Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

ЩО ЛИ Е ТО ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС ?

Преди тридесет години у нас, когато управлението беше откровено тоталитарно и се зовеше комунистическо, най-страшното нещо за гражданина бе да го обвинят, че се бунтува по политически причини. Можеш да се възмущаващ и критикуваш градивно, разбира се, всичко, което вече е подложено на критика от властващите в средствата за масова информация, да участваш в митинги и протестни концерти за онеправданите по света, но да негодуваш за доходи или от начина на управление не.. Хайде де! Та това е политика! И тъй като от ранно детство са те обучавали на кого трябва да вярваш, а в конституцията е записано кой има право да те управлява, значи ти гражданино си се предал на тъмните сили на империализма и си готов за принудително превъзпитание. Затова всички граждански сдружения, които взеха да се явяват след 1987 г. на перестроична вълна задължително се определяха като неформални, независими и прочие, което не пречеше на властта още в зародиш да ги зариби с ченгета. Ченгетата понякога ставаха толкова, че чудеха кое управление на Държавна сигурност кого следи. Ама това беше отдавна, когато строяхме “зрелия социализъм” и не знаехме, че единия му темел – Берлинската стена скоро ще падне и капиталистите ще я разфасоват за сувенири.

После всичко бързо се политизира. Хората гладуваха за щяло и нещяло в защита на изконните си права. Сетне обаче разбраха, че освен лечебен ефект с гладни стачки нищо няма да постигнат, защото при създаденото в природата равновесие все има кой да изяде тяхната мръвка и преминаха към бунт. Да де, ама казва старата мъдрост “:Всяко чудо за три дни, сватбата до неделя.” Та бунтуващите скоро бяха вкарани в коловоза, а с два три изборни трика им обясниха, че каквото и да се зове обществото всяка жаба трябва да си знае гьола. Така народа се цопна в гьола, а по всички средства за масова информация, наречени вече медии, му обясняваха от сутрин до вечер кой ще мисли вместо него. Правеха му кумири, създаваха му мечти и въжделения, натрапиха му култура и начин на поведениe. И той, народът, си ахкаше и дейно се включваше в поредното реалити шоу. Единственото нещо, което бе нужно да разбере е, че туй политиката е мръсна работа и нея е необходимо да я остави на тези които си я знаят. Там казват нямал място, тъй като политиците пречат на развитието на гражданското общество, в чието управление се подредиха експерт до експерта, по лично тяхно самоопределение, местни и притърчели от вън индивиди..

Щастието бе на път да се възцари над нашата мила Родина. Докато един ден възторгнатите се възмутиха, че нещо цените прехвърлят мизерните им заплати, а бензинът в страдащата от криза Стара Европа с нейните староевропейски доходи на глава от населението, комай е по-евтин отколкото в проспериращата ни държавица. Та организираха се ненадейно една група лица в Интернет и не само нададоха глас ами излязоха на улицата. Властта реагира веднага като ужилена. Това е политизиране на проблема. Организаторите се дистанцираха от прокажените партии, хората се сепнаха и стария синдром включи. На няколкото по ербап протестиращи им съставиха актове за какво ли не. То у нас забрани дал Господ и акт могат да ти съставят и при издишване, защото изхвърляш в околната среда вредни газове. Цените на горивата продължиха да си растат на воля, а при всяко повишение от медиите умните експерти поясняваха дали е свързано със скока на долара или с международната цена на петрола на борсите. Само някой глас в пустиня прибавяше:” И с монопола роден.!”, ама бързо му вземаха думата. Така де, ще ми вкарва политически отенъци в толкова разяснената тема.

После едни хора в столицата закрещяха,че не искат общински рекет със “Синя” и ”Зелена зона”, защото такса се сбира за услуга, а тук услугата е с неясен характер. Ала скочиха веднага и им рекоха::”Вий защо живеете в центъра на София? Там е престижен район за богати хора. Като не ви стига вътъка марш на село да си садите картофи.” И се изстъпи един съветник от управляващото мнозинство и додаде:”Въпросът се политизира. Така не може! Я вижте как е в Европа, в Лондон, в Париж, в Рим и навсякъде, където не сте били. Там да знаете що пари им смъкват на водачите за паркиране.” Протестиращите побързаха да се разграничат от лошите партии и да се идентифицират като граждани. Таксата остана, а протеста със сигурност ще затихне до следващата категоризация на зоните, свързана с нови цени на “услугата”. Остана и питането:” Къде зачезнаха парите от досега събираните такси за въпросните зони?”, но то не бива да се задава, понеже, както показва историята е нездравословно, поне за някой лица, имащи пряко отношение към проблема. Затова го зачеркваме решително.

Та какво у нас днес е разрешеното политизиране. Най вероятно то е свързано с леглото на определен политик и със сакралния въпрос, кой с коя, кога къде и колко, размахван и раздухван по печатните и електронни медии. Тук определението жълти излиза от употреба, понеже остава неяснотата:” Кои вече не са?”. Може би пък той, политическия аспект, е скрит в гънките на някое “реалити”, където силиконова шампионка по креватна гимнастика възпитава публиката от позициите на човек, комуто не е ясно на кой континент се намира България, а стихът “Я надуй дядо кавала” сконфузено отнася до песен на Азис. Навярно и територията и темите тук са подходящи за истинската политика, защото отсъстват питания за цени доходи, начин на управление, все политики на едни сфери, които не трябва да занимават народното съзнание. Така по лесно на редовия електорат ще му се обясни, че за да има това, което иска трябва да гарантира с гласа си настоящото управление още пет-десет мандата. Е, че не разполагал с още пет-десет живота..... Дребнотемие, в което надзърта интересът на престъпните сили, които се борят да ни вземат онова, гдето ни принадлежи. То изборите за какво са, само разходи и трошене на пари. Ние и без това знаем настроенията на хората. Платили сме на социолозите да ги публикуват. Какво очаквате да намерите в урните? Просто да напишем протоколите вместо да си играем да измисляме трикове как разни маргиналии да бъдат изхвърляни от изборния процес, а после пък за парлама да ги обличаме в закони. Не ви ли е ясно,че Европа си има бол проблеми и не и трябва нашия? Който успял, успял, Пена вече е добро момиче. Другото е вредно политиканстване.

Та, ако се върнем в началото преди тридесет години ще разберем колко малко ни е нужно за да задълбаем пак по магистралата на “светлото бъдеще”. Липсва ни само един член първи в родната конституция и успехите ни в утрешния ден са гарантирани. Ще изпреварим не само Европа, ами даже Африка, ако няма в каква друга дисциплина, то по брой на емигранти, че с тези доходи пак ще ни обвинят в политизиране.

Йордан Ангелов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти