Безумието на отричащите безусловния базов доход

(Поздрави на "либертарианците"! :))

Безусловният базов доход (ББД) е отрицателен данък (данъчен кредит), който покрива социалния минимум на физическите лица по текущи цени. Постижим е за всяка държава при определено ниво на преразпределение на дохода, в условията на частна собственост върху средствата за производство. Той представлява инструмент за изпълнение ангажимента на държавите членки на ООН по смисъла на член 25 във връзка с членове 6 и 28 от Всеобщата декларация на правата на човека: http://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg.
Тази декларация представлява официална и универсална дефиниция за човешките права.


Член 25
1. Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
2. Mайките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Bсички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

Няма по-прост инструмент за изпълнение функциите на социалната държава.

Първа спорна теза против ББД:
Ако бъде въведен, безусловният базов доход няма да осигури никакво “достойно” съществуване на хората.
ОТГОВОР: Достойното човешко съществуване е субективно усещане на всеки индивид, но има базови човешки потребности, без чието удовлетворение животът в днешното общество е невъзможен. Има и други потребности, които стимулират развитието на човека през неговия земен живот. Безусловният базов доход позволява на всички хора да започнат своето развитие от второ ниво на пирамидата на потребностите на Маслоу.

Последващото развитие на човешката личност е въпрос на лични стремежи, усилия и способности. В този смисъл получаването на пожизнен безусловен базов доход не поставя таван за развитието, но поставя дъно, под което никой не може да падне приживе, въпреки житейските неуспехи и превратностите на съдбата. Това обстоятелство ще стимулира поемането на риск, творчеството и предприемачеството, без страх от бедност и социално изключване. Това води до изграждане на нов тип човешка личност в съчетание с нов тип образование и възпитание.

Втора теза против ББД:
Човек се труди, защото продуктите на труда му са му необходими, за да осигури своето съществуване. Тоест, ако човек може да задоволява потребностите си, без да се труди и работи, то той не би го правил.
ОТГОВОР: Трудът в името на оцеляването е основен принцип на робството – „Който не работи, той не трябва и да яде“, казал апостол Павел пред коринтяните по времето, когато робството е било обичайна практика. Но днес над 2/3 от населението не работи по дефиниция – деца, безработни и пенсионери. Техният дял в обществото непрекъснато ще расте, ако искаме преодоляване на демографската катастрофа в България. Следователно постулатът на апостол Павел е невалиден отдавна, но днес той се превръща в пречка за оцеляването на нацията и националната държава България. Няма друг стимул за преодоляване на демографската катастрофа освен безусловният базов доход – българите създаваме деца само в условията на устойчиви хоризонти за развитие. От друга страна технологиите и изкуственият интелект заместват все повече човешкия труд и това води до все повече хора, които разчитат на доход от преразпределението на държавата. Като предприемачи успяват едва 5% от населението и концентрацията на капитала неизбежно води до намаляване на този дял. Дори при условията на ББД трудът може да осигури по-добър живот и развитие на личността, но този труд не е задължително да бъде по договор и не е задължително да бъде платен. Днес имаме много безплатен труд – домакински, отглеждане на деца и възрастни и други, както и ниско платен труд, който не позволява възпроизводството на нацията, но също така и на икономиката, която съществува заради потребителите.

Трета теза против ББД:
Човек работи и се стреми да има работно място, защото ползите от труда превишават ползите от неработенето.
ОТГОВОР: ББД не отменя стремежите на хората за по-добър живот – те ще продължат да се развиват и се трудят, ако допълнителното заплащане от труда им осигурява повече възможности или ако намират смисъл в работата, която вършат – ползите от труда не са само материални – човекът е социално същество. Освен това нищо не пречи в преходния период до пълна замяна на човека от новите технологии и умните машини да бъде въведено законово задължение към нетните бенефициенти на системата да приемат трудови отношения при покана от местни работодатели срещу допълнително заплащане. Подобна практика съществува днес по програмата за социално подпомагане Харц 4 в Германия. Разликата е, че при условията на ББД, трудът по договор осигурява допълнителен доход, докато днес социалните помощи отпадат.

Четвърта теза против ББД:
Човек се стреми да работи повече, да изкарва по-високи доходи, да създава повече богатство, до момента, в който пределните ползи от труда му се изравнят с пределните ползи от неработенето (мързелуването или наслаждаването на свободното време).
ОТГОВОР: Материалистите имат скопено съзнание. Човек съществува, за да се учи и развива, в това число духовно, а не заради труда по договор и дохода от него. ББД дава възможности на човека да погледне на живота по нов начин, да прави смислени неща дори безплатно, в обществена полза, но без страх от бедност и социално изключване.

Пета теза против ББД:
В обществото винаги ще има индивиди, за които ББД, тоест ползите от неработенето, ще бъдат равни или по-големи от ползите, генерирани от техния труд.
ОТГОВОР: Ромите се били задоволявали с мизерните социални помощи… Ромите и днес работят, но неофициално, за да не загубят правото на социални помощи. На такава система, такъв отговор! Ромите се множат, а българите се топим. За да се множим и ние, трябва да има ББД за всички. Очевидно е, че заплахата с бедност и социалното изключване не действат в полза на мотивацията за работа. Трябва да признаем открито, че и днес работни места за всички няма, а огромна част от работните места са излишни, особено в администрацията, но също така и в бизнеса. В бъдеще ще има още по-малко работни места и само за квалифицирани. ББД дава възможност на хората да се насочат към смислени за тях дейности дори те да не носят доход. Недостига на работна сила ще бъде компенсиран с механизация, автоматизация, мотивиращи условия за труд, чрез принудата на закона или чрез внос на работна сила. Разликата с установеното положение е в принудата на глада и социалното изключване, които отпадат в условията на ББД. Бедността и социалното изключване раждат само негативи – стрес, болести, престъпност, разпад на обществото и държавността. Време е да ги премахнем чрез прилагане на ББД, нов тип образование и други хуманитарни и стопански мерки!

Шеста теза против ББД:
В обществото винаги ще има индивиди, за които въвеждането на ББД ще изравни пределните ползи от труда с пределните ползи от неработенето. ОТГОВОР: И днес държавите са длъжни да изпълнят своите ангажименти по член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, който предвижда осигуряване на определено жизнено равнище на хората, което ние наричаме социален минимум. Няма по-прозрачен и справедлив начин за това от ББД, който третира всички наравно. Отказът от изпълнение на този ангажимент не подобрява мотивацията за труд, но увеличава стреса, болестите, престъпността, атомизира обществото и води до разпад на държавността – днес никой не е в състояние да гарантира отбранителната способност на България поради разпада в обществото в последните 27 години. Следователно ББД е инструмент и на националната сигурност.

Седма теза против ББД:
Проява на икономическа недалновидност е да се дават пари както на тези, които имат нужда от тях, така и на тези, които практически нямат.
ОТГОВОР: ББД не е социална помощ, а инструмент за въплъщение на равните човешки права, които не зависят от имуществен или трудов статус. Затова ББД е за всички, които спазват закона!
ББД увеличава потреблението на бедните слоеве на населението, които в България са 90%, в това число деца, безработни, работещи бедни и пенсионери. Заможните слоеве на населението получават възможност да продават своите способности и продукти на огромен пазар от потребители, които днес са изключени. ББД се финансира предимно от потребителски данъци и данъци върху доходите на физическите лица, а юридическите лица плащат символичен данък върху капитала. Задължителните осигуровки отпадат. Именно такъв подход в съчетание с увеличеното и устойчиво потребителско търсене стимулират инвеститорите в националната икономика. Основната част от растежа на БВП се дължи на потреблението, но инвестициите също имат своя дял във връзка със задоволяването на това потребление.

Осма теза против ББД:
Икономическото поведение на хората е динамично променяща се система от целеполагане и действия за достигането на целите.
ОТГОВОР: ББД не разчита на статичност. Той се определя всяка година с приемане закона за ДБ, но като цяло представлява трамплин за ускорено човешко, икономическо и институционално развитие. При условията на ББД страхът от бедност и социално изключване отстъпват на положителните мотиви за образование, труд, развитие и усъвършенстване на човешката личност, на икономиката и институциите, които заедно трябва да служат на хората в цялост.

В заключение – мнозинството от критиците на ББД са неграмотни икономически от гледна точка на новите реалности и тесногръди в определяне на човека като личност, която се ръководи само или предимно от материални подбуди, но най-влиятелните от тях са пряко или косвено заинтересовани от робуването на „работата в името на оцеляването“.

Да допълним нещо извън несъстоятелните твърдения на противниците на ББД - той е полезен инструмент с оглед бъдещето на ЕС във връзка с реалната интеграция и кохезия. Валутният механизъм ERM II позволява на държавите в него да запазят конкурентноспособността на своята икономика, като провеждат разумна парична политика, а част от нея представлява емисията във връзка с ББД на национално ниво. От друга страна е налице подкрепа при определени условия на ЕЦБ за съответната национална валута и банките на съответната държава. Сближаването на европейските икономики дава възможност приемането на еврото след време и въвеждането на европейски ББД на основата на обща данъчна политика, която отново товари непосредствено потребителите и физическите лица, но освобождава инвеститорите и корпорациите от социалните тежести на държавите и съюза чрез премахването на задължителните осигуровки с оглед съхраняването на тяхната международна конкурентноспособност без допълнителен натиск върху заплащането на труда.

Тони Баждаров