Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ
(за Кръстю Пастухов по повод на публикуваното)



В бр.23 от 16.06.2004 г. на бюлетин “Позиция” представихме личността на видния български социалдемократ Кръстю Пастухов и неговата статия “Защо ме изкушавате, лицемери?”, довела до ареста, 5-годишната присъда и гибелта му. От журналиста Юри Стоянчев получихме материала “Убиец срещу убиеца”, с който той започва журналистическо разследване за физическия убиец на стария социалдемократ и причините, довели до насилствената смърт на Кр.Пастухов в Сливенския затвор.
Помествайки цитираната статия в настоящия брой на нашия бюлетин ние се присъединяваме към молбата на автора: Всички, които разполагат с данни за физическия убиец и неговите морални подбудители или са били свидетели на последните дни на Пастухов, да се обадят на тел. 0889396510 или дом.тел.046-66-50-79 на г-н Юри Стоянчев , за да не остане истината, погребана завинаги. Така, макар и с 15 години закъснение, ще извършим предвиденото в решението на ІХ-тото Народно събрание от 15.01.1990 г., което не пожела да стори тогавашният Главен прокурор.
 
УБИЕЦ СРЕЩУ УБИЕЦА

             Още около смъртта на Кръстю Пастухов
     
Тази година се навършиха 55 години от трагичната кончина на Кръстю Пастухов-политически и държавен деец, един от лидерите на БРСДП. Твърде оскъдни, забулени в тайна са сведенията за живота и дейността му.
През 1946 година е осъден като "Непримирим враг на революционното работническо и комунистическо движение", според енциклопедията на България. На 25 август 1949 година в Сливенския затвор умира от насилствена смърт при неизяснени изцяло обстоятелства.
С решение на Народното събрание от 15 януари 1990 година Кръстю Пастухов е реабилитиран граждански и политически. Със същото решение се възлага на Главния прокурор да разследва обстоятелствата около смъртта му...
Годината е 1950, 27 септември. С присъда № 708 по наказателно дело №1013/1950 г., издадена от Ямболския окръжен съд, Семо Георгиев Желев получава доживотна присъда за предумишлено убийство на Станка Йовчева Узунова. Той е роден в село Робово, Ямболско. Наказанието се изтърпява в Сливенския затвор.
Ето какво твърди той, попадайки там, година след смъртта на Кр. Пастухов:
"...Между затворниците се говореше за Антон Христов Попантонов от Червен бряг, че е удушил Кръстю Пастухов, като началникът на затвора Иван Мъндев му обещал, че ще го пусне, ако стори това. Сред нас, в отделението, имаше един възрастен, пълен човек с бели коси, софиянец, за който разбрах, че бил много близък с Крастю Пастухов. Не мога да си спомня името му...



Един ден той ми се оплака, че Антон Попантонов няколко пъти му вземал яденето и го заплашвал, че това, което направил с Кръстю Пастухов, щяло и на него да се случи, а те бяха в една килия. По това време Попантонов беше "кофти", така наричахме отговорниците на отделението. Поговорих с него и му казах, че ако нещо се случи с този човек, ще го ликвидирам. Аз бях много буен, не правех евалла на никой, отстъпки апсурд... Както и да е, това нещо мина.
През 1953г., към края, от Централния затвор в Сливенския докараха Петър Семерджиев и Никола Загорски. По това време бях метач и отговорник на салона в четвърто отделение. Една сутрин старшината нареди да отворя килията на новодошлите и да я почистя. Бяха минали четири-пет дена от тяхното идване, аз още не знаех кои са, що са. Пуснахме ги, видях ги, но само толкова. Един ден, трябва да е било понеделник, защото тогава имаха оперативка, както си чистех в коридора, зад решетките ми махна началникът на затвора. Нареди ми да извикам старшината, който беше в отделението, за да пусне Семерджиев и Загорски. Килията им беше отключена, но той ми забрани да ги пускам докато не се върне. Пък аз знам, че отиде ли при началника, поне час ще се бави и реших да ги пусна да отидат да се поизмият спокойно. Те ми се оплакаха, че яденето е много лошо, което им давам - само вода, а хляба е 100 грама на 24 часа. Обясних им, че каквото ми дават, това получават. Единият ме попита от къде съм . Казвам му – от Ямбол. Оказа се че и той-Петър Семерджиев бил ямболия. От тук насетне реших, че трябва да направя нещо за тях, да им давам повечко храна. Да, ама старшината забеляза един ден това и ме извика. Каза ми, че ме праща в наказателното отделение. Отвърнах му, че ще направя така, че да уволнят  него, като кажа на началника, че ми е наредил да ги уморя от глад. Споразумяхме се. Повечко храна давах на двамата само през неговото дежурство. Старшината се казваше Господин.
В края на декември 1953 година дойдоха "търговци" от  затвора в Белене - така им казвахме на тези, които вземаха хора за там. С тях беше  Славейко Джаков  като отговорник. Петър Семерджиев и Никола Загорски ги взеха за Белене, но преди това имахме възможност да говорим, като те ме помолиха да отмъстя на убиеца на Кръстю Пастухов.
Няколко дни по късно,  на 1 януари 1954 година и аз бях изпратен в Белене. Така отново бяхме заедно. След 3-4 години тях ги пуснаха, а аз минах през затворите в Стара Загора, Бургас, Кюстендил и отново попаднах в Сливенския затвор през 1960 година. В Белене Петър Семерджиев и Никола Загорски  много ми говореха за Кръстю Пастухов и реших, че ще намеря начин да отмъстя за смъртта му. Още повече, че познавах вече Антон Христов Попантонов."
В обвинителния акт по следственото дело за опита за убийство на Антон Хр. Попантонов е отбелязано, че: "Кам 10 часа на 17 септември 1960 година затворниците от четвърто отделение били пуснати за разходка в двора /карето/ на затвора. В изпълнение на своето престъпно решение обвиняемият успял преди другите затворници да слезе до вратата, водеща към двора на затвора. Преди това той намерил парче желязна тръба, дълго около 1 метър. Прикрит в един ъгъл на предверието, въоръжен с тръбата, той изчакал минаването на пострадалия. С парче сирене и хляб той се показал. Обвиняемият го пуснал да мине и тъкмо, когато Попантонов щял да излиза от вратата, зад гърба му замахнал с желязната тръба и с все сила го ударил между шията и дясното рамо, а  вторият удар нанесъл със същата сила по главата. От ударите Попантонов пада в безсъзнание, целият облян в кръв. Виждайки го в това състояние, обвиняемият помислил, че Попантонов е мъртъв, хвърлил тръбата и си поискал цигара от един затворник с думите: "Дай една цигара, че утрепах Попантонов."
След лекарска намеса животът на Попантонов е спасен , а Семо Георгиев Желев с присъда № 285 от 3 юли 1961 година, издадена от Сливенския окръжен съд, е осъден на 15 години лишаване от свобода.
 
ЮРИ СТОЯНЧЕВ

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти