Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Конференции и дискусии / Материали за дискусия

В СЪСТОЯНИЕ ЛИ Е ВЪНШНИЯ НИ БЮДЖЕТЕН ОДИТ ДА ПРОТИВОДЕЙСТВА НА РИСКОВЕТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПРЕЗ 2005 ГОДИНА?

В Закона за Сметната палата е посочено, че основна задача на тази институция за външен бюджетен одит е да допринася за доброто управление на бюджетните и на другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефективност и икономичност и за достоверно отчитане на изпълнението на съответните бюджети. Основателен е въпроса доколко палатата е в състояние да отговори на изискванията, поставени от законодателят у нас - Народното събрание и на практика осъществява ли регулярно и акуратно това свое задължение по отношение на осъществявания от нея одит на възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, дълга на общините и използването на дълговите инструменти? Отговорът на тези риторични въпроси е по-скоро - не или не напълно. Причините за това са от обективен характер и най-важната от тях е недостигът на подготвени експерти и анализатори на тези процеси. Налице са и субективни причини, които се свеждат до не особеното желание на избраните 11 членове на Сметната палата да организират задълбочени проверки в тази област в момент, когато мандатът им от няколко месеца е изтекъл и засега не е ясно кога ще приключи, а някои от тях все още се надяват и на втори деветгодишен мандат.
2005 г. се очертава да е изключително трудна пред българската икономика и българските финанси в частност поради няколко причини, които са от външен и от вътрешен характер. Вече четвърта година външната ни финансова политика е запазен периметър за ръководният екип на Министерството на финансите и върху българския външен дълг той проявява своите брокерски "способности". Губещият обаче е българския данъкоплатец, на гърба на който се трупат нови задължения от лихви, курсови разлики и загуби от предсрочно погасени заеми. С оглед отвличане на вниманието на обществото от "разсипническото" си отношение към управлението на външния дълг този екип повдигна един съвършено ненужен и излишен дебат за бъдещето на валутния борд, използвайки интервюто на председателя на БСП за агенция "Ройтерс".
Една от тези причини е усиленото нарастване на външната ни и вътрешна задлъжнялост. Брутният външен дълг в края на ноември 2004 г. вече надхвърля 16 милиарда долара. Той е достигнал 16 095,4 млрд.$, което представлява 12 106 млрд. евро. От началото на изминалата година той е нараснал с над 1,3 млрд. евро, респективно с 2,8 млрд. $. Към 01.01.2004 г. неговият размер е 10,790 млн. евро или 13,362 млрд.$. Нарастването на външния ни дълг е особено драстично през последните три години от началото на мандата на настоящето правителство, който се е увеличил с около 5,5 млрд.$. В края на декември 2001 г. брутният външен дълг е бил 10,616 млрд.$. В края на декември 1996 г., когато най-критикуваното от началото на прехода у нас правителство на БСП подаде оставка той е с около 1 млрд. $ по-нисък или 9,601 млрд.$. Тогава за две години се погасиха 1,6 млрд.$. Информация за извършен одит в тази връзка не е постъпвала за изминалите 3 и половина години от началото на работата на ХХХІХ НС от Сметната палата до председателя на парламента или до Комисията по бюджет и финанси.
Брутният външен дълг расте много бързо преди всичко за сметка на дълга на частния сектор, който се формира съответно от търговските банки и търговските фирми и почти се удвоил за този период. За единадесет месеца или спрямо януари 2004 г. в края на м.ноември дълга на търговските банки е достигнал 1,770 млрд.$, срещу 834,1 млн.$. Дългът на търговските фирми е достигнал на 30.ХІ.2004 г. 7,499 млрд.$, докато в началото на годината е 3,625 млрд.$. Независимо от ефекта на сделката по обратното изкупуване на брейдиоблигациите (от типа дискове) на 28.VІІ.2004 г. публичния, респективно правителствения дълг не е намалял чувствително, а в края на ноември 2004 г. е 8,597 млрд.$, докато в началото на миналата година е 8,903 млрд.$. За м.ноември 2004 г. обаче публичният дълг нараства с 172,3 млн.$, а нарастването му спрямо декември 2001 г., когато е бил 10 616 млн.$ e с около 5,5 млрд.$. Темповете на нарастването на външния дълг от частните нефинансови компании, като се изключат търговските банки, от три години насам нараства с между 20 и 140 млн. евро месечно, а през м.юли 2004 г. - с 642 млн.евро. Тревожна е тенденцията на нарастване на дълга преди всичко на частните търговски фирми, които са търговки кредити или кредити към други чужди фирми и банкови и облигационни заеми. Според данни от медиите /вж.в-к "Капитал", бр.4, 29.І.2005 г., с.19, Външния дълг - уж пада, а расте, Пазарджиев, М./ причините за дълговете с няколко и се свеждат до няколко причини. Една от тях е наличието на крупната покупка на "Мобилтел" АД, за която е ползван заем от чуждестранна банка в размер на 576,5 млн.евро, както и емисия на корпоративни облигации от тази компания за 200 млн.евро. Поради тази причина делът на "Мобилтел"АД в обема на задълженията на целия нефинансов сектор към чужбина е 18 %. Водещи компании, които оперират на българския пазар, като "Метро", "Хюлет Пакард" и "Шел" са регистрирани в Холандия, в която се включва офшорната зона Холандските Антилски острови, която предоставя значителни данъчни преференции. При ползване на фирмени кредити от фирмата-собственик дъщерните й български компании увеличават българския външен дълг, тъй като те се отчитат като частни външни задължения. Към тях се отнасят и заявените, но неизплатени дивиденти. Към други офшорни зони, като Британските Вирджински острови реалният сектор у нас е генерирал дългове в размер на 70 млн.евро, което е повече от дълговете ни към Русия, Италия или Турция. Освен тях предпочитани от българските бизнесмени за регистрация на своите фирми са и други офшорни зони като британския остров Ман, Кипър и др. и не са предпочитани, освен заради данъчните облекчения и за възможностите за ползване на заеми от чужбина, както и за получаване на неданъчни преференции в страните от ЕС. Други големи компании, като "Идеал стандарт" от САЩ също предоставя на българския си филиал в Севлиево значителни фирмени кредити, които са по-благоприятни отколкото от българските банки, тъй като те са с вътрешна по-ниска лихва, която се фиксира всеки месец. В посочената статия се визира, че вътрешнофирмените кредити от чужбина са един от основните фактори за ръста на частните дългове на нефинансовия сектор и те в края на ноември 2004 г. надвишават 2 млрд. евро. В същия източник се посочва, че размерът на корпоративните облигации е дори по-голям от тях и за посочения период е достигнал 2,9 млрд. евро, независимо че повечето от българските фирми нямат кредитен рейтинг от международно призната кредитна агенция. Сравнително по-малки по размер са задълженията на реалния сектор (заемите не са гарантирани от държавата) към Европейската банка за възстановяване и развитие и към Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка, съответно: 133 и 113 млн.евро. В тази връзка е необходимо да се посочи, че компанията, която е построила мултиплекс "Арена" в София е ползвала заем за оборудване от държавната Ексимбанк, САЩ.
Тази огромна външна задлъжнялост на нефинансовия сектор, заедно с колосалната вътрешна междуфирмена задлъжнялост (по данни, обнародвани през февруари 2005 г. на Българска стопанска камара (БСК) - 46 млрд.лв. в края на 2003 г. или колкото е приходната част на последните три бюджета на страната) ще доведе в средносрочен и особено в дългосрочен период на редица трудно предвидими и непредвидими рискове пред водещи български предприятия. Още по-негативни са прогнозните данни на БСК за декември 2004 г., според която те ще надминат 50 млрд.лв. За последните три и половина години на мандата на настоящето правителство междуфирмената задлъжнялост според данни, изнесени в НС при дебата на вота за недоверие на 10.ІІ.2005 г. е нараснала с цели 18 млрд. и 892 млн.лв. /вж.Експресна стенограма, стр.137.3/. Сред най-големите длъжници са големите държавни холдинги "Балканкар", БДЖ и "Булгартабак", а в частния сектор - "MG корпорация". От тях само неразплатените доставки на стоки и услуги между фирмите са за 33 млрд. лв., като нарастването им е с 20 % за последните 12 месеца. Дълговете на фирмите към данъчната администрация е 1,8 млрд.лв., а от своя страна тя им дължи половината на тази сума под формата на данъчен кредит по ДДС. Сумата на неразплатените заплати за 2003 г. е нараснала с 9 % и е достигнала до 955 млн.лв., а дължимите осигуровки са 781 млн.лв. След като се анализира кредитния регистър на БНБ е възможно да се направи извода, че филиали у нас на големи чуждестранни компании ("Шел", "Метро" и т.н.), а и ограничен брой предприятия с изцяло българско участие, не са сред кредитополучателите от български банки. Те имат достъп до световния кредитен пазар и предпочитат да ползват заеми от водещи чуждестранни банки при значително по-нисък лихвен процент и по-благоприятни кредитни условия. Част от тях обаче влошават чувствително показателите си за ликвидност, което не винаги се долавя от чуждестранните банки - кредитодатели, тъй като една част от задълженията им са към други фирми у нас, което не винаги се отразява в техните счетоводни отчети. Налице е перманентно забавяне на плащанията към своите доставчици предимно от страната и от някои от големите търговски вериги "Метро", "Била" и др. Ето защо и органите на данъчната администрация у нас трудно проследяват това обстоятелство. Една част от тези фирми е възможно след известен период от време да изпитат ликвидна криза поради голямата си външна и вътрешна (в голямата си част неотчетена ) задлъжнялост. Това ще се отрази на изпълнението на държавния бюджет през следващите години, а също и на бюджета на НОИ, тъй като някои от тези стопански субекти няма да могат да внасят дължимите данъци и осигуровки, а друга ще бъдат обявени в несъстоятелност. По този начин ще бъде застрашена финансовата стабилност у нас, тъй като е възможно бюджетния дефицит да надхвърли предвидения в т.нар. Маастрихтски критерии на ЕС - 3 % и Република България, в случай че това стане през 2006 г. да не се присъедини към общността от 01.01.2007 г., а една година по-късно - на 01.01.2008 г., т.е. да се задейства т.нар. предпазна клауза. Евентуално по-високият бюджетен дефицит би довел до нарушаване на принципите на валутния борд, а съвсем не е изключено и от преустановяване на действието му преди влизането ни евентуално през 2009 г. в еврозoната, което е свързано със значителни инфлационни процеси и срив в българската икономика. Това неминуемо ще влоши допълнително и без това много ниското жизнено равнище на по-голямата част от българското население.
Ето защо е Сметната палата да анализира причините както за нарастващата външна и вътрешна задлъжнялост на страната и да излезе с предложения за преодоляването й. Възможно е да се обсъдят и след обсъждане на представители на Сметната палата и бизнеса предложените от БСК мерки за преодоляване на огромната междуфирмена задлъжнялост, като: създаване на клирингова къща евентуално към Министерството на финансите, в която да се събере база данни за задълженията и съответно за вземанията между стопанските субекти; изграждане на електронна борса за дългове (по Интернет); ускоряване на приемането на законопроекта за частни съдия-изпълнители и свързаните с него промени в ГПК и др. Необходимо е да се има предвид, че според статистиката на БНБ обслужването на частния външен дълг се е увеличило на около 4,1 % от БВП през декември 2004 г. срещу 2,1 % от БВП за цялата 2003 г. Независимо, че се преразпределя риск от местни към чужди банки, както твърдят някои експерти от БНБ, това явление има преди всичко негативен ефект. Той се изразява в т.нар. домино ефект, който евентуално е възможен при верижни фалити на фирми, за който се прогнозира в посочената статия. В нея се посочва, че рисковете от растящите частни външни дългове са особено големи, ако е налице евентуална обезценка на лева при излизане на България от системата на валутен борд. В този случай за фирмите ще е по-скъпо да изплащат взети в евро и долари кредити, което може да доведе според зам.министъра на финансите Любомир Дацов до масови фалити.
Нарастването на външната задлъжнялост е съпроводена с нарастване на дефицита по търговското салдо, който за първите 11 месеца на 2004 г. е 2 359,6 млрд. евро, което е цели 12,2 % от БВБ , срещу 10,8 % за същия период на 2003 г. За същия период на 2004 г. дефицита по текущата сметка е 1126 млн.евро или 5,8 % от БВП, но в медиите се публикуваха прогнози, че за цялата 2004 г. ще е 7,5 %. Прогнозата ми за дефицита по търговското салдо е за 13,5-15 % от БВП. Сравнително по-малкия дефицит по текущата сметка се дължи на постъпленията от чуждестранни инвестиции у нас. В Анализа на платежния баланс, обнародван в сайта на БНБ е възможно да се проследи, че 42,5 % от чуждестранните инвестиции са от Република Австрия. През изминалата година имаше две крупни инвестиции от Австрия у нас. Първата от тях, която е отчетена в статията "Сливания и придобивания" от статистиката на БНБ е покупката на най-големия мобилен оператор у нас "Мобилтел"АД от австрийския държавен Телеком от други предимно австрийски частни инвеститори. Тя е на сума 1,1 млрд. евро и представлява пазарната цена на "Мобилтел", платена на досегашните собственици при продажбата й. На практика се отчита за крупна инвестиция такава, която отдавна е извършена у нас, а не през 2004 г., през която на практика не се инвестират никакви допълнителни средства в българските телекомуникации, а се прехвърлят от една компания в друга. Втората австрийска инвестиция, която по произход на капиталите на практика е от САЩ, е приватизацията на БТК от "Вива Венчърс", регистрирана в Австрия, за нищожната сума от 280 млн.евро. В тази връзка е необходимо да се имат предвид, че не се очертава намаление на цените на петрола (цената му е около 48-50 $ на барел) и на другите енергоресурси през 2005 г. На практика за последните четири години на мандата на настоящето българско правителство търговския дефицит е нараснал с над 10 млрд.лв., което представлява изнесен брутен вътрешен продукт за същата сума. Въпросът за огромния търговски дефицит, респ. дефицит по текущата сметка също не е повдиган от страна на Сметната палата, Националния статистически институт или от БНБ пред Комисията по икономическа политика на Народното събрание и тя не е посветила на него свое заседание. Не е повдиган и въпроса за мястото на сивия сектор в българската икономика, който според изнесени в началото на февруари 2005 г. данни от Коалиция 2000 и агенция Витоша рисърч е надминал през втората половина на 2004 г. 9 млрд.лв. Над 25 % от БВП на България се произвежда от т.нар.сива или черна икономика и според БСК действителният размер на растежа на БВП у нас не е 5,3 %, а 8,5 %, в т.ч. и нейния дял.
На следващо място сериозен риск пред българската икономика е т.нар. активно управление на външния дълг чрез обратно изкупуване на последните два вида брейдиоблиигации IAB (облигации с неплатени лихви) за 937,5 млн.$ и FLIRB (облигации с първоначално намалени лихви) за 648,1 млн.$ (т.нар. яабове и флирбове). На 28.І.2005 г. вече бе осъществена сделката за обратно изкупуване на облигациите от тип IAB, за което бяха похарчени около 1,5 млрд.лева от фискалния ни резерв. Според заявеното намерение на Министерството на финансите на 28.VІІ.2005 г. ще бъде осъществена и втората за тази година сделка за обратно изкупуване на брейдиоблигациите от типа FLIRB. Съгласно параграф 6 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. минималният размер на фискалния резерв за 2005 г. е 2,5 млрд.лв. Налице е сериозна опасност, ако фискалния ни резерв, който понастоящем е между 5,2 и 5,4 млрд. лв. след двете сделки да спадне под 2,5 млрд.лв., при което е налице опасността да сме възпрепятствани да погасяваме редовно задълженията си към другите ни външни кредитори, което ще доведе до разрив във взаимоотношенията ни с МВФ. Постоянният представител на фонда за България декларира пред медиите, че той не е запознат с операцията по редуцирането на заемите на 6 държави (според данни от медиите: Русия, Етиопия, Мозамбик, Танзания, Йемен и Алжир) и не е изключено и тези сделки да бъдат осъществени без санкция от страна на МВФ. Финансовата стабилност на България ще бъде застрашена, ако фискалния резерв доближи или спадне под 2,5 млрд.лв., което е възможно да стане на 28.VІІ. т.г., ако този ръководен екип на Министерството на финансите все още е начело на това ведомство. Понастоящем фискалният ни резерв е между 3,5 и 4 млрд. лева. Ето защо е това бързане, както с опрощаването на практика на заемите към визираните, а и към други страни, без да е искана санкцията на парламента, така и с другите сделки по външния дълг. Тези финансови еквилибристики с външния ни дълг щяха да бъдат невъзможни или сведени до минимум, ако бе приет проектозакона за допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, депозиран от група депутати от БСП на 08.10.2003 г. В него се регламентират ясни правила за прозрачно определяне на обхвата, режима на поддържане и опериране с фискалния резерв. Приемането на този проектозакон бе едно от условията за избирането на управител на БНБ, което не бе изпълнено от управляващото мнозинство. Обслужването на дълга по брейдиоблигациите е едно от най-евтините по размер и на практика не натоварват чувствително бюджета, респективно фискалния ни резерв. На практика след преустановяване на тяхното обслужване през 2024 г. България ще продаде обезпечението по тях, закупено през 1994 г. (държавни съкровищни бонове на САЩ с тридесетгодишен падеж) и вместо да инвестира нов паричен ресурс в обратното им изкупуване, ще спечели от продажбата им. Необходимо е да се има предвид, че лихвите на международните финансови пазари все още са рекордно ниски (около 2-2,5%), обслужването им е в долари, който също е на рекордно ниско ниво спрямо еврото, лирата, йената и другите валути. Това в средносрочна перспектива прави безпрепятствено обслужването на външния ни дълг, който е в брейдиоблигации. По данни, изнесени на 10.ІІ.2005 г. по време на обсъждането на вота за недоверие към правителството в Народното събрание България е загубила досега от сделки с външния дълг над 1 млрд.$, от които 400 млн. $ от по-високите лихвени проценти, които се плащат вече пета година подред, 300 млн.$ от флуктуациите в обменните курсове долар-евро и още 300 млн. $ от изкуственото завишаване на цената на българските брейдиоблигации преди сделката с дълга. В експресната стенограма на парламента от тази дата е изнесена и още интересна една подробност, че в провеждането на всички сделки по редуцирането на външния дълг на България е взела участие фирмата "Рефълс".
Значително по-ефективно е част от средствата от фискалния резерв да бъдат насочени към изкупуване на най-скъпите български дългови инструменти. Логично е (след провеждане на конфиденциални сондажи с парламентарно представените сили) на изкупуването на емисията от еврооблигации от 2001 г. с фиксиран годишен лихвен процент - 7,25 %, чийто падеж е през 2007 г. Друг много скъп външен дълг са глобалните облигации в евро и в щатски долари, емитирани през 2002 г. с фиксиран лихвен процент, съответно 7,50 % и 8,25 %. Те са с падеж след близо 9, респективно след 11 години, но независимо от обстоятелството че лихвите са фиксирани, те понастоящем са около 2,5-3 пъти по-високи от лихвите, по които се обслужват брейдиоблигациите. Ето защо е значително по-ефективно не повече от 1,5-2 млрд. лв. от фискалния резерв да бъде изразходван за изкупуване на тези видове дългови инструменти. Това обаче този ръководен екип на Министерството на финансите едва ли ще направи, тъй като то признало на практика собствения си неуспех при сключването на тези две сделки, от които България загуби между 800 млн.$ и 1 млрд. $ от курсови разлики и многократно по-високите лихви.
Сметната палата не е повдигнала пред Народното събрание въпроса за загубите, които понесе държавния бюджет при обратното изкупуване на брейдиоблигациите нито през юли 2004 г., нито през януари 2005 г., което на практика може да се оцени като нарушение на разпоредбите на чл.4 и чл.5, ал.2, т.7 на Закона за Сметната палата. Тя досега по никакъв начин не е санкционирала т.нар. активно управление на външния дълг, независимо че нашата страна в края на януари т.г инкасира още веднъж загуби от преждевременното изкупуване на втория вид от брейдиоблигациите от типа IAB.
Необходимо е да се има предвид, че при преговорите ни с МВФ, който остро възрази срещу създаването с 340 млн.лв. от бюджетния излишък на държавната компания "Публични инвестиционни проекти", която ще харчи по непрозрачни критерии, както и за 25-процентното увеличение на минималната работна заплата от 20.І.2005 г., "изкупителна жертва" вече е намерена. Вината за тези неуспехи ще бъде прехвърлена на банковата ни система, която предварително бе набедена, че отпуска твърде много кредити. Към 31.ХІІ.2004 г. българските банки са отпуснали 1 млн.и 55 хил. бр. кредити за 15 млрд. 820 млн. лв., а с т.нар. непреки кредити като банкови гаранции и поръчителства, както и кредитни линии и овърдрафти те са близо 1,2 млн.бр. за 21 млрд.186 млн.лв. Нивото на отпуснатите кредити у нас, както и други основни банкови показатели, все още е твърде далече от нивото на 10-те страни, които през май 2004 г. се присъединиха към ЕС. Според данни, изнесени от председателя на Асоциацията на търговските банки Димитър Костов през февруари 2005 г. съотношението на банковите активи спрямо БВП у нас е едва 65 %, докато в страните от ЕС е 260 %, а в десетте новоприсъединили се страни е 80 %. Ето защо "оживлението" на кредитния пазар, което бе налице напоследък още през 2005 г. по всяка ще бъде преустановено и на банките ще се наложат нови рестрикции, независимо че е налице потенциал за развитие на банковата система у нас. Но в случай, че се ограничи т.нар. кредитна експанзия, а всъщност известното оживление на кредитния пазар у нас бизнесът ще започне да търси ресурс от други източници, а не от банките.
Налице е още една потенциална опасност за финансовата ни стабилност. В края на 2004 г. парите в обращение достигнаха 6 млрд. лв. През юли 1997 г. при започване на системата на валутен борд те бяха между 700 и 750 млн.лв. Темповете на инфлация (увеличението на цените на дребно) за този период у нас са между 60 и 80 %, а наличната парична маса е нараснала с 700-800 % или около 10 пъти повече. Това обстоятелство от една страна е твърде скъпо за фиска (в известна степен то се дължи и на закриване на 4 клона на БНБ, а предстоящо е закриването и на още един клон в гр.Пловдив), а от друга крие сериозна опасност за неконтролируема инфлация в следващите години. Тя най-вероятно би станала реалност непосредствено след влизането на България в ЕС, когато ще се увеличат драстично не само цените на недвижимите имоти, а преди всичко и цените на хранителните стоки, електроенергията (тогава у нас ще бъдат закрити още два блока от АЕЦ "Козлодуй", което неминуемо ще се отрази на цената), горивата и услугите.
По отношение на посочените въпроси в настоящия анализ, които са с особено голямо значение за финансовата стабилност у нас, не е извършван конкретен одит от външни одитори от Сметната палата. Ето защо е наложително в съответствие с чл.9 от Закона за Сметната палата Народното събрание да предложи на палатата да включи в годишната си програма за одитна дейност и обекти, свързани с проблемите, поставени в настоящия обзор. Такава възможност е визирана и в чл.37, ал.1, в която законодателят е предвидил палатата да извършва до пет одита годишно със специални решения на Народното събрание. По принцип Сметната палата работи по приета от нея годишна програма за одитна дейност, която в седемдневен срок от нейното приемане или изменение е длъжна да предостави в парламента. В съответствие с чл.46, ал.1, т.5 Сметната палата следва да представи доклади за резултатите за извършените одити по решение на Народното събрание. В закона е предвидена и разпоредбата, че при наличие на данни за престъпление с решение на Сметната палата материалите от одита или одитния доклад материалите от тях следва да бъдат изпратени на прокуратурата и те са законен повод за образуване на предварително производство. В повече от девет годишната дейност на палатата тази разпоредба е сравнително рядко прилагана. Едва ли ръководството на палатата, което вече е с изтекъл мандат ще се ангажира със задълбочена проверка най-вече свързана с т.нар. активно управление на външния дълг. Ето защо Върховната касационна прокуратура е в състояние да се самосезира и без да е налице одит от палатата. Възможно е също тя да се обърне към парламента, който да го разпореди в съответствие със Закона за Сметната палата. Наложително е също при евентуална проверка от прокуратурата да бъдат ползвани като назначени от съда вещи лица независими финансови експерти, с доказани качества, които обективно да проверят и анализират сделките с българския външен дълг.

доц. ЙОСИФ АВРАМОВ, доктор по икономика

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти