НА БРАШНОТО ЕВТИНИ НА ТРИЦИТЕ СКЪПИ

“България постигна огромен успех! В полунощ на 1-ви срещу 2-ри юни 2008 г. Ирак ще ни изплати 360 милиона долара от дълга си към нас. С този акт финансова одисея между двете страни се счита за приключила.” Това тръбят услужливите медии и класират събитието в челните редици на добрите новини. Остава по стар маниер трудовите маси да изкрещят едно мощно :”Ура!” в прослава на мъдрото държавно и партийно ръководство. То вярно, в мрака на поредицата от съобщения за спряно финансиране по различни еврофондове, растящи цени и инфлация факта, че сме обрали трохите по масата си е направо хит на придобивките. Понесени на вихъра на тази вълна платените новинари продължават мечтателно:”Получените средства ще се разпределят приблизително в съотношение 1/3 изплащане на главница по дълга, което се отразява като финансова операция и 2/3 изплащане на редовни и просрочени лихви, което представлява извънреден приход в държавния бюджет. В скоро време се очаква на посещение да дойде иракския министър на финансите, като при него ще се обсъдят и други взаимноизгодни насоки за сътрудничество.”
Взрелия се в салата си нашенски електорален субект току би възкликнал:” Я, и ний най-накрая да се видим на далавера!”- и тържествено би отпил от домашния светен лек, който по Европата могат да ползват само за разтривки. В случая, обаче се натъкваме на класическата схема с прословутата фраза :”Да ама не!” Защото с упоменатия финансов акт завършва трагично сага с над 20 годишна давност, в която бащите и дядовците на днешните управляващи скромно дариха почти милиард долара на един бивш вече иракски диктатор на име Садам Хюсеин. Ех, някой справедливо смятат, че това били вложени пари за предстоящите черни дни, тъй като години след краха на комунизма у нас същия този “прекрасен” диктатор мило се отблагодаряваше на наследниците с финансови и петролни инжекции, от които даже успяха да гръмнат мазни скандали. Ала всяко чудо за три дни. Садам бе свален от власт, а хората, които го подкрепяха станаха дружки с палачите му в името на известната римска мъдрост, как парите никога не миришат.
Онова, за което останаха безмълвни днешните медии се е случило преди цели 20 лета, когато с една бележчица др. Милко Балев е информирал от името на Първия -Тодор Живков другите другари от Политбюро на БКП да побързат и към неиздължените от Ирак кредити щедро да прибавят още 500 милиона долара. Така дълга на богата на петрол, терор и размирици близкоизточна, братска страна окръглил сумата един милиард щатски долара. После плащанията спрели, а лихвите си вървели и заедно с главницата стигнали колосалното за нашите представи число от 1,870 млрд долара. Тогава в процеса се намесили новите световни фактори и нам се наложило да избираме какво да си върнем между малко или хич. Е, малкото днес идва като дар за внуците от техните партийни праотци, а на нас ни оставят да четем и гадаем по отдавна затворената страница на историята как се става червен олигарх.
Впрочем, за да процъфти това творение олигархията се иска не само да манипулираш масите, да завъртиш мръсни пари и връзки, но и да бъдеш силна и волева личност. По тази причина днес вече открито се тръби, че политическата система окончателно трябва да се измени така, че в управлението да навлязат личности. Само и единствено изпробваното в мажоритарните кметски избори купуване на гласове може да доведе в парламента не само слугите на Компира, Ряпата, Джуката, а тях самите в одеждите на спретнати бизнесмени, архонти, рицари и членове на западни масонски ложи. Как може да се каже, че такива хора не са личности? Погледнете само кои и какви бяха те вчера? Нали от квартални хулигани, станаха първи дружки с ченгетата и взаимно си охраняваха ударите. Кой ако не истинска личност ще успее да понесе натиска и да дялне конкуренцията със сатърчето право между веждите. Такива хора се търсят за бъдещото управление, за да се разделим завинаги с политическите интереси и да се отдадем изцяло на интереса на политиците. Първата крачка вече бе сторена. На крехката демократична система у нас бе нанесен жесток удар. Остава да се завърши започнатото. Системата трябва да изхвърли окончателно политическите партии на боклука на историята, за да навлезе “личностното” начало, което отлично е тренирано да удря и да гали когото е нужно. Хиляди безличностни субекти ще разберат, че са ги лъгали за пореден път, когато отдавна ще е късно. За това те ще си изкарат яда по балкански върху слабите, понеже личностите ще бъдат не само по-силни, но и отново недосегаеми. А на всеки опит да им се припомни притчата за доброто и злото, ще се надсмиват ехидно със саркастичното:”А бе, пак ли тези лакардии за ченгета куфарчета и далавери. Ама те са вече в историята. Дай да гледаме напред с оптимизъм в бъдещето”
Така става, когато за четири петилетки успяхме единствено да си извоюваме правото да ругаем на глас и то без задълбочени персонификации. Е, и това е успех ще ни рекат. Я вижте другарите от Северна Корея и Куба на колко по-постни неща се радват. Все пак да не забравяме, че нашия химн не е Марсилезата и много от героите ни са поели трънения венец заради прагматичността на комшията предател. Затова да се радваме и славославяме, както правят медиите, преглътвайки поредната загуба като победа и да си повтаряме овчата максима:”Преклонената главица остра сабя не сече” Защото бъдещето е пред нас, а за него ще мислят силните личности. Това свое право те са си купили с нашите пари, ала то бе отдавна, толкова отдавна. Затова забравете!
За несъгласните с тази максима остава борбата. Но колко ли са те и дали ще удържат на удара ще видим на следващите избори.

30.06.2008 г.
Йордан Нихризов
Председател на БСДП