БОЛНИТЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА НАЙ-ЗДРАВИТЕ БОЛНИ В СВЕТА

Вече цял месец в МВР се води жестока битка. Бивши и настоящи ченгета вадят СРС–та и докладни с единствената цел да докажат очевидното, че между структурите на силовото ведомство и силовите структури на апашите има топла връзка. Не е трудно да се види как почти всеки новозабогатял юнак, за който народът е поставил определението “мутра”, независимо дали е между живите или сред покойниците, живели живота си бързо, в някакъв етап на своята кариера е работил я в МВР, я в ДС. По този повод за годините на прехода бе стъкмена следната мъдрост:”Защо в чужбина има мафията, а у нас организирана престъпност ? Отговорът е прост, защото мафията се управлява сама, а на наша почва престъпността се организира от тези, които трябва да се борят с нея.”
Така, спазвайки собствени критерии за секретност и отчитайки по своему изискванията на Закона за класифицираната информация по върховете на родните служби за борба с престъпните явления започнаха да огласяват информация за личните услуги към колегите от сенчестия бизнес. В кюпа се забъркаха големи политически спонсори, а други герои на капиталистическия труд, смятани за кръстници се оказаха комай служители на държавата. Къде точно и в каква насока е мястото на тези бойци на тихия фронт не стана много ясно, но в същност от толкова закани и недомлъвки това бе най-малкия кусур.
По-важното бе, че сред здравите сили на нашето общество веднага се намериха ярки матросовци, готови да подкрепят управляващите. Колкото повече някой от тях не схващаха за какво иде реч, толкова становището в защита бе по-твърдо и по принцип. По този повик се роди тезата за оздравителния процес в структурите на МВР и в младоевропейското ни общество като цяло.
Та се захвана една здравословна лакардия, чак ум да ти зайде. По националната ни телевизия социолози като Кънчо Стойчев откриха генезиса на случващото се. А той, както се разбра, се корени дълбоко в разрушаването на нашето здраво общество преди 18 години. Е, нямаше кой да припомни, че онова комунистическо тоталитарно управление, насочено към “светлото бъдеще” бе катурнато от своите с дворцов преврат на 10.11.1989 г. Понеже то, бъдещето, се оказа не на световния призрак комунизма, а се яви под формата на свежо благоухание от “гнилия” и “презрян” капитализъм. И тъй като за прехода бяха необходими обучени и калени кадри, силовите структури отговориха мигом на нуждите на вечната Партия.
После лъснаха определени “тъмни сили”, сврени сред “злостните” опозиционните среди, които искали да използват здравословните процеси за създаване на анархия в държавата. Тяхната атака активира група съграждани на министъра на вътрешните работи в негова персоналната защита. Групата естествено бе от дежурните интелектуалци, тъй като у нас все още не е ясно кой как мери наличието и отсъствието на интелект. Единственият неинформиран за здравословната свада се оказа държавния глава, но нему може да се прости, защото бе зает с важни дела по получаване на хаджийското звание в навечерието на Великден.
След като се плюха за здраве из МВР дойде мигът на равносметката от оздравяването. То така и така се говореше от месеци, че кабинета е болен, само не беше известно кой министър ще изхвръкне по-напред за да бъде омилостивен гнева на обединена Европа. От тези здравословни процедури във вътрешното министерство комай най-голяма полза ще докара здравния министър, чийто стол две лета се друсаше като при земетресение от 8 степен по Рихтер. Видно за управляващите е, че за да се успокои процеса, раните на засегнатите трябва да зараснат, а вдигнатата мътилка да се утаи. Нали идват избори и трябва да си знаем, от която и страна да сме, все сме си наши. Така е в нашето общество, както се казваше в онези, силните години: “Болните при социализма са най-здравите болни в света.”

30.03.2008 г. Йордан Нихризов