ПОМАГА ЛИ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА КОЗМЕТИКА НА ДРЕБНИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС ?
Дългоочакваният законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, изготвен от правителството, вече влезе в парламента. Но първият въпрос, който възниква след неговия прочит е: "Ще успеят ли промените да възродят мъртвите или умъртвени норми на сегашния закон?" На всички бе ясно, че той постепенно се превърна единствено в устройствен закон на Агенцията за малки и средни предприятия, която трябваше да отчита предприятията в създадения за целта регистър. От последния, разбира се, никой дребен бизнесмен не се интересуваше, защото присъствието в него не му носеше нищо реално. Насърчителната банка, която се споменаваше в закона, естествено бе под правилата и нормите на друг закон, този за банките, и връзката с агенцията бе по-скоро символична. В условията на валутен борд данъчните преференции изглеждат химера, защото огромно количества български предприятия влизат според критериите в групата малки и средни, а и те могат да бъдат уреждани само в данъчното законодателство.
Единствената възможна ниша за стимулиране, която стоеше незапълнена и можеше да се уреди с изменения в настоящия Закон за малките и средни предприятия бе участието в гаранцията по търсените от бизнеса кредити. Така щеше да се осмисли и ролята на самата агенция като орган, който подпомага и препоръчва проекти пред финансовите институции. В това направление бе и внесеният през м.февруари 2003 г. законопроект на БСДП съвместно с Националната занаятчийска и предприемаческа камара.
В него се предвижда нещо просто и рационално - създаване на Гаранционен фонд, който да гарантира исканото от банките обезпечение над 100 %. Така специалистите от Агенцията за малки и средни предприятия могат да отделят химеричните от реалните проекти, които кандидатстват за финансиране, и да ги препоръчват на състезателни начала за поемане на гаранционни обязателства от фонда. Съобразно законопроекта Гаранционният фонд може да определи размера на поеманата гаранция, но тя в никакъв случай не трябва да замени онова обезпечение от 100 %, което съответният бизнесмен трябва да представи пред банката. Ограничението е спирачка за всички онези хитреци, които се специализират в източване на средства с фалшиви проекти и намерения. Два месеца след внасянето на законопроекта на БСДП той тръгна към Министерството на икономиката и Министерството на финансите за съгласуване. Министрите се смениха, приближава Коледа, но становище така и не се появи.
Вместо това Министерски съвет излезе със свой проект, който сменя името на закона в Закон за насърчаване на предприемачеството, названието на Агенцията в Агенция за насърчаване на предприемачеството, но не обелва нито дума за представената от БСДП идея. На нейно място в измененията има раздел "Финансиране". Там отново са трапосани стари лозунгови норми от вида: "Държавата може да подпомага деъностите по насърчаване на предприемачеството в рамките на бюджета на Министерството на икономиката ...." щателно подпрени от условието "може да". Е, разбира се от последното следва, че може и да не може, и никой няма да кори нито Министерството на икономиката, нито новоназваната агенция.
Открито в края на краищата остава питането: "Ще се задоволят ли представителите на дребния бизнес с поредната козметика и все тъй тихи и доволни ли ще са всички неправителствени организации по отделните браншове, където членуват именно малки и средни предприятия?".