За Свободата

От Коста Лулчев

(публикувано във в-к “Свободен народ”, бр.42/07.03.1946 г.)


Свободата не е привилегия, не е и достойнство. Тя е право. Тя не е на отделния човек, нито на отделна група. Тя е за всички. Никой не може да я отнема. Никой не може да я присвоява. Който я отнема и който я присвоява, е враг на народа, враг на свободата...
Ако не е за всички, тя не е свобода. Никой не може да злоупотребява с нея. В нейно име не могат да се вършат насилия и престъпления. Тя не се нуждае от насилия, защото тя отрича насилието. Когато тя цари, насилие няма.
Тя създава условия за развитие на най-благородните чувства и склонности. Тя издига човека от роб до гражданин и импулсира гражданина... Тя е условие за разрастване на всички способности и за пълен размах на човешкия гений.
Целта е – свободата да се превърне в братство. Тогава светът ще се вдигне да най-възвишените си стремежи. Тиранията убива човека и човешкото в човека. Тиранията е пълно отрицание на всички прояви на братство и човечност.
Основните права на гражданина и човека са свободата на мисълта и словото, свободата на печата и сдружаванията, свобода на политическо проявление и труд...
Когато липсват тия свободи, липсват условия за свободен и нормален политически и граждански, обществен и личен живот... Да не можем свободно да мислим, това значи, да бъде скована човешката мисъл и да замре идеята... Да не можем свободно да пишем и да говорим, това значи, и идеята и мисълта да престанат да вдъхновяват човека...
За свободата са водени борби, и жертви са давани. За свободата загина Апостола, за свободата падна красивата глава на сина на Калофер, паднаха и хиляди други. Всички те ни завещаха борба за свободата. За това тя е скъпа.
Всяко ограничаване е посегателство върху свободата. Едно управление има дълга да гарантира и да пази свободата на всички, не да я отнема и потъпква. Когато една власт не пази свободата, и я присвоява, или я погазва, това е власт, отречена от народа. Когато цял народ се чувства свободен, той е спокоен.
Не можем да търсим и искаме свободата, когато ни трябва, а да я отричаме и отнемаме на другите, когато на тях трябва. Човешкият дух е вечно неспокоен и човешката мисъл е вечно жива. С нищо духът и мисълта не ще бъдат спряни. С нищо не могат да бъдат оковани. Натиснати, - те избухват...
Да има право гражданинът свободно да мисли, свободно да пише, свободно да се организира и свободно да действа политически, - това е първата необходимост за гражданина и за човека... Когато той не е свободен да каже мнението си, когато за казана мисъл се преследва, когато не е свободен да се прояви политически, когато за доблестно изказано мнение се отговаря с лишаване от свобода, и със затвор, - свобода няма!...
Свободата е на всички и за всички. Никой не може да я отнема. Никой не може да я присвоява за себе си и против другите.
Арестуването на Кръстю Пастухов е доказателство, че в България няма свобода.