем да се обединим около наистина жизненоважните въпроси като културата и образованието, тогава българският народ има шанс да оцелее. Ако ли не… Бог да е с нас….и чудо няма да ни спаси.
10.12.2014г |
БСДП – София
Емил Емилов – Председател клуб Социалдемократ
|
|
|