На 26.11.2003 г. се навършиха 14 години от деня в който седмина социалдемократи възродиха за нов живот Българската социалдемократическа партия (БСДП). За да отбележим тази годишнина в бюлетина "Позиция" поместваме увода на новоизлязлата книга "Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989 г. - 1997 г." с автор Елеонора Станоева.
БСДП - НАСЛЕДНИК НА ДЕМОКРАТИЧНИ ТРАДИЦИИ


Развитието на социалдемокрацията в България е все още недостатъчно проучено поле в нашата история. Не че не съществуват множество монографии, особено за нейния най-ранен етап. Въпросът за половинвековното паралелно съществуване в страната на комунисти и социалдемократи винаги е поставял акцента върху водещата роля на лидерите от БКП, БРП (к) или както се е наричала компартията и на техните предшественици т. нар. "тесни социалисти". Събратята им "широките социалисти" от БРСДП (ш.с.) най-често са оставени в ролята на фон, върху който трябва да се проектира вярната линия. Дали винаги линията на компартията е била права или много често е завивала зигзаобразно по волята на Коминтерна в Москва е тема на друга дискусия. По-същественото е, че ярки политически фигури на социалдемокрацията като Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Константин Бозвелиев, Коста Лулчев, д-р Петър Джидров и др. с години тънеха в мрака на мълчанието. От историята на БРСДП до днес се афишират отделни епизоди, обикновено с подтекст на негативизъм - формирането от Янко Сакъзов на БСДС 1892 г., обособяването на широките социалисти на 13 юли 1903 г., участието в парламентарния живот като съглашателство срещу "революционната енергия" на работническата класа, позицията по деветоюнския преврат 1923 г. без да се съобщава за нейната преоценка през февруари 1924 г., а през 1945-1947 г. и участието в обединената опозиция с БЗНС на Никола Петков. Само в определени моменти лидерите на социалдемокрацията или някои от тях получаваха положителна оценка за действията си, когато вижданията им съвпадаха с тази на компартията като отношението към деветнадесето-майския преврат 1934 г. или участието във формирането на Отечествения фронт 1942 г. Така встрани остава делото на Я .Сакъзов (1860-1941 г.) - министър на труда в три правителства след І-та световна война (17.Х.-28.ХІ.1918 г. във второто правителство на Александър Малинов; 28.ХІ.1918-7.V.1919 г. в първото правителство на Теодор Теодоров; 7.V.1919г.-2.Х.1919 г. във второто правителство на Теодоров) [1]. То е свързано с въвеждането у нас на: 8-часовия работен ден; правилата за безопасни и здравословни условия на труд; защитата на женския труд; забраната на нощния труд за жената; забраната на детския труд; осигуровката на работниците и с поставяне началото за строеж на работнически жилища в гр. Перник. Малцина знаят за фундаменталните юридически трудове на д-р П. Джидров (1876-1952 г.) - министър на правосъдието (1918-1919 г.) [1], за ярката ненавист към всякаква диктатура, в това число и болшевишката, на Кр. Пастухов (1874-1949 г.) - министър на вътрешните работи (7.V.1919-2.Х.1919 г.) [1] или за това, че д.р Атанас Москов (1903-1995 г.) е секретар на ИК на Социалистическия интернационал от 1927 г. до 1936 г. [2].
Всички тези празноти не са случайни. Историята обикновено се пише от силните, а последователите на бившите комунисти искат да докажат, че болшевишката БКП е етап от развитието на социалдемокрацията в България. Подходите в това направление са два. Първият е манипулиране с понятията, в които се влага различно съдържание, например термина "демократичен социализъм". Той е характерен за ранния етап, когато под водачеството на Ал. Лилов БКП се прекращава на БСП. Вторият е смесване на събития и факти от историята преди разделянето на тесни и широки социалисти и обгръщане на всичко в обобщаващото безсъдържателно определение "ляво". В дискусия от 1998 г. видният сторожник на този подход Георги Първанов казва: "Има една снимка, под която до 1989 г. в албумите пишеше: "Предизборен митинг на Д. Благоев в Ямбол". След 1990 г. открих същата снимка вече като "Митинг на Янко Сакъзов в Ямбол". А става дума за едно и също събитие, на което са участвали и двамата. Това илюстрира нашето отношение към историческите факти, които така или иначе са общи за българското социалистическо движение." И по-надолу: "Но на въпроса каква партия е създадена на Бузлуджа може да се отговори кратко, лаконично - това е партия с един обширен идеен арсенал, с лека и ефективна структура и с една много гъвкава тактика. Такава е партията и от първото десетилетие след Бузлуджа. Друг е въпросът как тя се развива във времето." [3].
Подходът, известен от притчата как и дяволите са били някога ангели, игнорира развитието в исторически план на разделените вече течения на някогашната единна социалдемократическа партия и боравейки избирателно с фактите забравя, че техните представители се изправят един срещу друг като жертви и палачи. Липсата на точна оценка оставя долът, пълен с кости, за които говори инж. Груди Панчев (1919-2002 г.) - главен секретар на БСДП (1990-1993 г.) и почетен председател на партията (1998-2002 г.), непогребани, и индиректно прехвърля вината у жертвите, които не са разбрали "повелята на времето". Този метод се оказва изключително ефективен за идейната мимикрия, защото, който изгуби миналото, трудно се оправя в настоящето и няма перспективи в бъдещето. Може би това е една от причините пълна тъма да тегне над дейността на възстановената БСДП, над нейните програмни виждания, участието в законодателната, изпълнителната и местна власт. Затова, когато се говори за възраждането на социалдемокрацията, първо трябва да се постави основата: Чий продължител е БСДП след 45-те години тоталитаризъм и чии съратници бяха нейните възстановители? БСДП е продължител на демократичните тенденции в българския политически живот. В продължение на десетилетия тя дава множество жертви в защита на принципите на демокрацията.
На 19.05.1934 г. Кимон Георгиев прави преврат. Партиите, в т.ч. и БРСДП, са забранени. Лидерите на социалдемокрацията, обаче, са живи и повеждат яростна борба в защита на демокрацията и Търновската конституция. Пътят и подходът им в следващото десетилетие са различни. Кръстю Пастухов категорично отказва сътрудничество с БРП (к), но се присъединява към т. нар. "петорка" от май 1936 г., обявила се в защита на конституцията и станала част от легалната опозиция в страната. Рамо до рамо с него е друг виден социалдемократ Коста Лулчев (1882-1965 г.) - секретар на ЦК на БРСДП от 1924 г. до 1933 г. С подписването на договора Молотов-Рибентроп на 23.08.1939 г. вратата на Втората световна война е отворена. Оценката на този акт изостря противоречията както вътре в социалдемократическата партия, така и между социалдемократи и комунисти. Кр. Пастухов оценява започналата на 01.09.1939 г. война като двубой между демокрацията и фашизма като застава на страната на Англия и Франция. Под диктовката на Коминтерна комунистическата партия обявява за виновник за войната западните демокрации - Англия и Франция [4]. Войната скоро сблъсква амбициите на Хитлер и Сталин. Нападението срещу СССР на 22.06.1941 г. изменя позициите на комунистите. Г. Димитров предлага изграждането на Отечествен фронт срещу фашизма на 17.07.1942 г. Макар да усещат ролята на хегемон, която поема комунистическата партия, в ОФ се включват БЗНС "Пладне", ПК "Звено", БРСДП и независими интелектуалци. От името на БРСДП в ОФ застават Григор Чешмеджиев (1879-1945 г.) и Димитър Нейков. След капитулацията на Румъния на 23.08.1944 г. съветските войски са на българската граница. На 1.09.1944 г. в София е свикана конференция на БРСДП. След изложението на Гр. Чешмеджиев и Кр. Пастухов конференцията решава социалдемократическата партия да не участва в правителството на Муравиев. Кр. Пастухов изрича пророчески думи: "Не мисля, че участието в правителството на Муравиев ще открие трайно хубави перспективи за партията ни, но съм сигурен, че едно правителство под фирмата ОФ, със или без социалдемократи в него, ще сложи в по-близка или по-далечно бъдеще края на партията и на демокрацията въобще." [6].
На 9.09.1944 г. в България е извършен поредния преврат. В правителството на ОФ влизат двама министри социалдемократи - Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков. На първото заседание на ЦК на БРСДП, проведено на 10.09.1944 г., Кр. Пастухов заявява: "Процедирано е неправилно. Извършена е една фатална политическа грешка. Участвано е в преврат против едно правителство, съставено от демократичната опозиция....". Коста Лулчев заключава към министрите: "Това е ваше решение." [6].
Още в първите дни след 9.09.1944 г. започва активното вмешателство на комунистите в дейността на БРСДП. Във фракционните борби на преден план излизат лица като Здравко Митовски, Димитър Братанов, Георги Манчев и др. Битката начева с редакцията на печатния орган в. "Народ", като конците дърпа Цола Драгойчева БРП (к) [5]. На 29.05.1945 г. четирима души с помощта на милиция отстраняват главния секретар Коста Лулчев. За главен секретар по предложение на Братанов е избран Димитър Нейков [5]. Краят на разколническата дейност довежда до свикването на 37-ми конгрес от т.нар. "левица" в БРСДП на 5 и 6 август 1945 г. и отстраняването на Гр. Чешмеджиев от поста гл. редактор на в. "Народ". Чешмеджиев пише открито писмо на 27 август до всички местни организации против откритото вмешателство на БРП (к) във вътрешните работи на социалдемократите. Разцеплението в партията става непреодолимо и на 28.07.1945 г. гл. секретар Коста Лулчев от името на БРСДП (о) иска да бъде легитимирана опозиционната социалдемократическа партия като прибавката (о) означава обединена. На 24.09.1945 г. Софийски областен съд регистрира БРСДП (о) като юридическо лице [7].
На 16.09.1945 г. излиза първият брой на в. "Свободен народ", органа на БРСДП (о). Главният му редактор Гр. Чешмеджиев, който през август 1945 г. напуска правителството на ОФ, умира същия ден. Следващият гл. редактор Цвети Иванов (1914-1950 г.) намира смъртта си в комунистическия лагер Белене. Заради статията си "Не ме изкушавайте лицемери" Кр. Пастухов получава на 27.07.1946 г. 5-годишна присъда и е удушен в затвора в гр. Сливен на 23.07.1949 г. Още по-рано през 1945 г. по т. нар. дело на интелектуалците д-р Петър Джидров получава от "Народния съд" присъда от 10 години затвор, заради това, че в статиите си в периода 1941-1944 г. заявява гласно, че в Македония живеят българи.
Преследването на социалдемократите от новия комунистически режим е в пълна сила, но тяхната борба за демокрация продължава. На 18.11.1945 г. се провеждат парламентарни избори. В този "маскарад" обединената опозиция не участва. На 1 декември 1945 г. БРСДП (о) обнародва декларация, че изборите не изразяват свободната воля на българския народ [5].
На 26-28.12.1945 г. в Москва се разглежда българския въпрос. В решението на СССР, Великобритания и САЩ за България се предлага включване на двама допълнителни представители на опозицията в правителството. Операцията в България ръководи Вишински. След срещите си с Коста Лулчев и Никола Петков той с ирония заявява: "Историята ще мине покрай тези хора и ще върви по своя път." [5]. Получава се обратното. На 27.10.1946 г. в условия на терор и насилие са проведени избори за Велико народно събрание. Опозицията получава 1 205 000 гласа. В парламента заедно с БЗНС на Н. Петков влизат представителите на БРСДП (о) - Коста Лулчев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Крум Славов, д-р Георги Петков, Петър Братков, Петър Анастасов, Христо Пунев и д-р Петър Дертлиев [5].
Комунистическите властници, обаче, не могат да търпят опозиция. След скалъпен процес Н. Петков е екзекутиран на 23.09.1947 г., а БЗНС, чийто водач е той, е разтурен. Идва ред и на социалдемократите. На 1.09.1948 г. седем депутати Коста Лулчев, Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, д-р Петър Дертлиев и д-р Георги Петков от БРСДП (о) са дадени под съд. Единият - д-р Петков - задочно, защото се намира зад граница, попаднал в самолета, отклонен от полковник Михалакиев. На 3.09.1948 г. ВНС дава съгласие за съдене и на последния опозиционен депутат Крум Славов. Присъдата от 16.11.1948 г. под № 978А/1948 г. е за 15 години затвор за К. Лулчев, 10 години затвор за всички останали и доживотен затвор задочно за д-р Г. Петков. Политическата реабилитация на тези хора идва чак с Решение на 9-то ОНС от 15.01.1990 г., в което се посочва: "т.1. Осъжда политическите, съдебните и административни репресии след 1.01.1946 г. като грубо нарушение на парламентарната демокрация и посегателство върху конституционните права на гражданите ...... т.3. По същата причина обявява политическа и гражданска реабилитация на осъдените с присъда № 978-А/15.11.1948 г. на Софийски областен съд срещу Централния комитет на БРСДП (о), срещу Кр. Пастухов и Цвети Иванов, както и срещу другите дейци на БРСДП (о), съдени и репресирани по политически мотиви." [2]. С изключение на най-младия по онова време д-р П. Дертлиев, всички реабилитирани през 1990 г. са вече покойници.
След депутатите идват процесите и лагерите и за редовите членове на партията. Така БРСДП (о) без да е забранена от закона прекъсва на практика публичната си дейност за цели 41 години.
Съдбата на съглашателското крило на БРСДП на Димитър Нейков, Братанов, Митовски е по-добра само за част от членовете на ръководството. На 11.08.1948 г. те се сливат с БРП (к) и формират новата Българска комунистическа партия (БКП). Някои от лидерите успяват да се устроят с постове в новата формация, други редови членове попадат в същите лагери, където са техните съратници. В мемоарите си доживелите до края на тоталитарния режим членове на БРСДП (о) често наричат своите бивши съпартийци, направили сделката с комунистите, "ренегати". Представителите на БРСДП имат своите доводи за действията си в обединението с БРП (к) и както твърди един от тях: "Социализмът схваща демокрацията като трудово-икономическа форма, при която трудът е фактор, т.е.трудовите хора, които творят блага, трябва да участват в управлението." [8].
Така през лятото на 1948 г. пътят на БКП към цялата власт е окончателно разчистен и Г. Димитров може спокойно да прочете своя фундаментален доклад на V-я конгрес на БКП. Социалдемокрацията в идващите 41 години присъства или в отрицателен план - ренегати, опортюнисти, социалфашисти и т.н., или между редовете на статии, изпуснати от цензурата. България потъва в тоталитарен мрак, който ще нанесе непоправими последствия върху няколко поколения.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА
1. Куманов Милен, Таня Николова. Политическите партии, организации и движения в България и техните лидери, 1878-1999. София, издателство "Ариадна"; 1999.
2. Вестник "Свободен народ". Бр.1/1990 г.
3. История на социализма (дискусия). Списание "Социалдемокрация". Бр.4/1998 г.
4. Янчев Веселин. История на Българската социалдемократическа партия. София, изд.БСДП, Национален комитет; 1994.
5. Кузманов Петър. Коста Лулчев - Един живот в служба на социалдемокрацията. София, 1998.
6. Москов Атанас. Спомени - възход и падения", том ІІ. София, фондация "Янко Сакъзов", 1998.
7. Дертлиев Петър. Ден първи-ден последен. София, фондация "Янко Сакъзов", 1996.
8. Попов Георги. Защо съм социалист. София, издателство на РСДП, 1947.