Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 

 
Документи и членство / Устав

У С Т А В
НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Българската социалдемократическа партия (БСДП) е политическа организация, която си поставя за цел изграждането и развитието на свободно гражданско общество с парламентарна демокрация и социално пазарно стопанство, в което се почетат принципите за свобода, справедливост и солидарност.
Политическите цели на БСДП се осъществяват с демократични средства в съответствие с Конституцията на Република България, законите на страната и на този Устав.
Българската социалдемократическа партия е член на Социалистическия интернационал (СИ) и споделя неговите идеи и програмни цели. Тя провежда своята политика на основата на програмни документи, съобразени с потребностите на обществото и с нейните разбирания за социален хуманизъм.


Раздел І
Основни организационни принципи


Чл.1 Партийният живот в БСДП се основава върху:
а) гласност и публичност;
б) изборност в условията на състезателност и мандатност за всички партийни длъжности. Изборът става с тайно гласуване. В местните организации (МО) може да се реши с мнозинство от 2/3 на присъстващите, гласуването да бъде явно;
в) заменяемост на изборните органи по реда на избирането им;
г) отчетност на всички изборни изпълнителни органи и контрол върху дейността им;
д) равнопоставеност на членовете, организациите и изборните органи на БСДП по отношение на инициативите, които не противоречат на Устава и на Програмата на БСДП.
Чл.2. Отношенията на членовете на БСДП се основават върху:
а) взаимно уважение и зачитане достойнството на личността;
б) равни възможности за участие в партийния живот;
в) свободно и открито обсъждане на всички партийни проблеми, изключване на всяко преследване за критика.
Чл.3 (1). Вземането на решения от всички организации и органи, освен когато е предвидено друго, става в присъствието на повече от половината членове от списъчния състав при обикновено мнозинство.
(2). Изразилите несъгласие имат право да отстояват своето виждане, включително чрез партийния печат, без да създават пречки за изпълнение на взетите решения.

Раздел ІІ
Членство в БСДП

Права и задължения на членовете на партията.
Чл.4 (1). В БСДП може да членува всеки пълнолетен гражданин, който не е поставен под запрещение, не е лишен от граждански права, приема Програмата и Устава на БСДП и не членува в друга регистрирана по Закона за политическите партии организация, освен в Българския социалдемократически съюз (БСДС) и Социалдемократическата партия (СДП).
(2) Членуването става в местната организация по местоживеене, допуска се и членуване в друга местна организация по преценка на лицето.
(3) Когато в местоживеенето на кандидата няма местна организация на БСДП, членуването става в най-близката местна организация.
Чл.5 (1). Новопостъпващият в БСДП подава писмено заявление до местния комитет (МК) и попълва лична анкетна карта.
(2) Приемането става на общо събрание на местната организация, на което се представя кандидатът за член на БСДП. На следващо общо събрание приетият за член получава членска карта, за която внася предварително определен встъпителен членски внос.
(3) Преминаването на член от една местна организация в друга местна организация на БСДП става посредством издаден от местния комитет на организацията, в която е било членството, отчислителен документ с изрично упоменати номер на членската карта, удостоверяваща членството на лицето в БСДП, и месец, до който е платен членски внос.
Чл.6. Всеки член на БСДП е длъжен:
а) да спазва Устава и Програмата и:
б) да участва в дейността на партията според възможностите си, като активно подкрепя организираните от нея и нейните съюзници политически акции и предизборни кампании;
в) със своето поведение да допринася за обществена подкрепа на политиката на партията и за утвърждаване на нейния авторитет;
г) да не участва в прояви, насочени срещу единството на партията и да не уронва нейния престиж пред обществото;
д) да заплаща редовно определения членски внос.
Чл.7. Всеки член на БСДП има право:
а) да участва в разработването и осъществяването на политиката на БСДП;
б) да избира и да бъде избиран във всички нейни органи;
в) да поставя запитвания, да прави предложения пред всичките й органи и да получава съответна информация;
г) на защита от страна на БСДП, ако е преследван по политически причини;
д) да обжалва решенията на местната организация пред Контролно-ревизионната комисия (КРК) и нейните решения пред Централната контролно-ревизионна комисия (ЦКРК).
Чл.8. Членството в БСДП може да се:
а) прекрати по собствено желание;
б) прекъсне при предвидени от законодателството на Република България изисквания за деполитизация и да се възобнови при отпадане на причината.
в) прекрати по решение на местната организация временно с отстраняване, или безсрочно със заличаване или изключване.
Чл.9 (1). Членовете, които с действията си са накърнили авторитета на БСДП или са увредили нейните интереси, се наказват с обръщане на внимание, отстраняване или изключване.
(2). Всеки член на БСДП може писмено да сезира местната организация за провинения на неин член, като направи предложение за налагане на наказание. Предложение за наказание могат да правят и Местният комитет, Изпълнителното бюро, Националният комитет, Националната конференция въз основа на мотивирано решение. Местната организация е задължена да разгледа случая и да вземе решение в тримесечен срок.
(3). При невземане на решение от организацията КРК е длъжна да упражни правомощията си по Устава. Решението на КРК или отказът й да вземе решение се обжалва пред ЦКРК също съгласно Устава.
(4) Обръщането на внимание се приема на събрание на секцията, а временното отстраняване - на общо събрание на местната организация в присъствието на лицето. То се довеждат до знанието на всички членове на местната организация, заедно с мотивировката.
(5) Изключването е крайна мярка и се прилага само при най-тежки провинения. Лицето се поканва на събрание на секцията или на общо събрание на местната организация, която разглежда случая. При неявяване, разглеждането се отлага за следващото събрание, което може да вземе решение и в отсъствието на лицето. Изключването се гласува с 2/3 мнозинство от присъстващите на общото събрание на организацията.
(6) Заличаването от списъка на партийните членове става при изключване, неплащане на членски внос и/или неучастие в живота на организацията без уважителни причини повече от 6 месеца. Решението за това се взема на общо събрание на местната организация с обикновено мнозинство.
(7) Местната организация не може да отстранява или изключва лица, избрани от Конгреса в органи на БСДП, без съгласието на съответния орган.
Чл.10. При отказ на членство, при отстраняване и изключване лицето има право да отнесе въпроса пред КРК. Ако решението на КРК не го удовлетворява, лицето може да отнесе въпроса пред ЦКРК, чието решение може да се обжалва пред Конгреса.

Раздел ІІІ
Дискусии в БСДП


Чл.11. Политическите дискусии на всички равнища в партията са основното средство за актуализиране и усъвършенстване на идейната база и практическата дейност на БСДП.
Чл.12. Общопартийните дискусии се провеждат по въпроси от дейността на БСДП с първостепенна важност.
Чл.13 (1). Общопартийните дискусии се откриват от Конгреса, Националната конференция или от Националният комитет най-малко 3 месеца преди следващия Конгрес.
(2). По решение на Националната конференция, на Националният комитет или на Изпълнителното бюро, могат да се организират дискусии (“кръгли маси”), симпозиуми, семинари, конференции и други на местно, регионално и на национално равнище с широко участие на обществеността, на представители на държавни органи, на политически партии, синдикати, обществени организации и експерти от страната и чужбина.
(3). На местно равнище такива форуми могат да се организират по решение на местната организация на БСДП или на местния партиен комитет.
(4). По решение на Националният комитет и/или Изпълнителното бюро могат да се свикват и тематични национални конференции, които приемат конкретизирани програмни документи на БСДП по отделни въпроси от национално значение.

Раздел ІV
Организационна структура на БСДП


Чл.14. Организационната структура на БСДП е изградена от:
- Местни организации и секции към тях;
- Общински организации;
- Регионални обединения (Градски организации);
- Общопартийни органи (Конгрес, Национална конференция, Национален комитет и ЦКРК).
Чл.15 (1). Местната организация се изгражда на териториален принцип във всяко едно населено място (кметство, район) при наличие най-малко на 10 члена. Тя действа от името на БСДП, след като се регистрира в Националния комитет, и има право на партийно знаме, печат и банкова сметка. Местната организация е автономна при решаване проблемите на населеното място.
(2) Местната организация може да обособи свои секции в селищата, при наличие на трима партийни члена, живеещи там.
(3) В селища, където няма 10 члена на БСДП, могат да се изградят секции към най-близката местна организация при наличие на трима души членове на партията. При набиране на 10 члена, такава секция може да се регистрира като местна организация.
(4). Местната организация може да създава клубове по интереси, при наличие на минимум 5 души, членове на клуба от БСДП.
(5) Организациите в чужбина имат статут на местни организации, ако в тях членуват най-малко трима члена.
(6) Ръководен орган на местната организация е общото събрание или делегатското събрание.
(7) Всяка местна организация избира КРК.
Чл.16. Общото или делегатското събрание решава всички въпроси, засягащи живота на местната организация, в т.ч.:
а) избира местен комитет (МК) в състав: председател и от два до шест члена. На заседанието на местния комитет присъстват с право на глас председателите на секции, а председателите на клубове по интереси и други организации към партията по решение на местната организация - със съвещателен глас;
б) на първото си заседание местният комитет избира зам.председател и секретар.
в) избира председател и от два до четири члена на КРК;
г) избира делегати за Конгреса и за Националната конференция на БСДП, които представляват местните организации в тези органи по нормативи, определени от НК, и предлага кандидати за други органи на партията;
д) издига кандидати за изборни длъжности в органите на местното самоуправление и местната администрация, в обществени и други организации;
е) взема решение за обособяване на секции, като определя размера им;
ж) взема решение за откриване и закриване на клубове по интереси и одобрява тематичния им план. Клубовете по интереси не са политически структури, нямат правата на местна организация на БСДП и не могат да създават регионални и национални органи. Те ползват средства от местната организация;
з) изслушва периодично информация на нейните членове, избрани в по-горестоящите структури на БСДП и в органите на местно самоуправление и местна администрация;
и) приема бюджета на организацията;
к) одобрява отчета за работата на местния комитет и на КРК.
Чл.17. Редовните общи или делегатски събрания се провеждат по определен от организацията график. Извънредните събрания се свикват от председателя на местната организация с писмено искане на 1/3 от членовете на местния комитет или 1/4 от членовете на организацията, най-късно до 10 дни от постъпването на писменото искане. Ако събранието не бъде свикано от председателя в установения срок, то същото се свиква от КРК.
Чл.18 (1). Мандатът на местния комитет, на КРК, на изборните длъжности в секциите и на пълномощниците за делегатско събрание съвпада с междуконгресния период.
(2) Всеки от избраните може да бъде отстранен само по реда, по който е бил избран.
Чл.19. Местният комитет:
а) води ежедневната партийна, политическа и организационна работа на местната организация;
б) организира, осъществява и контролира изпълнението на приетите от общото или делегатско събрание решения;
в) решава текущите въпроси от живата на местната организация;
г) отчита периодично дейността си пред общото или делегатско събрание;
д) се свиква на заседание от председателя му или от 1/3 от неговите членове;
е) води документация за партийната и финансовата дейност на организацията;
ж) определя квотата за делегатски събрания;
з) представлява местната организация, сключва граждански и трудови договори съгласно утвърдения бюджет на организацията.
Чл.20. Секцията в местната организация:
а) избира най-малко председател и секретар-касиер, като последният е подотчетен на касиера на местната организация;
б) избира пълномощници за делегатско събрание, пропорционално на броя на членуващите в секцията. Квотата е еднаква за всички секции в местната организация. При провеждане на избора могат да гласуват и предлагат кандидатури само членуващите в секцията;
в) предлага делегати за Конгреса, Националната конференция;
г) предлага кандидати за изборни длъжности в органите на местното самоуправление, местната администрация и партийните структури.
Чл.21. Председателите и секретар-касиерите на секциите:
а) организират партийната дейност на територията на секцията;
б) осъществяват връзката между местния комитет и членуващите в секцията;
в) отчитат се периодично пред събрание на секцията и пред местния комитет.
Общински организации.
Чл.22. Общинската организация се изгражда на територията на общината и включва всички местни организации, регистрирани в Националния комитет на територията на общината. В общини, в които има само една местна организация, функциите на общинска организация до формирането на втора местна организация се изпълняват от нея.
Чл.23. Общинската организация е автономна по отношение решаване проблемите на общината. Тя издига кандидатури за общински органи на властта въз основа предложенията на местните организации и осъществява контакти с органите на властта на територията на общината. Общинската организация има право на печат, знаме, банкова сметка след регистриране в НК. Издръжката на Общинската организация става посредством отчисления от местните организации.
Чл.24. Ръководен орган на общинската организация е общото събрание. При невъзможност за свикването му, неговите функции се изпълняван от делегатското събрание.
Чл.25. Решенията на общинската организация по въпроси, касаещи цялата община, са задължителни за местните организации. Общинската организация може да решава проблеми, възникнали между отделните местни организации, но няма право да отменя решения на местните организации, когато те са от тяхната компетентност, включително кандидатури за партийно ръководство, или органи на властта на територията на съответната местна организация.
Чл.26. Общото (делегатско) събрание избира ръководство на общинската организация (ОбК), състоящ се от председател, зам.председатели, секретар и при необходимост касиер. В ръководството на общинската организация влизат по право всички председатели на местни организации. Общото събрание избира и Об.КРК в състав от трима души.
Чл.27. Седалището на общинската организация е в общинския център, освен ако общото събрание не реши друго.
Чл.28. Общинският комитет е задължен да изготви подробна картотека на членовете на общинската организация, да поддържа постоянен контакт с местните организации и да съдейства за създаване на местни организации в селищата, където няма такива. Заседанията на ОбК се провеждат не по-рядко от един път месечно и са законни, когато на тях присъстват 50 % плюс 1 от членовете му. Решенията се вземат с мнозинство от 50 % плюс 1 от присъстващите.
Чл.29. Общото събрание на общинската организация се провежда по решение на ОбК или на 1/2 от местните организации, но не по-рядко от един път на три месеца.
Чл.30. Мандатът на ОбК и ОбКРК съвпадат с междуконгресния. Всеки избран може да бъде отстранен предсрочно, само по реда по който е бил избран.

Регионални обединения
(Градска организация)


Чл.31. Регионалните обединения се изграждат на територията на една област и включват всички общински организации в нея.
Чл.32. (1) Ръководен орган на регионалното обединение е регионалната делегатска конференция.
(2) Решенията на регионалната делегатска конференция са задължителни за всички общински и местни организации по въпроси, касаещи региона като цяло,, ако не противоречат на решенията, взети от Националния комитет, Националната конференция или Конгреса.
Чл.33. (1) Регионалната делегатска конференция избира ръководство (оперативно бюро) на регионален комитет в състав председател, зам.председател, секретар и от 4 до 6 члена.
(2) В състава на регионалния комитет освен членовете на избраното по ал.1 ръководство (оперативно бюро), влизат по право и председателите на общинските организации в региона и членовете на Националния комитет от региона, избрани на Конгреса.
(3) Мандатът на ръководният орган на регионалното обединение съвпада с междуконгресния. Всеки избран в ръководството може да бъде сменен по начина, по който е избран.
Чл.34. Регионалният комитет решава оперативните задачи, съдейства за изграждането на общински организации, прави предложения пред областните административни органи по проблеми, касаещи региона. Решенията от тези заседания имат задължителен характер за всички членове на регионалната организация, ако не противоречат на решения, взети от Национален комитет, Национална конференция или Конгрес.
Чл.35. Регионалният комитет заседава по изработен график, но не по-рядко от веднъж месечно. Заседанията на регионалния комитет се свикват от председателя или от 1/3 от членовете му.
Чл.36. Регионалният комитет свиква регионалната конференция не по-рядко от веднъж на две години и определя квота на представителство. Регионална конференция може да бъде свикана и по решение на Изпълнителното бюро.
Чл.37. (1)В градовете с районно деление се изгражда градска организация. Тя обединява местните организации в отделните райони, регистрирани в Националния комитет.
(2) За град София градската организация има функциите и правата на регионално обединение съгласно чл.31 до чл.36.
(3) За градовете Пловдив и Варна градската организация има функциите и правата на общинска организация съгласно чл.22 до чл.30.

Конгрес на БСДП


Чл.38. Конгресът е върховен орган на БСДП.
(1) Редовните конгреси се свикват не по-рядко от един път на две години.
(2) Извънреден конгрес се свиква с решение на Националната конференция или Националния комитет. Извънреден конгрес се свиква от НК и по писмено предложение на 1/3 от делегатите на последния конгрес, или на 1/3 от МО.
Чл.39 (1). Националният комитет чрез средствата за масова информация обявява най-малко три месеца предварително датата на откриване на редовния конгрес, квотата за избиране на делегати и проекта за дневен ред. За извънреден конгрес срокът може да бъде и едномесечен.
(2) Най-късно един месец до датата на започването на конгреса МО могат да правят предложения по дневния ред и други въпроси.
(3) Окончателното приемане на дневния ред става на първото заседание на конгреса.
Чл.40 (1) В работата на конгреса с право на глас участват редовно избраните делегати от МО, членовете на НК и на ЦКРК, както и народните представители, членове на БСДП, ако не са делегати.
(2) Делегатите, участващи по право, не могат да бъдат повече от 25 % от общия брой на делегатите.
(3) Право на делегати имат редовно отчетените местни организации. Неотчетените могат да получат право на наблюдатели/гости.
Чл.41. Конгресът:
(1) Обсъжда и приема отчета на дейността на НК и на ЦКРК на БСДП.
(2) Обсъжда и приема предложенията за промени в програмата и устава на БСДП, както и статутът на печатния орган на партията. Мнозинството за приемане на промените трябва да е 2/3 от регистрираните делегати.
(3) Определя основните насоки в дейността на БСДП в следващия междуконгресен период.
(4) Утвърждава партийния бюджет.
(5) Разглежда и решава жалби против решенията на ЦКРК, НК и ИБ.
(6) Решава въпросите за вливане на други партии и политически организации в БСДП.
Чл.42. (1) Проекто-кандидатурите за председател на БСДП, председател на ЦКРК, членове на НК и ЦКРК се представят от МО на НК най-малко четири седмици преди откриването на конгреса. За извънреден конгрес срокът е две седмици. Броят на предложените кандидати за членове на НК и ЦКРК от МО, не трябва да превишава броя на делегатите им на конгреса.
(2) Предложения за председател на БСДП и председател на ЦКРК могат да се правят и на конгреса по предложение най-малко на 30 делегати.
(3) проекто-листите се изготвят от нарочна комисия, избрана от конгреса с отчитане на всички представени кандидатури.
Чл.43 (1) Конгресът избира председател на БСДП, председател на ЦКРК, членове на НК и ЦКРК. За избрани членове на Нк и ЦКРК се считат кандидатите, получили най-много гласове, следващите по реда на подреждане остават подгласници, до не повече от 1/3 от членовете на НК.
(2) За председател се счита избран кандидатът, получил 50 % плюс 1 гласа на първия тур, ако никой от кандидатите не е получил необходимите гласове, първите двама, получили най-много гласове отиват на втори тур, като за избран се счита получилия най-много гласове.

Национална конференция на БСДП


Чл.44. В периода между редовните конгреси се свиква Национална конференция, в която участват членовете на НК, ЦКРК, народните представители-членове на БСДП, председателите на местните организации, председателите на регионалните комитети и делегати от местните организации по квота, определена от ИБ.
Чл.45 (1) Националната конференция решава всички въпроси от компетенцията на конгреса с изключение на измененията на Устава и Програмата на партията. Конференцията можа да подменя до 1/3 от състава на НК на БСДП за целия му мандат. Решението за начина на подмяната се взема от Националната конференция след изчерпване на кандидатурите от списъка на подгласниците.
(2) Националната конференция приема предизборните платформи на партията и решенията за политически коалиции.

Национален комитет и Изпълнително бюро


Чл.46 (1) Националният комитет е върховен орган на партията в периодите между конгресите и конференциите. Чрез тайно гласуване конгресът допълва НК до 101 партийни члена.
(2) На първото си заседание НК избира зам.председатели на БСДП по ресори, представени от председателя на БСДП /до 6 души/ и членове на ИБ. НК сам решава начина за избиране на зам.председателите и членовете на ИБ.
(3) Член на НК на БСДП, който отсъства безпричинно, или поради трайна невъзможност повече от два пъти от заседанията на НК, се замества от следващия в списъка на подгласниците. Решението за това се взема от НК.
Чл.47. Националният комитет:
1/ Избира ИБ от 21 членове, в които по право участват председателя и зам.председателите по ресори на БСДП.
2/ НК въз основа решенията на конгреса и на националната конференция определя политиката на БСДП.
3/ По мотивиран доклад на ИБ и/или ЦКРК може да разпуска местни организации и клубове по интереси, когато грубо нарушават Устава и Програмата на БСДП, решенията на Конгреса и Националната конференция, както и собствените си решения. Решението за разпускане се взема с мнозинство от 2/3 от присъстващите на заседанието на НК.
4/ Утвърждава кандидатурите за народни представители и на министрите, които могат да участват в управлението на страната от името на БСДП или по нейно предложение.
5/ Може да отменя решения на местни, общински и регионални (градски) организации, когато те противоречат на Програмата на партията, решенията на Конгреса, Националната конференция и Националния комитет.
Чл.48. Председателят на БСДП:
1/ Свиква на заседание НК на БСДП по решение на ИБ и/или по писмено искане на 1/3 от членовете на НК.
2/ Свиква заседанията на ИБ.
3/ Представлява партията в страната и в чужбина.
4/ Отговаря за цялостната дейност на БСДП и отчита работата си пред Конгреса.
Чл.49. При временна или трайна невъзможност на председателя да изпълнява своите задължения неговите функции се поемат от един от зам.председателите, определен предварително от НК като зам.председател.
Чл.50. Изпълнителното бюро е изпълнителния орган на БСДП, вписан в регистрите на съда, който:
1/ Води ежедневната партийна, политическа и организационна работа.
2/ Оказва непосредствена помощ на всички партийни органи и организации.
3/ Изгражда служебните органи на партията, в т.ч. Централния избирателен клуб на БСДП, чийто статут утвърждава.
4/ Изпълнява бюджета на партията.
5/ Организира политически акции и предизборни кампании.
6/ Организира издателската и други стопански дейности на БСДП на национално равнище.
7/ Приема правилник за дейността си.
8/ Свиква Национална конференция и заседания на НК.

Контролно-ревизионни органи


Чл.51. Всяка ОбО и МО си избира Контролно-ревизионна комисия в състав от 3 до 5 члена, която е подотчетна на нея.
Чл.52. КРК извършват следните дейности:
1/ Контролира спазването на Устава при вземане на решения за приемане, отстраняване и изключване на партийни членове.
2/ Взема решения по противоуставни действия и постъпили молби от членове на БСДП.
3/ Следи за спазването на коректни отношения между партийните членове и съдейства за преодоляване на възникналите разногласия.
4/ Прави финансова ревизия на ОбК и МК поне един път годишно.
5/ Води книга за протоколните решения и докладва за установени нарушения пред ЦКРК.
Чл.53. Решенията на КРК се обжалват пред ЦКРК в срок от 14 дни. Срокът за разглеждане на делата от КРК е един месец, а в ЦКРК - 3 месеца.
Чл.54 (1) С мандата на НК Конгресът избира персонално председател на ЦКРК и с обща листа още 14 члена на ЦКРК, получили най-много гласове, измежду които тя избира свой секретар.
(2) При едновременен избор на кандидати за членове на НК и ЦКРК, включването в съответния партиен орган е право на избрания.
Чл.55. ЦКРК се свиква от председателя и по писмено предложение на 1/3 от членовете й.
Чл.56. ЦКРК:
1/ Контролира изпълнението на Устава и решенията на общопартийните органи от партийните членове и организации.
2/ Прави предложения пред Конгреса или Националната конференция за отмяна на противоуставни решения на ИБ или НК.
3/ При необходимост подготвя мотивиран доклад до Националния комитет за разпускане на местни организации и клубове по интереси.
4/ Веднъж в годината извършва ревизия на финансовата дейност на Националния комитет и неговите органи.
Чл.57. Председателят на ЦКРК участва в заседанията на ИБ на БСДП с право на съвещателен глас. В негово отсъствие го замества друг, посочен от него член на ЦКРК.
Чл.58. Решенията на ЦКРК влизат в действие с приемането им. Те могат да бъдат обжалвани пред Конгреса или Националната конференция.

Раздел V
Отношения с държавни органи, обществени и други организации


Чл.59. БСДП осъществява своята политика по всички позволени от закона начини.

Парламентарна група


Чл.60. /1/ Народните представители от БСДП образуват парламентарна група в Народното събрание, която работи в съответствие с принципите на социалдемокрацията.
2/ Членовете на БСДП, избрани в орган на властта, провеждат политиката на партията в дейността на тези органи.
3/ Те са отговорни за дейността си пред партията.
4/ ПГ на БСДП или нейната фракция в парламентарната група на политическата коалиция, в която участва БСДП, самостоятелно избира своето ръководство и сама изработва и приема правила за своята работа.
5/ Възникналите спорове между ПГ, ИБ и НК се разглеждат и решават от Националната конференция.
6/ Решение за отнемане на политическо доверие към народен представител от листата на БСДП се взема от НК.

Организации с участие на БСДП


Чл.61. (1) БСДП разпространява социалдемократическите идеи сред обществото като активно подпомага СДМС, ФКЖ към БСДП и други обществени организации, които споделят принципите на БСДП. Председателите на тези организации могат да участват в работата на НК и ИБ на БСДП с право на съвещателен глас.
(2) БСДП активно съдейства за обединението на социалдемокрацията посредством своето участие в Българския социалдемократически съюз (БСДС).

Раздел VІ
Средства за масова информация и пропаганда


Чл.62 /1/ БСДП учредява централни средства за информация с решение на Конгрес, Националната конференция или НК, а местни - с решение на една или няколко местни организации или на РО.
2/ Централен печатен орган на БСДП е в-к “Свободен народ”.
3/ Директорите и/или главните редактори на средствата за информация се избират от органите, които го учредяват, а за централните - от НК.
4/ БСДП се стреми към сътрудничество на демократична основа с всички средства за информация - преса, радио, телевизия и други.
Чл.63 /1/ БСДП организира и осъществява рекламно-издателска,пропагандна агитационна, просветна, образователна и други дейности при спазване разпоредбите на действащото законодателство.
2/ С решение на ИБ могат да се учредяват фондации, издателски къщи и други организации.
3/ Средствата за масова информация и друга дейност към БСДП са длъжни да бъдат лоялни към политиката й.

Раздел VІІ
Финанси и стопанска дейност


Чл.64 /1/ БСДП набира средства за цялостната си дейност по разрешените от закона начини - събиране на членски внос, дарения, държавна субсидия и други.
2/ Минималният размер на членския внос е:
а) за работещи 1 % от минималната работна заплата;
б) за пенсионери 0,5 % от минималната пенсия.
3/ От средствата, набирани от членски внос и други постъпления, местните организации превеждат 30 % на НК, останалите средства се използват по решение на МО, включително за нуждите на ОбО и РК.
4/ За начина на събирането, разходването и отчитането на паричните средства ИБ изготвя инструкция.
5/ За поемането на крупни финансови задължения, за покупка на имоти и средства за производство, НК взема специални решения.
Чл.65. БСДП е юридическо лице и се представлява от своя председател и определения от НК по силата на чл.45 от този Устав зам.председател, а при необходимост от нарочно упълномощени за случая лица.
Раздел VІІІ
Символи на БСДП.
Чл.66 /1/ Символът на БСДП е знакът на Социалистическия интернационал - разцъфнала червена роза с два зелени листа в дясната ръка.
2/ Знамето на партията е с небесносин цвят. От едната страна е изобразен символът на партията, а под него е изписано БСДП и годината 1891. От другата страна отгоре са изписани трите принципа: свобода, справедливост, солидарност, а под тях Българска социалдемократическа партия и седалището на организацията.
3/ Втори август се чества като партиен празник.

Раздел ІХ
Преходни и заключителни правила


Чл.67. Националната конференция, НК и ИБ на БСДП в границите на своята компетентност могат да утвърждават документи, свързани с тяхната дейност, които не могат да противоречат на този УСТАВ.
Чл.68. За правилното прилагане на Устава при необходимост ЦКРК дава тълкувание по отделните разпоредби, което е задължително за всички партийни членове, местни организации, общински организации, регионални обединения и избираните от Конгреса органи на БСДП.

Раздел Х
Ред и условия за прекратяване на БСДП


Чл.69. БСДП се прекратява при условията, посочени в Закона за политическите партии.

Уставът е приет на 39-ия Конгрес на БСДП през 1992 г.
Измененията и допълненията са направени от 40-ия Конгрес на БСДП през м.юни 1994 г., от 41-ия Конгрес на БСДП през м.април 1995 г. и от 44-ти Конгрес на БСДП през м.юни 2002 г.

Устав 0000-00-00
 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти

Warning: Unknown: Your script possibly relies on a session side-effect which existed until PHP 4.2.3. Please be advised that the session extension does not consider global variables as a source of data, unless register_globals is enabled. You can disable this functionality and this warning by setting session.bug_compat_42 or session.bug_compat_warn to off, respectively in Unknown on line 0