Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

ДЕПУТАТИ СЪЗДАДОХА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗКРИВАНЕ СЪДБАТА НА ИЗНЕСЕНИТЕ ОТ КОМУНИСТИТЕ В ЧУЖБИНА КАПИТАЛИ
 
Съдбата на задграничните дружества, създадени от комунистическите управници в периода до 1990 г. остана една от най-тъмните материи на българския преход към пазарна икономика и гражданско общество. Опитите в продължение на 15 години тя да бъде разкрита пред обществото и прочетена не се увенчаха с успех. В същото време се утвърди съмнението за упорито прикриване на една старателно подготвена операция за превръщане на бившите комунистически величия в новите богаташи и господари на прехода. Образно казано, това бе финала на революционната промяна, започнала на 9.ІХ.1944 г. и установила в страната тоталитарен комунистически режим, финал нужен да предостави заграбените от народа пари в ръцете на червените партийни вождове и техния антураж, но вече като частна собственост. Успехът на тази операция, която може спокойно да се нарече “криминалната революция от 80-те години на миналия век”, предопредели особеностите, трудностите и лутанията на българския преход.

През месец март 2004 г. двама депутати – Лъчезар Тошев – СДС и Йордан Нихризов – председател на БСДП отправиха поредното питане към министър Шулева за настоящата съдба на изградените до 1990 г. задгранични дружества, техния истински брой и вложените през годините в тях капитали. Причината бе свързана с факта, че въпреки твърденията, налагани сред обществото, за изгубване на всякаква информация по въпроса, такива дружества се появяваха ту тук, ту там при разглеждане проблемите и стратегиите за приватизация на големи икономически субекти като например “Булгартабак холдинг”.
На 03.09.2004 г. народни представители от ОДС, СДС, Народен съюз и част от депутатите на НДСВ поискаха в Народното събрание дебат за съдбата на задграничните дружества, изградени до 1990 г. Той се състоя на 11.09.2004 г. и доведе до първия значителен пробив в налаганото повече от десетилетия нежелание темата да се дискутира пред обществото. В приетото решение се възложи на Министерския съвет да изгради Междуведомствена комисия в срок от 1 месец, която до 6 месеца трябва да запознае парламента със състоянието на дружествата, техния път след 1990 г., както и средствата, заделени от тогавашната Българска външнотърговска банка (БВТБ) за финансирането им. Завесата на мълчанието се задължава да повдигне и Националната разузнавателна служба, тъй като част от субектите са създадени с разпореждане на бившата Държавна сигурност.
Това, което до момента е ясно изложиха в дебата, както Министерството на икономиката, така и депутати с техните изказвания. В отговора на министър Шулева до народните представители е отбелязано, че с решение № 304 от 11.05.1973 г. МС създава фонд “Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие”. Фондът е създаден към тогавашното Министерство на външната търговия и е набиран от БВТБ чрез заделяни първоначално на 20 %, а след това на 30 % “от постъпилите в страната печалби, приспадащи се на българските участници от дейността на задграничните фирми”. Разрешенията за предоставяне на средства от фонда са се давали от министъра на външната търговия. БВТБ е оформила договорите за кредит и е следяла движението на отделните сметки.
Йордан Нихризов в своето изказване изтъкна “странното” съвпадение на лавинообразното нарастване броя на задграничните дружества след 1982 г. и натрупването на външния ни дълг, което започва по това време. От 94 в края на 1982 г. те нарастват до 311 броя (по регистъра на МС от 1994 г.), като към 30.12.1990 г. са били изготвени служебни справки за 247 дружества, регистрирани в 47 страни. Неизвестни и до сега са средствата, които държавата е инвестирала в това направление. Днес по своята съдба след 1990 г. задграничните дружества могат да се групират в 4 общности:
•  дружества, които са приватизирани;
•  дружества, които са обявени във фалит;
•  дружества, които извършват и днес дейност и са държавна собственост;
•  дружества, чиято съдба е неизвестна.
За първата, а и за втората група стоят за изясняване обстоятелствата и причините, довели да настоящото им състояние, тъй като се оказва, че благодарение на законодателни изменения в периода до 1990 г. (Указ 56), когато няма нито опозиция, нито свободен печат, част от икономическите субекти са придобили статут на частни дружества. За третата група възниква проблема, свързан с начина на управлението им. Най-много са, обаче, въпросите, касаещи дружествата от четвъртата група, за които информация липсва – с неясно минало, настояще и бъдеще.
Интересно бе изказването на г-н Георги Божинов от БСП. Той посочи, че идеите, които са ръководили изграждането на задграничните дружества са определяни от интересите на България. “Все пак не е изключено – отбелязва ораторът – някои хора, които вече не са в средите на БСП, да са нарушили правилата и дори техни наследници, които сега управляват страната, да са се облагодетелствали.” Очевидно БСП загатва, че може да разсее мълчанието, което с години тегне над тази област от нашето недавно. Доколко подкрепата, оказана от червените депутати на решението от 11.09.2004 г., е искрена ще проличи в следващите месеци. Защото сега гласувалите в полза на едно цялостно разследване на съдбата на задграничните дружества, само до вчера изтъкваха как заниманията с темата целят да уронят националната ни сигурност.
С решението на парламента по отношение на задграничните дружества, създадени до 1990 г., бе направена важна крачка за изясняване на миналото. Дали тя ще е успешна зависи от твърде много фактори. Все пак въпросът за истината, която трябва да излезе наяве пред обществото, бе формулиран от демократичните сили със съдействието на БСДП. Той бе поставен в изпълнение на основен наш принцип – принципът на справедливостта, която определя идеите и ценностите на социалната демокрация.
 

ПРЕСЦЕНТЪР НА БСДП

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти