СЛЕД СТОТЕ ДНИ НА НОВОТО УПРАВЛЕНИЕ

Изминаха първите сто дни от управлението на ГЕРБ – срок, в който обикновено стават ясни насоките и главните цели на субекта на властта. Чувствата предизвикващи един обективен анализ, обаче странно напомнят на изпитаните от мъжа в оня анекдот, където той гледал как любимата му кола лети заедно с омразната тъща в пропастта и се определят като смесени.

Младата политическа сила ГЕРБ реализира серия изборни успехи с убеденост в правотата на линията за силно управление, с афиширана борба с пороците на държавата - корупцията и безнравствеността на представителите на тройната коалиция (БСП, ДПС и НСДВ). В предизборната кампания тя получи неочакван бонус от циничните анализи на шефа на ДПС, в които някои в последствие зловидяха нагласена игра. Резултатът беше невероятна изборна активност сред избирателите с независим вот, обърнал на пух и прах сметките на червените шамани. От активността водещата политическа формация ГЕРБ спечели, като същевременно се нагърби с въжделенията на хората за бърза промяна на омразното статукво и справедливо възмездие на виновните..
Какво се случи през тези първи дни на управлението, когато обществото обикновено качва градуса на одобрение към победителите? Оценката за мерките на управляващите може да се разположи в цялата полоса между термините апломб и недоумение.

Те проявиха воля и решиха да управляват сами, без да търсят съюзници, макар максимата, че когато отхвърляш приятели в зенита си, по лесно намираш врагове, щом колата тръгне по надолнището, още да е жива.

Борбата с корупцията стартира с анализ на наследството оставено от тройната коалиция. По медиите като градушка барабаняха съобщения за разкрити далавери във всички министерства, агенции, та даже парламента. Под народните аплодисменти на прокуратурата бяха предадени материали за първите открити виновници, което накара БСП да нададе вой как се започва “лов на вещици”. Предвид натрупаната отрицателна енергия към червената партия вопълът прозвуча като този на героя на Илф и Петров: “Бият Паниковски!..” В надпреварата си да се покажат най-големите борци с корупцията някой министри попресолиха супата и от обвиненията започнаха да падат нули, което създаде първите впечатления, че се драска по повърхността на проблемите. Управляващите показват обаче, че няма да се огънат в тази насока, факт заслужаващ одобрение, ако задълбочеността на разкритията не се изчерпи с барбекюто на тъй наречените Доганови сараи.
Естествено не трябва да се подминава дейността положена от ГЕРБ за размразяване отношенията в европейски план. Правителството на Станишев успя за краткото време на членството ни в ЕС да превърне страната ни символ на корупцията за подавляващата част на институциите в Европа. Това естествено спря очаквания приток на средства от еврофондовете и за да не хартиса на сухо за новото правителство не остана нищо освен да бъде съгласно с всички претенции на Брюксел. Фактът, че чувствата на еврочиновниците взеха да се затоплят не може да не се отнесе към плюсовете на новите управляващи.

На другия полюс на оценките са идеите на представителите на ГЕРБ за бъдещите насоки на реформи и законодателни промени. Впрочем правителствената програма и до днес изглежда е тера инкогнита, а в медиите започна да се промъква тезата, че обстановката налагала да се действа с идеи в движение. Да се залага на мобилността няма нищо лошо, ако министрите не влязоха в надпревара с разнопосочни идеи, като на състезание обявено сред тях от министър-председателя. В челните редици на знаещите се нареди финансовия министър Дянков, който по манталитет и радикалност във вижданията има всички качества да надмине Николай Василев от НДСВ (специалист и министър на три различни ресора в две правителства) и Милен Велчев (изчислението на загубите от чиито финансови операции с дълга ще отнеме години) взети заедно. Напълно нормална практика стана на следващия ден след изявлението на съответния министър, той или негов колега да каже, че говореното вчера е само теоретична теза, която допълва неокейнсианския подход или има определено отношение към обсъждането на предложение за бъдеща евродиректива, но е твърде преекспонирано. Медиите, настроени задължително позитивно, разбира се, започнаха да стават разногледи и докато по едната програма тече ручая на хвалебствията на министъра на финансите как посредством вдигане на акциза на цигарите, хем ще напълни хазната, хем ще превъзпита ориенталския нрав на българина, то по другата министъра на промишлеността обяснява как мерките могат и да не се отразят унищожаващо за “Булгартабак”, а дори да имат оздравяващ ефект. В същото време мургави минувачи на Женския пазар в столицата продължават да подвикват :”Цигари, цигари! Боро, Боро!”, без да се интересуват как следващите правителствени намерения щели да съсекат контрабандата из корен. Щото те, а и всички ние сме виждали прехвалени юпита, внос от Англия и Америка, ама не сме ги запомнили с друго, освен със самочувствието, с което оправдават далаверите си и с това, че стане ли горещо яхват самолета или джипа и дим да ги няма зад граница.
Системата: дефинирам проблема и го застрелвам с предложение, което няма да го реши, но ще впечатли публиката с екзотиката си, действа с пълна пара. Така в областта на порочната междуфирмена задължнялост и безнаказаните измами на фирми спрямо партньори и клиенти се пръкна идеята фирма да се регистрира с две евро. Ефектът несъмнено ще е същия, както във времето на Виденовото премиерство, когато предложиха за продан банка за един лев. Шегуваха се, че тогава доста стари хора с левче в ръката се изгубили в ЦУМ в търсене на щанда, дето се търгуват банките.

В социалната област представителите на кабинета се справиха с част от пороците, наследени от г-жа Масларова, включително есенните пенсионерски путьовки до морето, но затънаха в мълчание, когато дойде време за истинската реформа. Народът ги награчи, щом се изказаха за пенсионната възраст и те тихо приеха върховенството на финансовия министър, който всеки ден обявяваше, че има да пълни нови фискални дупки, затова пари за раздаване няма.
Не, че бившите управници не са оставили дупки, но прилагането на принципа те да се запълват само със средства от самите давещи едва ли е най-сгодния. Вярно е дето от тройната коалиция са ни обвързали заради тлъсти договори на орташки фирми и комисионни с помпозни проекти без ясна ефективност, ала това е кръста на всяко управление, което наследява такова на БСП. В същото време гонейки ефективност и доходност не бива да се забравя за финансовата стабилност, която е единственото нещо извоювано и непотрошено след голямата и гладна зима на 1996-1997 г., когато цените множаха нулите си , а спестяванията изгаряха в източени от мошеници банки. Много се велчиха и джибуриха в тази област, но Слава Богу, не успяха да бастисат фискалния резерв и се задоволиха само с баницата на външния дълг. Хубаво е, макар и произведени в една школа, новите им наследници да не се заиграват на тази опасна игричка, защото лакомията е порок за който българина е сътворил доста сексуални поговорки.

В крайна сметка след толкова закани за промени, единственото непокътнато остана медийното хвалебствие към управляващите. То нагледно показва, че непромененото битие може да бъде видяно и от друг ъгъл, стига да ти го опишат със светли краски. Дали и колко ще трае огънят в душите на очакващите ще реши настъпващата зима и процесите на икономическата криза, която не се интересува от сезоните.
Като обобщение можем да кажем, че новото управление имаше две главни задачи. Едната, да ликвидира пороците от действията на тройната коалиция, корупцията, негативите затрупали името на нашата страна, да отвори прозорец на перспектива пред българина. В тази насока екипът на ГЕРБ определено се старае и показва желание за работа. Другата, не по маловажна задача на това управление е, да се справи с олигархията и да сътвори правила за справедливост и ред, които да изградят в българското общество манталитет и отношения по подобие на тези в проспериращите европейски държави. Ако втората задача не се реши, то за всички ще стане ясно,че парата комай е отишла през свирката. Тогава ще се окажем пак във времето преди падането на Берлинската стена, но в огледалния му образ и политическите вицове отново ще звучат солено и актуално като последна утеха, защото на тези, към които са насочени няма да им пука. Дали при този вариант ще търсим за пореден път спасители и в каква посока не се знае, най доброто е той да остане хипотеза, а лутането между вариантите да приключи с правилното решение във вярната посока.


Йордан Нихризов