|
На 27.11.2004 г. в гр.София бе възстановена младежката организация на Българската социалдемократическа партия. За председател на организацията бе избрана Миглена Петрова Детинска. В бюлетин “Позиция” ще представим г-ца Детинска с кратка биографична справка и нейния материал, посветен на правото за безопасни и здравословни условия на труд.
Миглена Петрова Детинска е родена на 08.07.1972 г. През 1994 г. завършва ПМИ към МА-гр.София със специалност “медицинска сестра”, а през 2004 г. се дипломира с бакалавърска степен по специалността “социална педагогика” в СУ “Св.Климент Охридски”. В момента следва в ТУ-София, магистърска степен по “публична администрация”.
В момента работи в областта на оценката на безопасните и здравословни условия на труд.
Право на безопасни и здравословни условия на труд
Миглена Детинска
“От особено значение е да продължи осъществяването на националната стратегия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.” (Програма на БСДП, част ІІІ, т.6.1.)
Изправени на прага на ХХІ – ви век, изпращайки в историята безкрайно противоречивия ХХ – ти век, социалдемократите реформисти имат нужните сетива, за да почувстват и осмислят, че социалдемокрацията е изправена пред колосални глобални предизвикателства и съвсем не лесни за решаване вътрешни проблеми в националните държави.Естествено те са взаимно – обвързани, доколкото в съвременната реалност няма социални явления, които да съществуват абсолютно сами за себе си.Социалдемокрацията се нуждае от политически и социални иновации,
Планирането на дългосрочна стратегия за повишаването нивото на безопасност на труда в българските предприятия е ключов фактор за подобряването на тяхната ефективност и конкурентно способност.Фирмите трябва да предвидят допълнителни разходи за преоборудване, въвеждане на безопасни и здравословни условия на труд, знаци за безопасност, осгуряване на медицинско обслужване, обучение по здраве и безопасност и др.Инвестициите в тази област ще спомогнат за намаление на други разходи – за болнични листове, лечение на травми от аварии и др.
Законодателството на България в областта на безопасността на труда е хармонизирано с европейското.Правата и задълженията на държавата, работодателите и работещите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Приетият през 1997 г. Закон за здравословни и безопасни условия на труд вече е задължителен от 1 януари 2004 г.Той се отнася за всички работещи по трудови правоотношения, за държавни служители и само наети лица.Законът постановява всички юридически и физически лица, които самостоятелно наемат работници по трудово правоотношение, както и само наетите да декларират в съответната областна инспекция по труда местонахождението на предприятието, вида и характера на производствената дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава всички работодатели да осигурят обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.
Фирмената политика по осъществяване на ЗБУТ е неразделна част от цялостната бизнес политика на фирмата.Тя се обсъжда, утвърждава и отчита от функционалните ръководители на всички нива и се развива и поддържа от най – висшето ръководство – Управителния съвет, изпълнителния директор и неговите заместници.
Мерките, които фирмата е задължена да предприеме за осигуряване на ЗБУТ за всички работници и служители в предприятието, са изброени в чл.4 на ЗБУТ, а именно:
• ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на риска за живота и здравето;
• ОЦЕНКА на риска, който не може да бъде предотвратен;
• Борба с риска при ИЗТОЧНИКА на възникването му;
• Приспособяване на условията на труд към ИНДИВИДА с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;
• ВЪВЕЖДАНЕ на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;
• ЗАМЯНА на опасните производства,работното оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или по – малко опасни;
• Прилагане на единна обща политика на ПРЕВАНТИВНОСТ обхващаща технологията, работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;
• Използване на КОЛЕКТИВНИТЕ средства за защита с предимство пред ЛИЧНИТЕ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА;
• Предоставяне на работещите лица на необходимата ИНФОРМАЦИЯ във връзка с осигуряването на ЗБУТ;
• ОБОЗНАЧАВАНЕ на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори;
• МИНИМАЛНИТЕ изисквания на ЗБУТ са разгледани обстойно в НАРЕДБА №7/07.08.1999 год. ( коментарът е според спецификата на производството ).
ОСНОВНИЯТ СУБЕКТ ПРОВЕЖДАЩ ФИРМЕНАТА ПОЛИТИКА ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД Е РАБОТОДАТЕЛЯТ!
Задълженията на РАБОТОДАТЕЛЯ също са предмет на коментар от ЗЗБУТ и в общи линии се свеждат до следните основни положения:
• Да осигурява здраве и безопасност във всички аспекти на работа;
• Да провежда фирмена политика за ПРЕВАНТИВНОСТ;
• Да извършва оценка и управление на риска;
• Да осигурява участие на работниците и техните представители в оценката;
• Да информира работниците и техните представители за съществуващите рискове;
• Да осигури обучение по здраве и безопасност;
ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ДЕЙНОСТТА ПО ТРУДОВА МЕДИЦИНА / СТМ /:
1.Качеството на услугите, предоставяни от службите по трудова медицина, представлява съвкупност от характеристики на извършените дейности в съответствие с потребностите и удовлетвореността на потребителя от тяхното ниво на изпълнение.
2.Системата за качество е наличността на организационна структура, отговорности, процедури, процеси и ресурси за управлението на качеството.
3.Системата за управление на качеството обхваща всички процеси, необходим за ефективната служба – от маркетинга да предоставянето на услуги, както и за анализа на тези услуги.
4.Изборът на отделните елементи на системата за управление на качеството и обхвата, в който те ще бъдат прилагани зависи от : пазар за обслужване, възможности за службата, вида и естеството на предлаганите услуги, нуждите на потребителите.
5.Работодателят е отговорен за осигуряване прилагането на системата за управление на качеството в работата на СТМ.
6.Създаването и поддържането на системата за управление на качеството / СУК / на СТМ зависи от общият подход за управление на качеството на организацията, който цели да се осигури добро познаване на нуждите на потребителя и удовлетворението им.
7.Основните елементи на СУК – отговорност на мениджмънта, структурата на система за качество, кадрови и материален ресурс, са насочени към задоволяване на нуждите на потребителя с съответствие с професионалните стандарти и етика.
8.Постигането на качество изисква прилагането на принципите за осигуряване на качество на всички нива на организацията, постоянна оценка и подобряване на съществуващата системата за управление на качеството въз основа на обратна връзка с потребителя.
9.Качеството на услугите, предоставяни от СТМ, може да бъде оценявано по количествени показатели от специализиран оторизиран орган, или чрез съпоставяне – от потребителя.
10.На оценка подлежат: средствата, възможностите, броят и видът на персонала, нивото на квалификацията му, качеството на материалите, времето за предоставяне на исканата услуга, надеждността, отговорността, уменията за ефективна комуникация и работа в екип и др.
11.Между СТМ и потребителите трябва да съществува постоянна взаимна информираност и ефективна комуникация, включваща: описание и обхват на услугите, време и срок за изпълнението им, цена, възможност за възникване на проблеми при изпълнението на дейностите, съответствие между обема на предлаганите и реално необходимите услуги.
12.Начините за управление на качеството на дейностите на СТМ включват планиране, осигуряване и подобряване на качеството.
13.Успешното прилагане на управлението на качеството предоставя възможности за по- добро изпълнение на дейността и задоволяване нуждите на потребителя, подобрена ефективност и снижаване стойността на предлаганите услуги.
14.За успешното прилагане на управлението на качеството съществено допринася мотивирането на човешкия фактор, развитието и усъвършенстването на професионалните умения на персонала с оглед подобряване качеството на дейността и удовлетворяване очакванията на потребителя.
ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРИЗНАТА ПРОФЕСИОНАЛНО ЗААБОЛЯВАНЕ И ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА ПО ДЕЙСТВАЩОТО В СТРАНАТА ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.
По действащото законодателство – Кодекса за задължителното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство безработица, старост и смърт, както и задължителното пенсионно осигуряване – Глава V на КЗОО регламентира осигуряването при трудова злополука и професионална болест:
Трудова злополука
Чл.55/1/ Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
/2/ Трудова е и злополуката станала с осигурен по чл.4 ал.1 и 2 по време на обичайният път при отиване или при връщане от работното място до:
1.основното място за живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер;
2.мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3.мястото за получаване на възнаграждения;
/3/ Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Професионална болест
Чл.56/1/ Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на Министъра на здравеопазването.
/2/ За професионална болест може да се признае и заболяване, не включено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна нетрудоспособност или смърт на осигурения.
/3/ Към професионалната болест се отнасят нейното усложнение и късните и последици.
Установяването, разследването, регистрирането и отчитането на трудовите злополуки е регламентирано в Наредба приета с ПМС №263 от 30.12.1999 г.Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести е отразен в Наредба приета с ПМС №79 от 29.03.2001 г.
Кодексът на труда регламентира задълженията на работодателя за осигуряване на ЗБУТ и отговорността му (чл.200 от КТ ) при настъпване на трудова злополука и професионално заболяване.Законовата уредба на ЗБУТ се отнася до всички работници и служители ( чл.276, ал.1 и 2 от КТ ), глава 13 от КТ урежда общите правила за безопасност и хигиена на труда.Действат и под законовите нормативни актове, като Наредба за комплексно оценяване на условията на труд, Наредба №3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи и др.Съществуват и конституционни правила за безопасност и хигиена на труда ( чл.16 и чл.48, ал.5 ), които прогласяват закрилата на труда, като важен елемент от Конституционното право на труд на гражданите.Освен общите правила за ЗБУТ, законодателят регламентира и специални правила за отделните отрасли и дейности, както и за отделните категории работници и служители.В тях е залегнало диференцираното регулиране на трудовите отношения.В зависимост от критерия, въведен за диференциране на специалните правила относно ЗБУТ могат да бъдат:
Отраслови ( чл.276, ал.3 от КТ ) и вредности в отделните отрасли или производства ( Правилник за прилагане на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели; Наредба №1 за организиране на контролно – пропускателни пунктове за атвостопаства; Наредба за безопасността и хигиената на труда при работа с индикатор №3 и индикаторни горива и др. )
Субективни правила ( Глава 15 от КТ ), това са законови правила регламентиращи ЗБУТ на отделни категории работници и служители ( Глава 15 от КТ; Наредба за работата на лица не навършили 15 години; Наредба за трудоустрояването и др. )
Неспазването на законовите отраслови, субективни и общи правила за безопасност и хигиена на труда от работодателя заангажира неговата отговорност, която се определя, като гаранционно – обезпечителна ( чл.200 от КТ );Международна уредба – основава са на основното право на ЗБУТ прогласено, като основна човешка ценност в чл., буква В от Международния пакт за икономически, социални и културни права.
ЗБУТ са регламентирани в множество конвенции на Международната организация на труда ( МОТ ) – Конвенция №120 от 1964 г. относно хигиената в търговията и канторите, Конвенция №127 от 1967 г. относно максимално допустимите тежести за пренасяне от един работник;Конвенция №13 от 1921 г. за употребата на оловния карбонат в бояджийството;Конвенция №62 от 1937 г. относно предписанията по безопасността в строителството;Конвенция №115 от 1960 г. относно защитата от радиация и т.нат.
Действащият Кодекс на труда осигурява на увредените работници и служители от професионално заболявания или трудова злополука гаранция да бъдат трудоустроявани на подходяща за здравното си състояние работа ( чл.314 – чл.317 от КТ ).Формите на трудоустрояване са :
Преместване на друга работа с изменение на трудовата му функция, като се връща на предишната си работа;
Облекчаване на условията на труд без да се променя трудовата му функция.КТ ( чл.314 ) създава гаранции за осъществяване на правото на трудоустрояване.Установява се един привилегирован режим на трудоустроените лица и освидетелстваните в група инвалидност;
Забрана за нощен труд ( чл.140, ал.4, т.4 от КТ );
Забрана за извънреден труд ( чл.147, ал.1, т.4 от КТ );
Удължен редовен платен годишен отпуск ( чл.319 от КТ );
Изплащане на разликата в трудовото възнаграждение ( чл.320, ал.2 от КТ );
Специфични основания за прекратяване на трудовото правоотношение ( чл.333, ал.1 и 3 от КТ ).
Международна законова уредба:
Конвенция №30 от 1969 г. на МОТ относно медицинските грижи и обезщетения при болест;Конвенция №159 от 1983 г. относно професионалната адаптация и заетостта на индивидите; Конвенция № 161 от 1985 г. относно здравните служби по месторабота и др.
Юридическият факт – професионално заболяване поражда и гражданско – правни последици за увредения.Заболяването квалифицирано, като професионално трябва да е причинено от виновни действия или бездействия довели до вредния резултат - професионално заболяване.Правното основание за обезщетяване на увредения е уредено в Института по непозволено увреждане ( чл.45 и сл. От Закона за задълженията и договорите ) отговорността за изплащане на причинени вреди – имуществени и не имуществени на увредения произтича от законното задължение да не се вреди другиму.Всеки и длъжен да поправи вредите, които виновния е причинил другиму.За да възникнат задължения за обезщетяване на причинените вреди е необходимо наличието на юридически факти, които определят състава на гражданското правонарушение; вреда, противоправност, причинна връзка и вина.Всички те обединени по силата на правната норма в едно цяло са предпоставка за възлагане на отговорността.При присъждането на обезщетения от съда се диференцира и отговорността – солидарна, съпричинителство или при доказани факти работодателя може да бъде и освободен от отговорност.
Увреденият от професионално заболяване или претърпяна трудова злополука има правен интерес да търси имуществени или не имуществени вреди от работодателя, които със своите действия или бездействия същият е причинил.Той има правно основание да търси:
Обезщетения на временна нетрудоспособност;
Имуществени вреди или трайна нетрудоспособност;
Разходи, направени във връзка с усилен(а храна, лекарства, специална диета, балнеолечение и др.
Не имуществени вреди – за претърпени болки и страдания свързани с професионалното заболяване и трудова злополука;
Иск за “ексцес” – когато професионалното заболяване е довело до усложнения или до влошаване здравословното състояние на увредения.
Международна уредба – застраховането за трудова злополука и професионално заболяване е европейски патент и възниква в края на миналия век.Първото застраховане на трудова злополука и професионално заболяване е в 1884 г. в Германия с основни принципи, които важат и днес.Освобождава се работодателя ат отговорност за настъпилите трудови злополуки и професионално заболяване и тази отговорност се прехвърля върху осигурителят.Работодателят внася вноски срещу трудова злополука и професионално заболяване, като осигурителят по – късно изплаща следващите си обезщетения.Изключение прави САЩ, където увредените работници и служители могат да съдят своя работодател за високи обезщетения.Осигурителят поема задължението към увредения за лечението му, медицинската и трудовата рехабилитация.В нито една страна на ЕС увредения няма участие в медицинските услуги, той ги получава безплатно.Базата за изчисляване заплатата на увредения през годината на настъпилата трудова злополука или професионално заболяване има многообразие в различните страни на законово регулиране – 50% Холандия, Финландия, Люксембург, 80% заплаща Германия по време на нетрудоспособност от брутната заплата до възстановяване или до пенсия от осигурителя.Днес централна и източна Европа се стремят да изградят единни системи за осигуряване на трудова злополука и професионално заболяване.
В Република България контролът по спазване на изискванията за безопасен и здравословен труд се осъществява от Министерството на труда и социалната политика и изпълнителната агенция “ Главна инспекция по труда”.
От особено значение е да продължи осъществяването на националната стратегия за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.Постигнатия законодателен напредък изисква без забавяне да се продължи с втория етап на реформата на нормативната база по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а именно да се обновят и осъвременят най- обемистата част от нормативните актове – Правилниците по безопасност на труда.Определен брой правилници ( около петнадесет )мотат да бъдат отменени, без да бъдат заменени с други.Всяка отмяна на морално остарял правилник обаче трябва да става или сред разработването на нов нормативен акт, който да го замести или в резултат на анализ доказващ пълната липса на необходимост от него.
Държавата не може да дезертира от задълженията си по осъществяването на втория етап по реформата.Възлагането на “ обществени поръчки “на колективи на пазарен и полупазарен принцип, за изработването на правилници за безопасност е порочно и вече отхвърлено от практиката.Осъвременяването на правилниците по безопасност би трябвало да се координира от Министерството на труда и социалната политика.
В Националния план за развитие на Република България за периода 2000 – 20006 г. би трябвало да бъдат записани приоритетите при осъвременяването на правилниците по безопасност на труда, както и да бъде прецизирано разпределението на задълженията между съответните министерства и ведомства за актуализация на нормативната база, респективно за изготвянето на нови нормативни актове.
В цялостния процес на работа трябва в достатъчна степен да бъдат привлечени представители на академичните среди и на социалните партньори – работодателски организации и синдикати.
Финансирането на цялостния процес на осъвременяване на правилниците за безопасност на труда трябва да става с активното участие на Фонд “Условия на труд “.
|
|