ПОЧЕТНИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСДП ИНЖ. АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ НАВЪРШИ 90 ГОДИНИ

На 02.03.2008 г. един от възстановителите на Българската социалдемократическа партия и неин почетен председател инж. Александър Константинов изпълни 90 години. Юбилярът посетиха в домът му в гр.София представители на Градската организация на БСДП в столицата. Поздрави и пожелания за дълголетие към г-н Константинов поднесе председателят на БСДП Йордан Нихризов, който му поднесе букет със символа на социалдемокрацията – червената роза. Към подаръка бе прибавено и течението на партийния бюлетин ”Позиция” за последните две години след 45-я конгрес. В разговора бе подчертано, че една от постоянните рубрики в него е посветена на историята на социалдемокрацията и на дейността на социалдемократите в България. Нейната цел е да извади от забравата имената на заслужили българи, посветили своя живот на идеите за добруването на хората.
Инж. Константинов сподели спомени от годините на своята младост и времето на възстановяването на БСДП. Днес той е не само патриарха на социалдемокрацията у нас, но и последният жив участник, подписал историческата декларация на 26.11.1989 г. за възобновяване на публичната дейност на Българската социалдемократическа партия. Инж. Константинов припомни, че тогавашните сбирки са били инициирани от д-р Атанас Москов, като същият е предложил в бъдеще дейността на БСДП да се ръководи от д-р Петър Дертлиев. Между д-р П.Дертлиев и инж. Константинов е съществувало 40 - годишно приятелство и последният е приел да поеме по онова време ръководството на ЦКРК и отговорността за списването на в.”Свободен народ”.
В разговора се включи и г-н Илия Ризов. Стана дума за трудния път на социалдемокрацията у нас, за пропуснатите възможности, за кооперативното движение и неговите нереализирани идеи, за наивното предоверяване към псевдосъмишленици.
Накрая за бюлетина “Позиция” инж. Александър Константинов бе любезен да предостави две свои статии написани в последните месеци. Едната той определи като автобиографична, а втората като своето завещание към социалдемократите у нас. С почит към автора ви предоставяме текста на тези два материала..

“Позиция”

УМ ЦАРУВА, УМ РОБУВА.....

Инж. Александър Константинов

Роден съм на 02.03.1918 г. в Кюстендил. Майка ми, основна учителка, нямайки на кого да ме остави се споразумява с учителката от Първо отделение да ме приеме за ученик и ако проявя успех – да ми даде в края на годината удостоверение. Ако не – да ме остави.
Кюстендил беше известен като овощната градина на България. Причина за това не бяха нито кюстендилските граждани, нито селяните от околните села. Заслугата за това е на река Струма, която извира от Черни връх на Витоша планина и от там се спуска към полето на град Перник. По късният й път е по на запад към град Кюстендил. След Кадиин мост завива на юг и покрай огромния масив на Рила планина си пробива път между нея и другите по-малки планини и с течение на годините пробива своя пролом, за да се влее край град Солун в Егейско море. Тоя пролом създаваше възможност в ранните пролетни дни по-топлият климат на Средиземно море да проникне до Кюстендилското поле. И поради тая причина ранните сортове ябълки – като Златна пармена, узряваха две седмици по-рано от където и да било на Балканския полуостров. Това обстоятелство търговците от Западна Европа го бяха установили твърдо и поради това износът на Златна пармена, а по-късно и на всички останали сортове, ставаше от Кюстендил. За това Кюстендил беше овощната градина не само на България, а и на цяла Западна Европа, която беше през зимата зажадняла за пролетни плодове.



Ябълките се гледаха лесно и ние имахме овощна градина по наследство. През зимата корите на дърветата се мажеха с вар и кръв, за да не ги гризат зайците, на пролет след цъфтежа на ябълките се пръскаха четири пъти. Брането им ставаше с помощта на свободните по това време ученици, които наемахме срещу заплащане.
Градината ни отначало беше засадена със сини сливи. По това време сините сливи заболяха от заразна болест и по нареждане трябваше всички дръвчета да бъдат изкоренени и изгорени на място. След тази процедура баща ми засади градината с ябълки. Процедурата бе проста. Специално оборудвани камиони пробиваха към 80 см. дълбоки дупки, в които се пускаха ябълковите фиданки и се изчакваше 10 години, докато те развият корените си. През това време околните площи можеха да се засаждат с жито и с нискостеблени зеленчукови насаждения. През 1941 г. от 50 новозасадени дръвчета получихме от износа на плодове 12 000 лв. За следващата година щяхме да оберем още 50 дръвчета, но не било писано в бъдеще тази работа да потръгне.
Настъпиха времена на политически промени и на власт дойдоха “умните”. Замечтаха България да стане 16-тата република на Съветския съюз. А там се сееше главно жито и по техния пример умните измислиха да унищожат ябълковите насаждения, да доставят от Съветския съюз комбайни за оран на почвата и да индустриализират българското земеделие подобно на СССР. Никой не се заинтересува от пролома на Струма и особеното положение, което даваше на Кюстендилски окръг. Това трябваше да го констатират със съжаление следващите поколения.
Съветските трактори бяха здрави и бързи машини. Те оряха земята по-добре отколкото това ставаше на времето с волове. Животните също изчезнаха и ги съхраниха само в някой домочадия. Но Кюстендилски окръг не беше Добруджа. Сеенето на жито не даваше необходимия приход – поне не толкова, колкото продажбата на ябълки.
За преработката на второкачествени ябълки, които не ставаха за износ Популярната банка изгради фабрика. В условията на вакуум ябълките се сваряваха като се запазваха техните витамини и след това ябълковата каша се изсушаваше при същите условия. Изсушеното ябълково пюре се смилаше на брашно и така се продаваше на германците. По-късно то се влагаше в производството на хляб за храна на моряците, които иначе страдаха от скорбут, причинен от липсата на витамини. Тази фабрика, която преработваше по-нискокачествено пюре, даваше огромна печалба. Но се яви ново неудобство. По време на войната се прие закон за свъхвоенновременните печалби и съществен размер от тях предприятието трябваше да предаде на немското военно командване, средства с които германците щяха да произвеждат оръжие, за да бомбардират Съветския съюз и столиците на Западна Европа..Ръководството на фабриката, под влияние на баща ми, състоящо се от социалдемократи, беше против такова разрешение. След умуване решили да регистрират счетоводно голямо скапване на закупените ябълки и така ликвидирали големите печалби. Парите превели по сметката на Съюза на популярните банки.
Дойде 1944 г. и комунистическия преврат. За кмет на Кюстендил бе избран учителя по музика в гимназията г-н Христов. Комунист от ученическите години, известен на цялото гражданство като комунист. След като на баща ми бе наредено да напусне Кюстендил беше пуснат позив до гражданството от името на въпросния г-н Христов, в което го обвиняваха в небрежно ръководство, заради отчетеното голямо количество скапани плодове. След като ме прекара през три опразнени помещения, които ги заключи с ключ, който имаше, Христов ми каза:”Сашо, поради заплаха за смърт, баща ти не може да се върне в Кюстендил, за да се защити. Затова ти трябва да се заемеш с неговата защита.”. –“ Г-н учителю, за да защитя баща ми трябва да оплюя вас, защото вашия подпис стои под този документ. А вие ме карате да направя това. Това е много смешно”. Учителят изпадна в дълго мълчание и след дълбока въздишка заяви:” То не е смешно, а е много трагично...”
А моят роден град по време на моята младост, беше чудно красив. Край него съществуваше голям хълм, обрасъл с борова гора и когато през месец май се покачиш малко по него полето се разкриваше в приказна премяна от цъфнали овощни дървета. Всяко дърво представляваше разкошен букет, аромат от който се носеше към планината. Сега тези букети вече ги няма. Комунистите изкорениха плодните градини, за да освободят полето за житните насаждения. Пъргавите трактори, с които навремето оряха полето вече са амортизирани и не работят, а нови трактори Съветския съюз повече не праща. Те са необходими за неговото стопанство. И воловете, с които едно време селяните оряха земята вече са изядени – и тях ги няма. А полето сега е една тъжна картина, незасята с нищо от години, поради мъдрата политика на предшестващи управления. Само тръните са свидетелство за действието на глупостта.
Гимназията завърших в Кюстендил като първенец на випуска и знаменосец, а образованието по Висша математика получих до 1941 г. в Софийския университет. През септември 1941 г. заминах да следвам Строително инженерство в град Мюнхен, Германия. Прие ме един обикновен служител, който се оказа мъдър човек:”Г-н Константинов, вие сте вече висшист и ние няма защо да ви задължаваме да следвате нашата програма. Ако можете завършете образованието си и за една година вместо за четири. Записвайте не по програмата, а това което е във ваш интерес.”
Това беше голямо откровение за мен. Нормално изпитите се вземаха по план в края на втората и в края на четвъртата година. Следването в Германия беше скъпо удоволствие. Една немска марка баща ми купуваше за 21 лева и аз се хванах здраво за работа като не за две години, а за един семестър се приготвих и се явих на първата група от изпити. Идеята ми беше да продължа в същия темп и да завърша за три вместо за четири години. Но се случи нещо непредвидено. Нашите професори бяха възрастни и с голям опит – уважавани от нас хора. Имах само двама нови професори, за които знаех, че са хитлеристи. Единият – по хидроинженерство, беше току що издал нова книга – учебник. В книгата си и на лекциите предвиждаше при употреба на плаващи пилоти да се изчисляват на изкълчване, като че ли е натоварен върха на плаващите пилоти. Не можех да си представя по-голяма глупост от това. Тия пилоти понасяха натоварването не на върха си, а по цялата дължина на тялото си от триенето със слабите почви, които бяха обикновено по морските брегове. В упражнението си при въпросния професор много внимателно му обърнах внимание на това обстоятелство и отказах да изследвам по искания от него начин. Г-н професорът с червено мастило беше написал:”Das ales ist unglaublich”, което в превод значи:”Във всичко това няма нищо вероятно”. На бърза ръка дадох едно географическо решение и се явих на доклад при професора. Като му го представих, представих и визитната си картичка, в която бе отбелязано, че съм завършил висше образование по Висша математика. Професорът прие представения материал и остави за по-късно разговора по въпроса. След седмица при мен се яви негов асистент с куп възражения на моя чертеж, но аз всичките ги отклоних и казах, че ще отделя необходимото време, за да направя доказателство за неверността на твърдението на професора и ще го публикувам, ако в това време професорът не намери начин сам да опровергае препоръката си. Бях много засегнат от бележката на професора ми, макар и да съзнавах трудността на задачата, с която се нагърбвам, все пак се заех с нейното решение. При един разговор с моя професор по статика и стоманени конструкции, като говорехме за математиката, му казах с каква задача съм се заел. За мое учудване той заключи:”От това ваше изследване може да излезе много интересна докторска работа. Дерзайте и бъдете внимателен!” Бях, разбира се приятно изненадан, че мога да разчитам да получа докторска титла по инженерство преди да съм завършил окончателно инженерните науки. С голямо усилие до края на семестъра завърших изследването си, отпечатах материала на машина в два екземпляра и първия екземпляр предадох в катедрата на професора. Разбрах, че го е предал за мнение на негов асистент и се завърнах в България.
Беше август 1944 г. След малко щяха да настанат събития по промяна на режима. Повече не видях Германия. По-късно бях изпратен в концентрационен лагер, за да се обучавам в производство на тухли за строеж. Сега не знам дали моят професор по статика е още жив и каква е съдбата на дисертацията ми.
В България трябваше да изчакам новият курс да стигне до степен на завършване, за да мога да се явя за окончателно завършване на образованието ми. Постъпих на работа в Централна проектантска организация, а по-късно в Софияпроект. В Централния комитет на Партията ( б.р. ЦК на БКП) имах “приятел”, който редовно пращаше писма, че трябва да бъда отстранен от работа и така се отзовах в Светия синод, като директор на новосъздадената строителна организация. Две години по-късно, по искане на ръководството на Главпроект бях прехвърлен на работа там. Станах главен инженер на конструкциите на ЦУМ. Четирите години, прекарани на работа там и покриването на зала с 60 метра отвор в Изложбена палата – Пловдив, са за момента най-големите проектирани и ръководени от мен строежи.
Моят баща беше доста страдал като ученик и учител от участието си в Социалдемократическото движение. Беше ми внушил да не се занимавам с политика до завършване на образованието си. Горе-долу спазвах тия съвети, но участвах активно в създаването на новия Социалдемократически съюз (б.р.ССМ /о/), а по-късно във възстановяването от пет души на Социалдемократическата партия (б.р. двама от възстановителите Р. Крумов и М. Петков не подписват изготвените документи на 26.11.1989 г., въпреки, че участват в тяхното създаване, затова цифрата на възстановителите е посочена като пет, а не седем души). Една година бях директор на вестника на партията “Свободен народ”, а след това приех разделянето си с д-р Петър Дертлиев. На Конгреса на БСДП след една година бях определен за неин почетен председател.
Заглавието на статията ми е една стара българска поговорка, но аз оставих последната част, че ...глупавия патки пасе, защото днес в моя край няма и патки.

СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ И КООПЕРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

инж. Александър Константинов – почетен председател на БСДП

Янко Сакъзов и Димитър Благоев – двамата ръководители и създатели на социалистическите партии в България са приятели от времето на своето обучение в гр. Одеса , Русия. Там те са учили и са се запознали със социализма. Димитър Благоев се е въодушевявал от идеите на Маркс, който е бил признатия ръководител на Световното движение на фабричните работници и като научна подплата на своите идеи създава марксическата наука.
В марксическия предговор на историческото развитие на обществото той открива, че основата е борбата между богатите и управляващите и бедните и изпълнителни работници. Тази борба / често пъти водена с физически средства/ обикновено се е печелила от трудещите се. По този начин Димитър Благоев си представя, че събитията ще се развият и в България.
За Янко Сакъзов това звучи крайно несериозно. България е току–що излязла, крайно обедняла, от петвековно робство. Тя не е в състояние да развие своята индустрия, а от там и сериозна работническа класа. Затова е несериозно да се мисли, че при тия условия същата може да стане управляваща класа. Тогава единствено остава борбата да се води по насилнически начин. Комунистическото управление в първия стадий в Съветския съюз и в началото след деветосептемврийския преврат в България са нагледно доказателство за това.
На Янко Сакъзов се налага да посочи основните насоки за действие на новата социалдемократическа работническа структура и той е объркан от невъзможността в бедна България да се създаде мощно индустрия и сериозна работническа класа. Затова забавя много прогласяването на новата партия. Един приятел го упреква, че напразно се бави:”Немската партия е проучила сериозно въпроса и има натрупана литература, с която може да услужи.” Янко Сакъзов рязко му отговаря:”Когато искам да се движа из Стара планина, аз не желая това да стане чрез немски генералщабни карти, а да проуча пътеките, по които от години се е движил българския народ.”



В това време у нас се лансира идеята за създаване на Кооперативно движение. В кооперацията, Янко Сакъзов вижда единствената възможност в бедна България да се организират отделните граждани и така да се създадат значителни капиталови възможности, които могат да се използват и за строеж на индустрия.
Тая идея разрешава противоречията и новата партия е обявена. Скоро след това Сакъзов праща изявени членове на новата партия да съдействат за изграждане на Кооперативното движение. В основата на това движение заляга основният принцип: председателите на Управителните съвети са почетни длъжности и не могат да получават пари за своето участие, като служащи или предложители на идеи. Това е гаранция срещу поява на печалбарство в Кооперативното движение и основа на неговото бурно развитие. Създават се пет фабрики за производство на захар и мощна централа на Популярните банки.
В моя живот съм свидетел на развитието на Популярната банка в родния ми град Кюстендил. Тридесет души /главно социалдемократи/ се събират и решават да се създаде Популярна банка в Кюстендил. Те внасят по 1000 лв. и това е основния капитал на банката. Моят баща в продължение на тридесет години е бил председател на Управителния съвет на тая банка. Като младеж аз помня сградата на банката – красива триетажна постройка в центъра на града. В трети клас бях, когато банката започна изграждане на водноелектрическа централа в село Гърляно с три километра дълъг водопроводен канал. При минимален наклон водата се довеждаше до басейн, отстоящ на достатъчна височина над равната част, където беше изградена електроцентралата. Електроцентралата и основните захранвания на кюстендилските улици струваха 14 млн. лв. В това време от продажбата на електроенергия електроцентралата се изплати и тя бе предадена за експлоатация на общината. Съществува и до сега.
Когато бях осми клас Популярната банка построи фабрика за производство на ябълки, при която преработка витамините доказано се запазваха. От това витаминозно брашно се ползваха германските моряци за избягване на болестта скорбут, вследствие липса на витамини. На третата година от следването ми в Германия /понеже се хранех през войната по ресторанти/ аз заболях от скорбут. Препоръчаха ми да ям скъпоструващи пакетчета със замразена смес от резенчета портокали и ябълки, които съдържали много витамини. Но за една година скорбута не се излекува. За две седмици престой в родината ми болестта изчезна. Тая фабрика струваше на банката 8 млн. лв. Така в рамките на един живот тридесетте хиляди лева се превърнаха в милиони банкови средства, чрез които се построиха освен горепосочените обекти и хиляди сгради в Кюстендил – както жилищни, така и работилници на занаятчии.
Тези примери давам като потвърждение на правилността на Янкосакъзовата идея.
СЧИТАМ, ЧЕ БЪДЕЩАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИВА ПО ДОКАЗАНИЯ САКЪЗОВ НАЧИН, ЗА ДА ИМА СМИСЪЛ И УСПЕХ.
НЕКА ТОВА ДА БЪДЕ ПОСЛЕДНОТО УКАЗАНИЕ В МОЯ СТОГОДИШЕН ЖИВОТ ЗА УСПЕХ НА ПАРТИЯТА, НА КОЯТО МОЯТ БАЩА И АЗ СМЕ ПОСВЕТИЛИ ЖИВОТА СИ.