хон.доц. ЙОСИФ АВРАМОВ,
доктор по икономика
НЯКОИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕРОГАТИВИТЕ НА ОРГАНИТЕ ЗА ВЪТРЕШЕН ОДИТ В БАНКИТЕ, РЕСПЕКТИВНО И ЗА БАНКОВ НАДЗОР, ВСЛЕДСТВИЕ НА ИЗВЕСТНИ НЕСЪВЪРШЕНСТВА И ПРОПУСКИ В БАНКОВАТА НИ НОРМАТИВНА УРЕДБА


Някои от поставените в обзора проблеми са в голяма степен хипотетични и само в известна степен възпрепятстват дейността на органите за вътрешен одит в банките и в по-малка степен на тези за банков надзор. С отправените препоръки аз не отправям по същество конкретни претенции към работата им, а те са насочени към представителите на законодателната и на изпълнителната власт. Поставените проблеми са поставени според мен по конструктивен начин и е необходимо своевременно да бъдат обсъдени от специалистите от банковата одиторска и надзорна практика, както и пред научни дейци, с оглед на тяхното преодоляване през следващите години до влизането ни на 01.01.2007 г. в ЕС чрез хармонизиране на нормативната ни уредба с тази на страните-членки в общността. В голяма степен тези проблеми са поради някои неблагоприятни тенденции в развитието на българската икономика, а част от тях са в резултат на въздействието върху нея на последствията от функционирането на световната икономика. Наложително е някои от посочените в настоящия анализ мерки и препоръки да се имат предвид от тях, с оглед да бъдат напълно или частично избегнати и преодолени отчасти или напълно при настоящата нормативна уредба, независимо че това е много трудно, а понякога и невъзможно. Ето защо те трябва да са достатъчно настойчиви, за да съдействат за промяна на статуквото, като предизвикат необходимите за целта нормативни промени.
Посочените негативни тенденции се свеждат до: висок и нарастващ дефицит по текущата сметка, който за 2003 г. е - 8,7 %, а за първите седем месеца на 2004 г. - 3,75 % или - 724,3 млн.лв.; силно влошаващо се външно-търговско салдо (- 2,47 млрд. $ за 2003 г. и -1432,6 млн.EUR или - 7,4 % от БВП за първите седем месеца на 2004 г. или внос за 5832,3 млн.ЕUR срещу 4399,7 млн.ЕUR износ); рекордни цени на горивата през последните 10 години, които вече надминаха 50 $ за барел на Ню Йоркската борса, а в България преобладаващата част от енергоресурсите са вносни; свръхвисока междуфирмена задлъжнялост, която достига по данни на Българската стопанска камара и на КНСБ 42,7 млрд. лева; извънредно висок дял на т.нар. сива или черна икономика, като тя дава според оценки на МВФ 34 % от произведения БВП (неофициалните оценки са между 40 и 50 %), а в някои отрасли, като в производството на хлебни изделия, млечната промишленост, месопреработвателната индустрия и някои други подотрасли на икономиката ни нейният дял надхвърля 50 %; относително големия обем на налични пари в домакинствата - около 5 млрд. лв., според проучване, направено през септември 2004 г. от "Булбанк" АД, член на групата "Уни Кредито Италиано", а очакванията са депозитите на хората у нас да достигнат в края на 2004 г. 14,6 млрд.лв., т.е. над 1/3 от парите в населението се спестява по нетрадиционен начин, което е показателно както за все още недостатъчно доверие в банковата ни система, така и че голяма част от разплащанията, които обслужват т.нар. сива икономика се осъществяват по т.нар. кешов начин. Парите в обръщение са същевременно 32,8 % от активите като цяло или близо 1/3 от тях, срещу само 2,1 % в 15-те страни-членки на ЕС, където електронното банкиране доминира.
Част от проблемите, които са предмет на настоящия анализ са:
1.С последната констатация от изследването на "Булбанк"АД индиректно е свързан и един мой неотдавнашен анализ на дейността на дирекция "Касова" при управление "Емисионно" при БНБ, който съм направил подробно в книгата, на която съм съавтор "Теория и история на парите и кредита" (От хиперперона през лева към еврото",С., ИК"СИЕЛА", 2003, с.501, а в настоящето изследване ще представя накратко. В него обосновано е направен извода, че в резултат на закриването на 4 клона на БНБ (в Бургас, Русе, Хасково и Враца) и въвеждането на свръхвисоки такси за вноски и тегления от клоновете на БНБ се нарушават разпоредбите на Закона за българската народна банка относно чистотата на паричното обръщение. Някои финансисти считат, че скоростта на паричното обръщение у нас през изминалата 2003 г. е над 2 пъти по-малка в сравнение с тази отпреди 2-3 години. Населението и стопанските субекти на практика борави с около 2 пъти повече банкноти, с който то нормално може да функционира, което независимо че е доста по-скъпо за БНБ не считам за кой знае каква беда. Налице е обаче проблем, при това голям, по отношение на проследяването от БНБ, респективно от МВР на чистотата на паричното ни обръщение чрез установяване на броя на фалшивите банкноти, които циркулират у нас. Налице е изискването на ЕВРОПОЛ, което у нас не се спазва, че банкнотите следва да преминат през 12-те централни банки от еврозоната не повече от 4 пъти и търговските банки в тях не трябва да извършват разплащания с банкноти, внесени в касите им, а да ги внесат в централната банка, която единствено разполага с необходимите технически средства за отсяване на фалшивите банкноти. У нас на практика голяма част от банкнотите, които са излезли от БНБ не се връщат обратно в нея, а циркулират или се "превъртат" между банките, които разполагат с банкомати, търговците и населението, което борави с тях. Банките практически не контактуват повече с БНБ или съвсем рядко осъществяват транзакции с нейните клонове, а не всички банки разполагат с необходимата модерна техника да отсяват фалшивите купюри банкноти. Предвид обстоятелството, че до 2009 г. - годината, през която България ще въведе еврото, БНБ едва ли ще разкрие други свои клонове, е наложително тя императивно, като промени банковата ни нормативна уредба, да задължи всички търговски банки своевременно да закупят необходимото оборудване за проследяване на чистотата на банкнотите, постъпващи в касите им. Това ще оскъпи паричното ни обръщение и е неизбежно банките да повишат таксите както за теглене от банкомати, така и за извършваните от тях т.нар. кешови операции с клиенти. Налице са и редица случаи на заловени фалшификати с отлично качество, като тези от 50 лв., които по мнението на специалистите са най-добрата имитация, която е залавяна досега. За 2003 г.заловените фалшификати са общо около 1400 случая, а тази година по данни от БНБ са приблизително толкова. Необходимо е ускореното приемане от Народното събрание на депозирания през юни 2004 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за БНБ, в който е предвидено че БНБ, банките, финансовите къщи и обменните бюра са задължени да задържат за проверка срещу писмен документ всички попаднали при тях български и чуждестранни монети и банкноти, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. Единствено БНБ е компетентната институция за предприемане на такава проверка и извършване на експертната оценка. Ето защо според мен е необходимо към Националния център за анализ при БНБ на парични купюри да се разкрият няколко регионални поделения в клоновете и представителствата й.
2. В посочения законопроект се регламентира дейността и на вътрешния одит на БНБ, който на практика от две-три години работи съгласно правила, сходни с разпоредбите му, които не са приети от засега от НС. Това е предпоставка за ускореното му разглеждане и одобряване от върховния ни законодателен орган и впоследствие на приемането и подзаконовата нормативна уредба в тази насока.
3.Наложително е българските народни представители да насочат екстрено своето внимание и към депозирания през юли 2004 г. проектозакон за паричните преводи, електронни платежни инструменти и платежните системи. Той обединява повечето от предвидените досега разпоредби в Наредба № 3 на БНБ за безналичните плащания и националната платежна система, Наредба № 14 за презграничните преводи, Наредба № 16 за плащанията с банкови карти и Наредба № 31 за сетълмент на държавни ценни книжа и е в съответствие с изпълнението на предвидените мерки в Прегледа на ангажиментите на България по преговорите за членство в ЕС в области от компетентност на БНБ, изготвен от Дирекция "Международни отношения и европейска интеграция" при БНБ през януари 2004 г. С отделна глава в него се регламентира т.нар платежен надзор, който следва да се осъществява над системните оператори и другите участници в платежните системи, изпълняващите и посредническите институции и издателите на електронни платежни инструменти, както и на всички други лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи. В посочения проектозакон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи се регламентира дейността и надзора на институциите за електронни пари, за което е налице Директива 2000/46/ЕО на ЕК и е поет ангажимент за хармонизиране на националното ни законодателство с нейните изисквания. Ето защо е наложително ускореното приемане както на посочения законопроект, така и да се подготви и одобри от парламента на адекватно изменение на Закона за банките, в който да се предвиди и небанковите институции да могат да издават електронни пари и да се уреди надзора върху тях.
4.В изпълнение на Директива на Съвета 87/102/ЕИО за сближаване на законите, подзаконовите актове и административни разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит и на свързаните с нея директиви 90/98/ЕИО и 98/7/ЕО от 16.02.1998 г. България е поела ангажимент за изготвяне на проект на Закон за потребителския кредит. Той все още не е депозиран в Народното събрание и вече е пропуснат срока, определен във визирания преглед в ангажиментите, който БНБ е поела в началото на 2004 г., а той бе септември 2004 г. Приемането на законопроект за потребителския кредит е от особена важност за хилядите кредитополучатели у нас, към които търговските банки имат специфичен подход, който доста често е в ущърб на клиента и в полза на банката. В някои медии бе публикувана информация, че подготвяния законопроект е морално остарял, тъй като той не е съобразен с подготвяната понастоящем директива на Европейската комисия за потребителското кредитиране /вж. статията "Помощ! Кредитират ни! във в-к Политика от 14.VІІІ.2004 г., с.26/. Проектозаконът следва според мен да обхване освен предоставянето на потребителски заеми и регулацията на жилищните ипотечни кредити за граждани, в т.ч. и за ремонт на жилище, както и кредитирането чрез кредитни карти чрез т.нар. овърдрафт кредити. Той трябва да бъде в синхрон и с подготвяната нормативна уредба за лизинговите дружества - голяма част, от които са собственост на банки или са индиректно свързани с банкови институции. Възможно е и преди приемането на закона БНБ да унифицира за лицензираните от нея български банки и за клоновете на чуждестранни банки у нас правилата за кредитиране по отношение на таксите за обслужване (управление) на кредита; таксите за разглеждане на документи при подаването им от кредитополучателите; застраховките, които се плащат от клиента; таксите за предсрочно връщане на кредита (според мен такава такса е излишна, тъй като за банката този кредит вече не и носи риск, а ресурса, който клиентът й връща тя го насочва към друг клиент, от който печели допълнително); допълнителните изисквания, като откриване на дебитна карта в банката-кредитодател, от която да се заплаща поне една услуга месечно и т.н. Възможно е в Асоциацията на търговските банки и в Института за вътрешните одитори, където членуват банкови одитори и директори на дирекции "Вътрешен контрол" на търговски банки да бъде поставен и обсъден въпроса за стандартизиране на изброените допълнителни такси за банките, които оскъпяват неимоверно много кредитите и поставянето на лимити за тях поотделно и сумарно, които да са задължителни за банките, които притежават лиценз за банкова дейност в Република България. Понастоящем изброените, а и някои други такси, които банките събират у нас са между 1-2 и 4-5 % над обявения лихвен процент по кредитите, който все още е сред най-високите в Европа. Ето защо е належащо да бъдат взети екстрено мерки за по-скорошното приемане на законопроекта за потребителското кредитиране, който следва да бъде съобразен с подготвяната в Брюксел директива.
5.Налице е и известно закъснение в подготовката на новата наредба за капиталовата адекватност на банките, с оглед отчитане на пазарните рискове. Тя следва да бъде изготвена, съгласно поетите ангажименти до края на 2004 г. и да се прилага от началото на 2005 г. По този начин ще изпълним изискванията на директиви 93/6/ЕИО за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции и 98/31/ЕО, която я изменя. Тя вече е изготвена от експертите от управление "Банков надзор" при БНБ и е изпратена на специалистите от търговските банки за съгласуване и предоставяне на бележки. Необходимо е поетият от БНБ ангажимент за окончателното изготвяне и приемане на заседание на УС на наредбата да бъде изпълнена в срока, посочен в ангажиментите от януари 2004 г.
6.Възможно е да бъде ускорена работата по изготвянето на промените на Закона за банковата несъстоятелност и Закона за банките. В ангажиментите е предвидено те да се подготвят до края на 2005 г. и да бъдат приети до края на 2006 г., с което ще се изпълнят изискванията на Директива 2001/24/ЕО за оздравяването и несъстоятелността на кредитните институции.
7.След въвеждането на новите административни мерки за ограничаване на кредитирането, приети в резултат на подписаното двугодишно споразумение с МВФ, одобрено от борда на директорите през август 2004 г., които се свеждат до повишаване от 4 на 8% на минималните задължителни резерви на банките върху дългосрочните депозити от началото на октомври 2004 г. и от края на годината на т.нар. кешови пари се очакват някои опити за нарушаване на банковото ни законодателство. Не е изключено прилагането на все по-усъвършенствани схеми за кредитиране от небанкови финансови институции, което съгласно Наказателния кодекс се квалифицира като престъпление и се търси наказателна отговорност.. И досега под формата на т.нар. доверително управление на активи финансово-брокерските къщи предоставяха заеми, което бе в колизия с българското законодателство. Същевременно у нас не се допусна функционирането на кредитни кооперации и популярни банки, независимо от традициите ни в тази насока до 1951 г. и наличието на готови проектозакони, депозирани в: ХХХVІ НС, ХХХVІІ НС, ХХХVІІІ НС и ХХХІХ НС. Поради взаимния контрол, който упражняват помежду си техните членове е налице минимален риск за непогасяването на кредитите, но бе счетено че кредитните кооперации са едва ли не нови пирамидални структури и се възпрепятства развитието им. Същевременно у нас голямо развитие получиха други финансови институции, като лизинговите дружества и заложните къщи, за които също досега не е изготвена и приета регламентация, а те на практика осъществяват една нерегламентирана кредитна дейност. Докато при лизинговите дружества рискът за лизингополучателите е относително по-малък, тъй като повечето от тях са свързани пряко или косвено с търговските банки, то при заложните къщи получателите на заеми от тях не са защитени от загубване на залога си. В Споразумението с МВФ е предвидено изготвянето на нормативна уредба за функционирането и контрола на лизинговите къщи, което трябва да стане до края на 2004 г. Регламентирането на дейността на заложните къщи изобщо не се дискутира в публичното пространство, освен в някои изявления на депутати от "Новото време". Необходимо е да се има предвид, че през тях преминават голяма част от парите на т.нар. сива икономика у нас. Правителството се интересува от тях само дотолкова да събере за фиска относително много високия патентен данък, без да провери произхода на капиталите, с които те функционират и какви са клиентите им. Ето защо е наложително екстрено изготвянето и приемането на нормативна уредба за работата и на заложните къщи, освен за лизинговите дружества, което вече е договорено с МВФ.
8.Независимо от изискванията за банкова тайна е необходимо в кредитния регистър, който БНБ води да бъдат включени и повече данни за кредитите на свързаните лица и на поръчителите по тях, които в договорите за кредит са със статут на съдлъжници на отпуснатите заеми. Това ще доведе до чувствително намаляване на кредитния риск за банките, което е в интерес на клиентите им.
9.Предвид в изложените по-горе обстоятелства за осъществяването по същество на сходна дейност с кредитирането е възможно да се обсъди с представители на банковите среди въпроса за регламентацията на достъп до кредитния регистър (възможно е под условие или чрез определени от БНБ банки) и за някои небанкови институции като финансово-брокерските къщи и лизинговите дружества (това предложение не следва да важи за заложните къщи). По този начин те по-ефективно ще управляват риска в дейността си, а техните добросъвестни клиенти ще бъдат по-сигурни при взаимотношенията си с тях. Понастоящем у нас функционират частни кредитни бюра, но официално те разполагат с информация само за небанковите задължения на българските граждани. Спазването на банковата тайна е приоритетен въпрос за всяко банково законодателство, но е необходимо да се има предвид, че у нас финансово-брокерските къщи се лицензират от БНБ и тя упражнява банков надзор върху дейността им, а предстояща е и регламентацията на лизинговите дружества, повечето от които са свързани с банки.
10.Необходима е промяна на Закона за гарантиране на влоговете в банките по от отношение на определяне на срок за изплащане на задълженията на съответната банка към нейните вложители до гарантираните размери, когато БНБ и е отнела лицензията за банкова дейност. Понастоящем в раздела "Условия и ред за плащане на суми по гарантираните влогове" това не е посочено и според мен следва да бъде регламентиран един разумен срок, който да не е по-дълъг от шест месеца за удовлетворяване на вложителите. Предлагам да се обсъди този срок, както и възможността за директното изплащане на влога в чуждестранна валута на вложителя, а не както е понастоящем в левовата равностойност до гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете, като се подготви промяна на закона в тази насока. По този начин ще се избягнат евентуалните печалби или загуби на вложителите от курсови разлики, а напоследък флуктуациите в сравнително кратки периоди от време между основните валути - долар и евро са чувствителни. Това предложение е свързано с предходното, тъй като то при положение, че не е определен в закона срок за изплащане на задълженията към вложителите от банка, на която е отнета лицензията от БНБ е възможно да неин клиент, респективно и обратно - на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да бъдат нанесени известни загуби вследствие на курсови разлики. Тези два поставени проблема индиректно влияят и на дейността на органите за вътрешен одит в банките, респективно и за банков надзор, тъй като се облекчава тяхната работа при положение, че изплащането на визираните суми е по-експедитивно.
Поставените в настоящия обзор проблеми са само част от множеството засега неразрешени или спорни въпроси в действащата ни банкова нормативна уредба. Част от тях са повдигани нееднократно, но друга част са нови и са вследствие на поети ангажименти на Република България в преговорите й с ЕС или са в резултат от някои изменения в нея, настъпили в последните месеци. Динамиката в промяната на нормативната уредба в областта на вътрешния одит в банките и на банковия надзор в следващите 2-3 години ще бъде значително по-голяма и поради бъдещото прилагане у нас на новите капиталови изисквания за кредитен риск (т.нар.Ново Базелско споразумение или Базел ІІ). Все още не е завършил окончателният им специализиран превод на професионално равнище, а адаптирането на нормативната ни банкова уредба въз основа на тях е в началото си. Тя предстои през 2005 г. и 2006 г. Според мен не трябва да е налице забавяне на сравнително голямата по обем работа в тази насока, но не трябва българската банкова система да бъде подложена и на експеримента, който с нищо не е оправдан - България да приеме новите капиталови изисквания за кредитен риск (Базел ІІ) преди те да са приети и да функционират във водещите страни-членки на ЕС. Налице са изказани мнения в тази насока от някои български банкови специалисти и от отделни чуждестранни финансови експерти, които според мен следва да бъдат игнорирани. Необходимо е преди приемането на новите капиталови изисквания за кредитен риск да бъдат поставени своевременно на вниманието на банковата професионална и академична общност, с която да се проведат множество обсъждания и дискусии, с оглед да по-доброто им адаптиране към специфичните условия на банкиране у нас.