НЕГОВОТО ВЕРОЮ БЕШЕ СОЦИАЛНИЯТ ХУМАНИЗЪМ

На двадесет и осми януари преди двадесет години в малка къща на края на гр. Севлиево си отиде от този свят един голям човек – социалдемократът Атанас Москов. На младини като член на изпълнителния комитет на Социалистическия работнически интернационал в Брюксел той има шанса да общува и работи с такива личности като Емил Вандервелт и Леон Блум. В диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович отстоява блестящо каузата на България и правата на българите в Македония, спечелвайки възхищението на секретаря на Изпълнителния комитет на  интернационала Фридрих Адлер. Защитава докторска дисертация по международно право. Завръща се в България и е избран за народен представител.

Зрелите години на д-р Москов преминават в битка за съхраняване на демократичните ценности, станали основата на неговия светоглед. Борбата е неравна. На България предстои да изживее десетилетията на червения тоталитаризъм, а на доктор Москов да прекара част от живота си в лагери и затвори и после да бъде въдворен на принудително отшелничество. Не сломен остава обаче духът му и вярата в неизбежната победа на справедливостта, водена от принципите за свобода в едно солидарно общество.

Д-р Москов доживя да види краха на комунистическата диктатура и възкръсването на идеите. Говореха за него като за патриарха на социалната демокрация.. Тогава някой от довчерашните апологети на тоталитаризма го потърсиха, за да се опитат да си подпечатат индулгенция за своето ново прераждане. А гой виждаше реалността с очите на мъдрец и предупреждаваше:” На днешния български ден гледам с известна степен на безпокойство. Споделям го с моите приятели, мъча се да го споделя и с моите неприятели, под неприятели разбирам бившите комунисти. Ние пропадаме много ниско,тъй като сега българският народ се развива икономически, политически и психологически. Има хора, които не знаят какво е свободата - мислят, че свободата това е печалбарството.. Това е липса на съзнание за дълг към обществото. Няма ни следа от Жан-Жак Русо, от Обществения договор, няма ни следа от най-високо поставените хора в нашето управление, които управляват в името на парламентарната демокрация, че България иска да й се служи, че общественият живот е един начин да служиш за сближаването на хората, да осъществиш това, което преди 2000 години Христос е казал в своето учение - мир между народите, братство и любов между хората, служене на вярата; тогава било на вярата в бога, сега е служене на народа.”/ в. “Денят”28.08.1993 г./.

Атанас Москов смяташе, че  стабилна икономика се гради само в една силна държава, в която господства волята за социална справедливост.” Недостойно е и за нас, българите, че въпреки 13-вековна държавна история на Балканите, през която сме лели обилно кръв за установяване, запазване и разширяване границите на държавата, за свобода и независимост, да има хора, проявяващи унизително за нацията ни противодържавно поведение и разрушителни действия. При някои това е от лекомислие,при други от невежество. Но най-възмутителното и осъдителното е от престъпен материален егоизъм. Те, всичките, гледат на държавата като на нещо чуждо, което може да се използва враждебно, само за тяхна лична изгода..... В световен мащаб социалдемокрацията има една точно определена цел сега - да устои на последните атаки, които финансовият капитал прави против демокрацията и против държавната намеса в икономиката” / в. “Свободен народ”бр. 31/05 -11.08.1993 г./. Дали сега увлечени в либерализма и изгубени в прехода тези мисли, изречени преди повече от двадесет години не звучат  някак пророчески.
Днес името на д-р Атанас Москов е част от историята на българската социалдемокрация и то е гордост за нейната организация БСДП. Живи вечно остават  идеалите му за общество, изградено върху социалния хуманизъм, защото те са част от общочовешките въжделения за справедливост и реална демокрация.

Поклон пред човека Атанас Москов, който беше и остана до край ратник за свободата и солидарността между хората, готови да изградят един по-справедлив утрешен ден на света.

13.01.2015 г.
ИБ на БСДП