|
НОВОТО ВРЕМЕ И НЕГОВИТЕ СТРАННИ РЕАЛНОСТИ
По всичко личи в българския политически живот най-чести са странните метаморфози,които изобщо не правят впечатление никому.Късната есен на 2002г. роди цяла поредица от подобни примери.След като с "геройски усилия" успя да наложи пред народа дилемата: Европейски съюз или атомна енергетика - правителството на НДСВ и подкрепящата го парламентарна група с неприкрито злорадство установи,че ОДС и БСП искат вот с близки мотиви.Подмятанията как сините станали червени вървяха без оглеждане дори колко бивши комунистически функционери бодро размахват жълтата метла,обладани от светла,непреклонна вяра и преданост към Негово Величество.
В забъркалата се какафония "войводите" развяха червено-черни байряци и се провикнаха как "царя е гол" и как съд е нужен нему.Добре,но къде гледаха през февруари-март на 2001г.,когато биха път чак до Мадрид,за да ударят по едно коляно пред него,нашепвайки:"Царю,ти си велик!Ваше Величество ,спасителю ,ние сме с тебе!" И докато разгаряха патоса си десните,в челните им редици застанаха водачите на чистата и неопетнена левица - лидерите на БСП.Тези,които вечно парцелираха народа на две половини,след като си поиграха на управляваща опозиция ,сега решиха да покажат,че това,което задруги е смъртен грях,за тях е нормална политика.Какво по-естествено тогава,Румен Овчаров на среща с избиратели от София спокойно да заяви:"Основната заслуга за поканата на България в НАТО е на БСП,защото тя успя да превъзпита своите избиратели."Така е,"НАТО-фашисти,световни терористи" го крещяха отдавна,в миналия век,преди цели две години.Сега времето е друго.Червените шамани заключиха,че преходът е свършил,тоест отишли сме там,където те са мечтали преди 12 години.И като в оня стар анекдот за грешника попаднал в ада,комуто много се искало да го включат в групата на мъчениците,пушещи цигара на ръба на отходна яма,навярно скоро ще чуем гласа на дявола:"Почивката свърши!Потапяй се!"
Естествено метаморфозите не трябва да ни учудват,ако приемем факта на пълзящата рекомунизация.Но най-страшна не е нейната видима част- паметниците и чествуванията на последния комунистически диктатор и излъскването ореолите на неговата свита.Най.страшни са методите от миналото,булото на мълчанието,тиражираната лъжа,пренаписването на историята,парадната безцеремонност,опряна на икономическата власт.Навярно в тази схема място може да намери само управляемата опозиция,която "силната ръка" ще натисне,ако повиши глас.Затова изглежда всички традиционни демократични партии и организации трябва да бъдат турени в политическия ковчег и заровени,за да не пречат на схемата.
Какво остава пред тази перспектива?Да изберем отчаянието или нестандартния ход - революция на духа,на истината,и да направим поредния опит да разчупим сивата черупка,в която с толкова старание ни затварят силните на деня.За да успеем и да оставим поне зрънце от правдата на тези,които идват след нас.
|
|