ДЕПУТАТИ СЪЗДАДОХА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗКРИВАНЕ СЪДБАТА НА ИЗНЕСЕНИТЕ ОТ КОМУНИСТИТЕ В ЧУЖБИНА КАПИТАЛИ
 
Съдбата на задграничните дружества, създадени от комунистическите управници в периода до 1990 г. остана една от най-тъмните материи на българския преход към пазарна икономика и гражданско общество. Опитите в продължение на 15 години тя да бъде разкрита пред обществото и прочетена не се увенчаха с успех. В същото време се утвърди съмнението за упорито прикриване на една старателно подготвена операция за превръщане на бившите комунистически величия в новите богаташи и господари на прехода. Образно казано, това бе финала на революционната промяна, започнала на 9.ІХ.1944 г. и установила в страната тоталитарен комунистически режим, финал нужен да предостави заграбените от народа пари в ръцете на червените партийни вождове и техния антураж, но вече като частна собственост. Успехът на тази операция, която може спокойно да се нарече “криминалната революция от 80-те години на миналия век”, предопредели особеностите, трудностите и лутанията на българския преход.

През месец март 2004 г. двама депутати – Лъчезар Тошев – СДС и Йордан Нихризов – председател на БСДП отправиха поредното питане към министър Шулева за настоящата съдба на изградените до 1990 г. задгранични дружества, техния истински брой и вложените през годините в тях капитали. Причината бе свързана с факта, че въпреки твърденията, налагани сред обществото, за изгубване на всякаква информация по въпроса, такива дружества се появяваха ту тук, ту там при разглеждане проблемите и стратегиите за приватизация на големи икономически субекти като например “Булгартабак холдинг”.
На 03.09.2004 г. народни представители от ОДС, СДС, Народен съюз и част от депутатите на НДСВ поискаха в Народното събрание дебат за съдбата на задграничните дружества, изградени до 1990 г. Той се състоя на 11.09.2004 г. и доведе до първия значителен пробив в налаганото повече от десетилетия нежелание темата да се дискутира пред обществото. В приетото решение се възложи на Министерския съвет да изгради Междуведомствена комисия в срок от 1 месец, която до 6 месеца трябва да запознае парламента със състоянието на дружествата, техния път след 1990 г., както и средствата, заделени от тогавашната Българска външнотърговска банка (БВТБ) за финансирането им. Завесата на мълчанието се задължава да повдигне и Националната разузнавателна служба, тъй като част от субектите са създадени с разпореждане на бившата Държавна сигурност.
Това, което до момента е ясно изложиха в дебата, както Министерството на икономиката, така и депутати с техните изказвания. В отговора на министър Шулева до народните представители е отбелязано, че с решение № 304 от 11.05.1973 г. МС създава фонд “Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие”. Фондът е създаден към тогавашното Министерство на външната търговия и е набиран от БВТБ чрез заделяни първоначално на 20 %, а след това на 30 % “от постъпилите в страната печалби, приспадащи се на българските участници от дейността на задграничните фирми”. Разрешенията за предоставяне на средства от фонда са се давали от министъра на външната търговия. БВТБ е оформила договорите за кредит и е следяла движението на отделните сметки.
Йордан Нихризов в своето изказване изтъкна “странното” съвпадение на лавинообразното нарастване броя на задграничните дружества след 1982 г. и натрупването на външния ни дълг, което започва по това време. От 94 в края на 1982 г. те нарастват до 311 броя (по регистъра на МС от 1994 г.), като към 30.12.1990 г. са били изготвени служебни справки за 247 дружества, регистрирани в 47 страни. Неизвестни и до сега са средствата, които държавата е инвестирала в това направление. Днес по своята съдба след 1990 г. задграничните дружества могат да се групират в 4 общности:
•  дружества, които са приватизирани;
•  дружества, които са обявени във фалит;
•  дружества, които извършват и днес дейност и са държавна собственост;
•  дружества, чиято съдба е неизвестна.
За първата, а и за втората група стоят за изясняване обстоятелствата и причините, довели да настоящото им състояние, тъй като се оказва, че благодарение на законодателни изменения в периода до 1990 г. (Указ 56), когато няма нито опозиция, нито свободен печат, част от икономическите субекти са придобили статут на частни дружества. За третата група възниква проблема, свързан с начина на управлението им. Най-много са, обаче, въпросите, касаещи дружествата от четвъртата група, за които информация липсва – с неясно минало, настояще и бъдеще.
Интересно бе изказването на г-н Георги Божинов от БСП. Той посочи, че идеите, които са ръководили изграждането на задграничните дружества са определяни от интересите на България. “Все пак не е изключено – отбелязва ораторът – някои хора, които вече не са в средите на БСП, да са нарушили правилата и дори техни наследници, които сега управляват страната, да са се облагодетелствали.” Очевидно БСП загатва, че може да разсее мълчанието, което с години тегне над тази област от нашето недавно. Доколко подкрепата, оказана от червените депутати на решението от 11.09.2004 г., е искрена ще проличи в следващите месеци. Защото сега гласувалите в полза на едно цялостно разследване на съдбата на задграничните дружества, само до вчера изтъкваха как заниманията с темата целят да уронят националната ни сигурност.
С решението на парламента по отношение на задграничните дружества, създадени до 1990 г., бе направена важна крачка за изясняване на миналото. Дали тя ще е успешна зависи от твърде много фактори. Все пак въпросът за истината, която трябва да излезе наяве пред обществото, бе формулиран от демократичните сили със съдействието на БСДП. Той бе поставен в изпълнение на основен наш принцип – принципът на справедливостта, която определя идеите и ценностите на социалната демокрация.
 

ПРЕСЦЕНТЪР НА БСДП