|
Бюджет 2003 - планирана мизерия
Основният финансов план на държавата - бюджета, трябва да гарантира: финансова; социална и политическа стабилност. И ако финансовата и политическа стабилност, заложени с бюджет 2003, са дискусионни, то за социалната със сигурност може да се каже, че не е гарантирана.
Основните политически сили ще търсят политически дивиденти от приемането или противопоставянето на Закона за държавния бюджет. Управляващото мнозинство се стреми максимално да централизира приходите и разходите в държавата. Така то постига двоен ефект. Първо налага финансов диктат на общините и второ, единствено изпълнителната власт участва в преразпределението и управлението на финансите, което гарантира лично облагодеталстване на членовете от кабинета. В година на местни избори финансовия диктат на общините е изключително важен. Чрез него се създава реална възможност за печелене на избори. В НДСВ със сигурност няма наивници, които да мислят, че отново може да бъде излъган народа с евтини популистки обещания. Остава втората възможност, да се приложи принципа на "моркова и тоягата". Но НДСВ няма кметове, тогава "моркова" отпада, а остава "тоягата", която ще се стовари върху общините, разбирай обикновенния избирател. В този случай "царя - далече", "кмета - близко" и така кмета ще поеме народното недоволство.
Некомпетентността или предвидените капани, заложени в държавния бюджет за 2003г., са сериозен залог за политическата стабилност на управляващите. Нестабилността е функция и на други фактори, които в момента не се наблюдават в политическия живот на страната.
За разлика от политическата нестабилност, социалната е функция от цифрите и макроикономическите параметри, заложени в бюджета, които не вещаят нищо добро за данъкоплатеца и бизнеса в страната.
Разходната част е вулгарно рестриктивна и неграмотно структурирана. С 1 милярд лева са завишени разходите за министерства и ведомства, за сметка на намалените с 350 милиона лева разходи за общините в сравнение с тази година. Към орязаните средства на общините трябва да се прибави и дефицита натрупан през 2002г. в размер на 220 млн. лв. Това е финансов колабс за местното самоуправление. Мистериозна загатка в бюджета е, за какво ще се изразходва този милярд, след като парите за текуща издръжка на бюджетните организации са намалени с 300млн лв.
С 130 млн лв. са свити субсидиите, които бюджета отпуска, главно средства за издръжка на здравните заведения. Недоумение буди факта, защо се намаляват с 150 млн лв. разходите за пенсии, след като приходите в НОИ са завишени с 300млн лв. При политиката на това правителство, намалението на разходите за пенсии може да се окаже реалистично и то да бъде за сметка на намаления брой пенсионери.
В номинално изражение сумите за социални разходи са най-високи за последните години. Така заложените над 4 млрд лв. за социални плащания няма да доведат до икономически ръст. При отсъствие на стимули за бизнеса не може да бъде решен пробремът с безработицата и бедността. Широко прокламираната програма за нарастване на заетостта, предложена от вицепремиера Шулева, още не е стартирала, затава пък споменът за "царските кредити" е пресен. Справките показват, че отпусканите банкови кредити за дребния и среден бизнес са значително повече от "царските" заеми.
Приходната част на бюджета е драстично завишена. Като пример ще посоча няколко цифри. Правителството залага завишаване на постъпленията от данък върху печалбата с 0,3% от брутния вътрешен продукт /БВП/. Това завишение може да се постигне поне при две обстоятелства: първо при нарастване на данъчната ставка, а тя се запазва в размер на 23,5% и второ при намаляване дяла на сивата икономика, но за съжаление по индекс на БСК само тя в България бележи ръст.
Твърдението на министър Велчев, че догодина фирмите ще заработят по-добре е меко казано добропожелателно. За това е необходимо да има създадени законови и бизнес условия от държавата, а такива няма. От друга страна се въвежда ускорена амортизация на машини, съоръжения и сгради, въвеждат се осигурителни прагове, което ще доведе до нарастване на разходите на фирмите и намаляване на облагаемите суми.
Критиката на приходната част от страна на Международния валутен фонд /МВФ/ е основателна. Не е възможно да се подсигурят предвидените приходи в НОИ и постъпления от ДДС. Нежеланието на правителството да промени макрорамката на бюджета доведе до неподписване на споразумение с МВФ.
От политиката на правителството за съставяне на бюджета могат да се направят два извода. Първо опит да се прикрие финансовия колапс на страната и второ да се избяга от договореност с МВФ и последващо излизане от неговата опека. Краен резултат от това действие може да стане "падане на валутния борд". Бъдещето ще покаже кое от двете твърдения е вярно. Най-страшно ще бъде, ако се оправдае предчувствието, че и двете обстоятелства ще се реализират.Защото уверено може да се заключи - управлението на това мнозинство преднамерено тласка страната към участта на Аржентина.
Ивалин Йосифов
Зам.председател на БСДП
|
|