ПОЛИТИЧЕСКИЯТ “БИГ БРАДЪР” СТАРТИРА С НОВАТА ПАРЛАМЕНТАРНА СЕСИЯ

В първата събота след Новата 2005 г. БСП си организира форум. Нарече го “Национално съвещание” и се опита с него да реши два проблема – да повдигне самочувствието на членовете и да открие шумно новия предизборен политически сезон. Първото решение се съдържаше в общо формулираните обещания за бъдещото управление, наречени шеговито от журналистите “червените 800 дни”, а второто - в заявката към твърдия електорат - да се изтеглят незабавно българските рейнджъри от Ирак. Най-интересното, обаче, остана в сянка. БСП си избра основния опонент по схемата “леви” срещу “десни” в лицето на НДСВ и така се опита да направи първата крачка към отстраняване от сцената на обществения интерес на всички други политически субекти. Петнадесетгодишната практика на многопартийни избори показва, че те се превръщат в своеобразен референдум и останалите извън политическото противоборство могат да разчитат само на твърд електорат като обикновено пропадат под бариерата. Така се случи със СДС-тата с тирета през 1991 г., с ДАР и “Нов избор” през 1994 г., с “Евролевицата”, ВМРО и “Гергьовден” през 2001 г. Очевидно бившите комунисти след като успяха да затвърдят двойнствения си образ на управляваща опозиция, вече търсят най-добрата вакса за бъдещите избори. НДСВ е удобен партньор, защото носи всичките негативи от управлението, а освен това “червената” партия има възлови позиции в него.



За подхода напомниха набързо формираните противоборства, които приличаха на уговорени футболни мачове. БСП се разгорещи срещу финансовия министър Велчев и прогледна за неговите уж перфектни сделки по външния дълг, които вече е ясно, че трупат загуби за България. Внесе дори решение за парламентарна анкетна комисия и подхвърли информация в медиите за комисионни при преговори с трети страни. “Червените” забравиха, че до вчера говореха за близките контакти на министъра със средите, натрупали дълга до 1990 г.
Велчев бързо реагира още в първия парламентарен ден (12.01.2005 г.), обхванат от невиждан антикомунизам. Той загърби демонстрираната по време на дебатите за задграничните дружества през септември 2004 г. (питането Л.Тошев и Й.Нихризов) апатия и поиска дебат как е натрупан дълга. На 19.01.2005 г. НДСВ също побърза да излезе с предложение за парламентарна комисия по въпроса, повдигнат от финансовия министър. Започна демонстративна буря в два скачени съда, където наглед опонентите се опитват да оставят мръсната вода в полето на противника. Разбира се, и “жълти”, и “червени”, привидно яростно настръхнали, внимателно пазеха да не излезе в дебата голата истина, че в същност са двете страни на една и съща монета. Защото знаеха, че ако останалите политически сили се превърнат в публика, новата серия на “Биг Брадър” е с гарантиран изборен успех.
Единствените, които реагираха бързо и адекватно на поредния политически театър, бяха депутатите от ОДС. Изказванията на П.Жотев, Й.Нихризов и М.Радев накараха Г.Пирински (БСП) да прави почти двадесетминутно обяснение на различията между “червени” и “жълти”. Причината бе лъсналата истина, че всяка атакувана от БСП сделка на Велчев има своя генезис в решенията на някогашната БКП, а всеки някогашен заем, срещу когото Велчев се бунтува, дава възможност за бъдещи машинации по неговото преструктуриране в компанията на полезни посредници.
В края на дебата комисия за разследване на проблема с произхода на кредити и тяхното обслужване все пак се роди. В нея като зам.председател от ОДС влезе П.Жотев, а като член – Й.Нихризов. Обемът на информацията, обаче, едва ли може да бъде разкрит и обработен за трите месеца, които остават до края на този парламент. Главната задача на представителите на ОДС е да се разкрие максимална част от истината и да не се позволи временната комисия да се превърне в евтино предизборно шоу между уж воюващи съотборници, нито да затъне в мазните дебри на безвремието, както тази за “петролгейт”. Така ще стане ясно, че алтернативата на “червено-жълтия” театър може да бъде единствено демонстрираното съзнание и чувство за отговорност на убедените привърженици на демокрацията.


“ПОЗИЦИЯ”