ИКОНОМИЧЕСКА ЕКЗОТИКА ИЛИ КАК С ЛЯВ МИГАЧ СЕ ИСКА ДЕСЕН ЗАВОЙ

За ужас на всички свои верни поддръжници, изповядващи от десетилетия тезата, че партията е права, когато съгреши дори, “лявата “ БСП прокламира как от 2008 г. ще въведе една дясна финансова мярка, която не са си разрешавали до момента даже консервативни управления в Западна Европа. При това тезата за плоския данък прозвуча от устата на новоназначения министър на икономиката и енергетиката и бивш председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание – Петър Димитров, ярък неин противник от зората на лансирането и в 39-то ОНС.
“Нищо ново под слънцето” – биха възразили мнозина запознати с балканските ни нрави. Та каква не беше БСП през годините на прехода, и модерна лява, и проводник на демократичния социализъм и социалистическа. Защо в края на краищата да не стане това, което всъщност е – партия на едрия капитал, изнесен от България като държавен в зората на демократичните промени и върнат като частен след няколко изпирания в чужбина. Още преди години главният редактор на в.”Дума”, покойният Стефан Продев твърдеше, че в червеното тяло са се вселили две души, на червените бабички и на червените мобифони. Предвид факта, че първата категория отлита все по-масово, втората взема все по-здрави позиции в налагане на методи, характерни за домарксовия капитализъм.
Иначе идеята за плоския данък от 10% не е нова по нашите земи. През Средновековието и до началото на 20-ти век тук основния данък е бил десятъка и в обществото на селяни – земеделци и скотовъдци е значел облагане с 1/10 част от производството в натура. През 1882 г. в млада България той е трансформиран в паричен като се изчислява върху средния добив по действащите пазарни цени. В края на ХІХ век обаче, в 1895 г. на мястото на десятъка е въведен поземлен данък, плащан на единица площ, който отчита и качеството на земята.
С риск да бъда обвинен в пълна неграмотност, поради факта, че става дума за различни данъци, тогава и днес, ще продължа историческата аналогия на духа на предлаганата революционна данъчна реформа. Та тогава, в началото на ХХ век правителството на Тодор Иванчов ( 1899-1901 г.) решило да заздрави финансовото състояние на държавата и със Закон за данъка на земните произведения – 1900 г връща десятъка.. В резултат България се сдобива с известните селски бунтове, най-масови в североизточната част на страната, където и днес в с. Дуранкулак има паметник на посечените, участвали в баталията. Защото неуките селяци усетили, че да вземеш десет от този, чиято земя може да изкара не повече от 100 крини жито, не е като да вземеш 100 от този, който на по-плодородна почва изкарва 1000. Казано по нашенски българина, завистливо или не, взел да сравнява остатъците 90 и 900 и разбрал, че дистанцията от богатия комшия, натрупал с няколко удара преднина, никога няма да се стопи, колкото и пот да се хвърля в труда. Напротив дистанцията ще ражда пропаст, пропастта омраза, а тя революционни пориви за експроприация. Както между впрочем и станало. На политическия хоризонт из недрата на селото се явява БЗНС, а социалдемократът Янко Сакъзов, именно в разсъжденията си по земеделската тема влиза в конфликт със сторонниците на революционния марксизъм. На следващата 1901 г. прословутия закон бил отменен, но неговите поражения и днес се споменават в паметните плочи.
Сега застъпниците на плоския данък, както популярно го наричат, изтъкват на преден план няколко негови предимства. Сред тях са лекото администриране, яснота и разбираемост на процедурата и в нашия конкретен случай – снижаване на данъчната тежест за определени групи от населението. По първият довод спорове не може да има. Въпроси възникват по другите два, тъй като вида и ефективността на данъчното облагане зависи в голяма степен от нивото на икономическото развитие на страната и от процесите в обществото. Интересно е, че плоският данък е въведен в Русия, Сърбия, Черна гора, Македония и доколкото ми е известно само в една членка на ЕС – Словакия. В Западна Европа той казват, бил непопулярен. Веднага се набива в очи питането : ”Защо?”, заедно с хиляди взаимовръзки на ефекта върху цялата данъчна система, с традициите и принципите, заложени в обществото.
Смисълът на данъците е да захранват държавната хазна, от която се разпределят средства необходими за регулиране на процесите в обществото, охраната и отбраната на личността и собствеността на отделните индивиди в него. От там простичко се формират и два противопоставящи се принципа за поемане на издръжката на недолюбваното често, но все още необходимо творение – държавата. Първият е всички по равно като процент от лично придобитото и втория, в зависимост от доходите и количеството на имуществото. Трудно е да се закове формулата на абсолютната справедливост без да се наруши нечий интерес, понеже всеки прескочил в групата на по-високите доходи ще търси равното участие, а всеки изпаднал на дъното ще иска гаранция за човешко съществуване и перспектива, за да не запали чергата на имащите. Златното сечение за всяко общество е специфично и се определя от това управляващите да не отнемат от хората и бизнеса повече средства от необходимите за управлението на процесите в държавата, за да ги преразпределят след това по свое усмотрение. Така се случва у нас със станалите вече огромни планирани излишъци в бюджета, които естествено се използват най-често за предизборни рекламни кампании на властта със социален привкус или попадат чрез уговорени проекти в джобовете на близки съмишленици. Хората, които се подиграваха на демонстрационните проекти с чешмичките вчера, днес са най-отпред на трапезата и определят къде ще се тури сиренце в баницата. Този подход пречи на главното – гарантиран висок икономически ръст и свобода при бизнесинициативата.
В нашето общество, където към категорията “богати” се причисляват както хора с доход 600 лв. на месец, така и с 60 хиляди лв. месечно, прилагането на плоския данък, така, както бе оповестено просто ще задълбочи процеса на икономическо разделение, характерно за олигархиите от Латинска Америка. Тук не става дума за онези с доходи до 400 лв. и две или три деца, които с орязването на преференциите от трудно прокараните елементи на семейно подоходно облагане просто ще загубят. Иде реч, че при отсъствие на разумен долен праг с налагане на завишена минимална работна заплата, нито сивата икономика ще се покаже на светло (идея на застъпниците на плоския данък), нито средната класа, към чието формиране е насочено мероприятието ще го почувства. Процесите са свързани и ако продължи политическата предизборна реклама с бюджетни средства, като прокламираното извънредно повишение на пенсиите от 1.Х.2007 г., инфлацията породена от новите завишени акцизни ставки и боксуващите мерки в икономиката , простичко ще изяде в аванс обещаното. Нищо, че напоследък родната статистика май пак обърка съдържанието на кошниците и хората се чудят на що да вярват, на декларираната дефлация или на цените в магазините и сметките за отопление и осветление.
Впрочем за червените мобифони, които замениха престижната придобивка от средата на 90-те години като символ на могъщество с яхти и автомобили от класата на “Ламбурджини” вече е на лице победата в обновяването на старата партия БСП. За тях, които оформиха кръговете на новата ни олигархия цитираните процеси в обществото ще се сторят повърхностни и подлежащи на контрол. Такива навярно ще им изглеждат и позициите на синдикатите, определяни в тесен кръг като вечното тягостно мърморене. Важното за тези среди е да се запази пълния контрол над медиите, на които както и до сега се възлага да промиват масовия мозък и да насаждат образът на добрия герой и необходимия грешник.
Мнозина коментатори днес казват, че с идеята за плоския данък БСП изненадала десницата, едновременно разхождайки се предизборно като на парад в нейните води и същевременно прокламирайки пълната и безполезност и безидейност. Дали пък няма да видим характерното комедийно театро, известно от последните години с пиесите “ Социални обещания трепач и управленска амнезия” и “Твоето кътче в рая за 800 дни, вервайте ми “, в които актьорите сменят сценария в движение, с оправданието, че публиката е харесала друг финал. Казано простичко авангардната, нескрито дясна идея за данъчни реформи, в последния миг да се модифицира, поради саботиране или неразбиране от опозицията и да се заложи на бетонната теза, че от нас по-хубави няма и можем да разхождаме моркова, около устата на червените бабички, колкото желаем, докато не им падне и последния зъб. Бъдещето ще покаже как ще се развият процесите, но при всички случаи те се нуждаят от здрава, разумна алтернатива, стъпила на фундамента на постигнатото и желаеща българина в 21–и век да не бъде разглеждан като екзотиката на Обединена Европа.

01.08.2007 г.

Йордан Нихризов
Председател на БСДП