"АКТУАЛИЗИРАНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА" - ОПИТ ЗА ПОДМЯНА НА ПРОБЛЕМИТЕ, ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ
(анализ на материала за противодействие на престъпността, внесен от МВР на 15.12.2003 г. в Народното Събрание)
"Актуализираната стратегия за противодействие на престъпността" на МС е документ, сглобен набързо, по всяка вероятност от предложения на отделни министерства и служби в тях. Че компилацията е строена безидейно личи и от факта на номерация на задачите по раздели, която следва номерацията на целите без да е ясно към коя цел се отнася съответната задача. Тясно специализирани задачи като 1.6. "Разработване на методики и програми за ограничаване и неутрализиране на криминогенните фактори в икономическата и социалната сфера", се следват от 1.7. "Разработване и изпълнение съвместно с органите на местно самоуправление, неправителствени организации и други структури на гражданското общество, на регионални и местни програми за създаване условия за достъпност и подпомагане за развитието на спорта за всички, детско-юношеския, ученическия и университетския спорт, както и цялостната общественополезна спортна дейност". Това смесване звучи комично и повдига въпроси като: "Какви спортни дисциплини ще се развиват на квартално ниво, за да се обучи обществото в противопрестъпни действия?" (например: подборна стрелба с автомат "Калашников" по бързодвижещи се живи цели; точна стрелба с гранатомет по брониран "Мерцедес" или други подобни спортно-приложни дисциплини).
Още в оценката на състоянието на престъпността се прави опит да се измести проблема с престъпността преди 2001 г. (годината на новото управление) като стремежа е да се докаже, че значимата ("структуроопределяща") престъпност е битовата, която в годините намалява. За сметка на това расте организираната "неструктуроопределяща" престъпност като "наркоразпространение и контрабанда, митнически и данъчни измами, изпиране на пари, нелегален трафик на хора, фалшифициране на пари, ценни книжа и документи". Проблемът е обърнат с главата надолу като на върха е откроена дребната битова престъпност, за да се прикрие опасността от организираната - тази, която атакува държавността посредством своите пипала по държавните структури.
Прави се опит да се докаже, че активирането на престъпните групи и "аргументите", разменяни посредством изстрели и експлозиви между тях са плод на ограничаване на полето им на печалба. Това твърдение, обаче, не е подплатено с факти, още повече, че с времето ясно проличават международните канали и "присъдите" на босовете , с иначе с чисто криминално минало у нас се изпълняват от килъри дори зад граница. Тежките престъпления не са само в ограничени региони, както се опитва да твърди стратегията. По-скоро съществуват специфични региони, в които са градирани престъпни интереси поради естеството на местоположението им - транспортни коридори и митници, възможност за реализиране на крупни печалби в някои сектори на икономиката (например в туризма), изградени агломерации, в които живее по-многобройно население.
В изработената стратегия предно място се поставя на потенциалните фактори за ограничаване на престъпността, свързани с една дългосрочна дейност като използване на механизмите на културата, образованието, спорта, здравеопазването, развитието на националните ценности и морал. Същевременно сред задачите за изпълнение на техните цели има такива като 3.11. "Въвеждане на вътрешно-университетски системи за контрол и поддържане на качеството на обучението във висшите училища" Или 3.12. "Разработване и реализиране на програми за превръщане на читалищата и библиотеките в центрове за подкрепа и насърчаване на културното образование и възпитание на младите хора и за интеграция на малцинствата в структурите на гражданското общество", които звучат или достатъчно отвлечено или твърде наивистично в днешното информационно общество с повсеместна компютъризация и напомнят на пожелания от доклад от средата на миналия век, където трябва да има за всекиго по нещо.
В раздела "Ограничаване на организираната престъпност", както и в последващите го, свързани с терористичната дейност и корупцията, многократно се повтарят тезите за прекъсване на финансовите потоци към престъпните структури, ограничаване възможността за придобиване и употреба на оръжие, засилване контрола по митниците, ГКПП и данъчни служби. Липсва, обаче, яснота как ще се реализират свързаните с тях мероприятия. Няма нито дума за контрола върху дейността на охранителните фирми, в които служителите напълно легално получават оръжие, за текучеството на персонала в тях, за това да се въведат строги правила за необходимостта за притежание и за придобиване на оръжие, както и за ограничаването на неговото разпространение. След множеството пожелания за координиране с европейските служби и догонване на техните критерии в борбата с престъпността се появява и задачата 4.15. "Обезпечаване на ефективен контрол върху проектите в икономиката, които се реализират по линия на ЕС, с оглед защита от организираните престъпни групи на финансовите средства, получавани от европейските фондове", която на практика насочва към мисълта за дълбока обвързаност и размах в областта на придобиване на финансови средства от престъпните групировки.
Мерките в икономическата сфера са посочени в раздел 8. "Противодействие на изпирането на пари, финансовите, икономическите и високотехнологичните престъпления". В целите липсва ясната теза, че ограничаването на сивата икономика ще бъде пряк удар върху икономическите устои на организираната престъпност. Там дори подобно понятие не е дефинирано и макар да се намеква за "прозрачност на финансовите сделки", "откритост на корпоративните образования", "сътрудничество с офшорни зони в трети страни", проблемът коя част на икономиката подхранва материално престъпността, атакуваща устоите на държавността, остава скрит. Навярно тази подход е причинен от желанието да се избегне задълбочения анализ на генезиса на организираната престъпност, а оттам се създават съмнения и за действителната воля за справяне с нея.
Задачите в областта на икономиката се синтезират в т.8.8. "Защита на икономическите интереси на държавата и частния бизнес във всички сфери на обществено-икономическия живот. Активизиране на противодействието срещу престъпната дейност и неправомерното придобиване на активи от националната икономика в хода на приватизацията и следприватизационния период". Липсва на практика яснота и действеност в борбата за пресичането на домогванията на престъпни групировки до стратегически икономически позиции, както и волята да се осъществи ефективен контрол върху съмнителни финансови операции. Явления като фирми-фантоми, фирми с неясен капитал и регистрация, прикриване на незаконен бизнес зад легална дейност и всички подобни, с които се сблъсква обществото ежедневно, просто не се третират и са извън обсега на внимание. Предвидените задачи, макар сред тях да се споменават високи технологии и киберпространство, загърбват традиционните, но очевидно ефективни методи за набиране на средства от престъпни групировки като контрабанда с бързоликвидни стоки, печалби от съмнителни приватизационни сделки, доходи от сивата икономика и т.н. Мерките, които могат да се отнесат към борбата с тези явления, като митнически и данъчен контрол, контрол по спазването на трудовото законодателство са разпръснати из други раздели без ясна кореспонденция между цели и задачи. Всичко това затвърждава убеждението, че стратегията цели да неглежира проблема организирана престъпност и бяга от щателен анализ на нейните устои и връзки.
Предвидените "Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани" повтарят познати задачи, някои от които вече са използвани с чисто пропаганден характер. Основната слабост е същата както цялата стратегия - опитът да се докаже, че организираната престъпност не е най-голямото зло в съвременното българско общество и че ограничаването на битовата престъпност, която е с по-многобройни актове, ще подобри състоянието на криминогенната обстановка. Преднамерено се бяга от средствата за разкриване на корените, особено икономическите, и връзките на организираната престъпност с държавни структури и такива извън границите на страната. Прави се опит престъпността да се представи като регионално ограничена, поради което и мерките са посочени с регионален характер - София, Пловдив, Варна, Русе, Перник и т.н. Това показва ограничен или преднамерено ограничен подход в обозрим краткосрочен план за сметка на дългосрочните пожелания, които може и да не се сбъднат, ако се реализира непосочената възможност организираната престъпност да се срасне със самата държава и нейното управление.
В стратегията като цяло липсва аналитичния подход, има смесване на цели и задачи, подмяна на приоритети, което я превръща в поредния пропаганден призив, насочен към отразяване на натрупаното напрежение срещу управляващите и сред тях, но не и към решаване на проблемите на обществото.


17.12.2003 г. Йордан Нихризов