Обръщение на КНСБ до Делегатите
на 44-ти редовен конгрес на БСДП
Уважаеми делегати, скъпи приятели,
За мене е удоволствие да ви приветствам по случай провеждането на 44 редовен конгрес на Българската социалдемократическа партия - партия с история и бъдеще.
Вашият най-висш форум се провежда в година, която не отново не е лека за нашата страна. За съжаление повечето от годините от началото на българския преход са такива. За този период, очевидно изстрадан от хората, ние всички, уви, не успяхме да намерим вярната посока за създаване на адекватен български пазарен и социален модел. Бедността, безработицата, несигурността, нарушаването на фундаменталните права в труда, престъпността и корупцията продължават да са постоянен дразнител за българското общество.
Въпреки че през последните няколко години беше създадено модерно трудово и социално законодателство, отново има натиск за неговото либерализиране, за въвеждане на норми , които биха възродили дивия капитализъм от XIX век. Този натиск се осъществява от страна на представители така наречения "отговорен национален бизнес". Спорно е дали тези хора са отговорни, дали са патриоти и дали въобще са бизнесмени . Голяма част от тях нарушават масово фундаментални трудови и социални права. Дори не малко от легитимните работодатели и някои от техните организации също са склонни да игнорират партньорството и дори да търсят механизми за ликвидиране на синдикатите. Позитивните моменти в опита на развитите европейски страни -например Германия, се представят изкривено, в контролираните от тези "бизнесмени" медии се тиражират полуистини или откровени лъжи за този опит.
Натиск за промени в трудовото законодателство се упражнява и от международните финансови институции, с които страната е обвързана по обясними причини. Вместо да инициира общи действия със социалните партньори и гражданите, сегашното правителство продължава да пренебрегва социалния диалог. То търси социалните партньори само тогава, когато се налага прокарване на ново непопулярно управленско решение, като често консултациите са "про форма".
Възражда се носталгия към политика, която отдавна е отживяла и не отговаря на ценностите на демократичната и правова държава. Отделни "национално отговорни интелектуалци" отправят публични призиви за въвеждане на "мек" или "твърд" авторитарен режим, зараждат се напълно непознати за българското общество идеи на ксенофобия. Слава богу, гласовете на тези глашатаи са слаби и не се чуват достатъчно добре от болшинството хора, но каква е гаранцията , че утре няма да се намери някой заинтересован, който да им даде високоговорители и да привлече симпатизанти сред отчаяните и лумпенизиращи се слоеве.
Постигнатите от предишното правителство успехи във външната политика, които бяха продължени, макар и по инерция от настоящето, за съжаление не помагат достатъчно за подобряване на положението на хората. За огромно наше и надявам се ваше разочарование страната очевидно се оценява като недостатъчно подготвена за членство в Европейския съюз. То се отдалечава, с риск да бъде отложено за дълги години. Това допълнително може да утежни положението на България, да отблъсне потенциални чужди инвеститори, да я изолира в кръга на "балканско гето", раздирано от нестабилност и етнически конфликти .Това може да възвърне инерцията за липса на контрол върху "мръсните пари " и да направи страната обект на "инвестиции" от страна на издирвани в цял свят авантюристи.
Причините за тази твърде нерадостна картина - са много, всички ние знаем кои са повечето от тях. Очевидно не на последно място значение има и фактът, че в страната не се утвърди силна и стабилна социалдемократическа партия, следваща добрите български традиции и опита на социалдемократическите партии в развитите европейски страни, но и ориентирана към съвременните предизвикателства и проблеми. Това не само бави българския преход, но бави и интеграцията ни в европейските и евроатлантическите структури.
В съвременния свят социалдемократическите идеи стават все по-стойностни, но и търсенето на нови измерения в социалната демокрация е необходимо. Светът е изправен пред предизвикателствата на глобализацията, развитието на свободната търговия и икономическата интеграция. Все повече се разраства свободата на движение на капитали, информация, стоки, услуги, хора. Тази свобода обаче поражда нови проблеми - емиграция, социален дъмпинг, преместване на предприятия, екологични проблеми. Това провокира потребности от нови идеи и практически подходи за нови социални модели. Очевидно дори и в развитите европейски страни държавата на благоденствието е изправена пред немалко трудности и населението показва своето недоволство по един или друг начин. В последно време се развиват политически процеси, които будят тревога. Недоволството на хората се изразява във възраждане на ксенофобия, расизъм , нетолерантност, омраза. Подкрепят се политически модели и политически сили, които проповядват подобни идеи. Това са процеси, които се развиват от години в Австрия, Италия, Белгия, Швейцария, напоследък не отминават дори скандинавските страни. Особено тревожни са политическите събития, случили се по време на последните парламентарни избори във Франция, както и в "най-европейската от всички европейски" страни, прочутата още от XVII век със своята толерантност Холандия. Източна Европа също не е отмината от тези тенденции -да си спомним последните парламентарни избори в съседна Румъния, надвисналата отново заплаха над Словакия, непреодолените напрежения в републиките на бивша Югославия и други.
Пазарната икономика вече е навлязла в нов етап на развитие , без да са намерени адекватните й социални механизми. Не случайно не само гражданите от по-бедни страни , но още повече тези , които са привикнали на висок жизнен стандарт и сигурност търсят нови политически алтернативи. Старите идеи за съжаление не дават отговор на актуалните въпроси на живота. Ето защо все по-често избираните от хората политически платформи не са в унисон с традициите на демокрацията , човешките права и гражданското общество , дори са резервирани към обединена Европа, част от която ние толкова силно желаем да сме.

Приятели,
Предизвикателствата на съвременния свят допълнително утежняват българския преход и приобщаването ни към общности, приели отдавна основните ценности на социалното пазарно стопанство. Обществото ни се нуждае от такава социалдемократическа партия или коалиция, която да отговори на потребностите на българските граждани от съчетаване на демократичните принципи със социалните механизми и стабилния икономически растеж. Утвърдилите се през 12 -те години политически сили не успяха да намерят адекватен отговор за успешната посока на прехода . Нещо повече, те не намериха модели и механизми на поведение, които да мотивират хората за участие в самия преход, да ги ангажират пряко с решаването на проблемите. За съжаление повечето политически сили сериозно подцениха гражданското общество и социалния капитал. Те не насърчаваха тяхното развитие, не намериха подходящата връзка с хората, не потърсиха тяхното съдействие, не ги приобщиха към избрания от тях път.
Засега не дават такъв отговор и опитите да се създаде надпартийно движение и да се съчетаят несъвместими принципи и ценности. Нещо повече, създавайки ерозия в досегашната политическа система, тези опити не водят до качествено нова, а създават вакуум в политическото пространство и провокират обществено напрежение и недоволство. Очевидно има дефицит на политически идеи и практически подходи в политиката, които да бъдат предложени на хората и , още по-важно, които да бъдат успешно осъществявани на практика.
Като инициатори за формирането на нова политическа алтернатива вие трябва да отговорите на редица въпроси , а именно : Кои са вашите избиратели? Какво ще им предложите ? Как ще го осъществите? Кои са вашите партньори , конкуренти и противници ? Как бихте се държали, ако сте в изпълнителната власт и как- в опозиция? Какви са идеите ви за местната власт? Как се отнасяте към социалните партньори и неправителствения сектор? Как ще стигнете до отделния човек, най-често измъчен в ежедневната битка за оцеляване ? Как ще го мотивирате не само да даде своя глас за вас в изборите, не само да продължи да ви подкрепя и след това, а и да стане съпричастен и да участва активно във всичко , което ще предложите като практическа политика?
Зная, че отговорите на тези въпроси не са лесни, че трябва много работа, за да се намерят решения и още повече работа, за да се осъществят на практика.

Уважаеми приятели ,
В своята работа КНСБ се сблъска с различни проблеми и предизвикателства. Ние обединяваме хора с различни убеждения и пристрастия, а и много хора, които странят от политиката по обясними причини. Нещо повече, много от нашите членове често сменят своя вот, разочаровани от управляващите. Животът ни налага да контактуваме с различни политически сили и с различни граждански организации. Въпреки това в редица случаи , търсейки отговори и решения на проблемите, ние неизбежно се опираме на социалдемократическите ценности. За много от нас те са скъпи и ние с нетърпение очакваме да се преодолее 12-годишния дефицит и разнобой в социалдемократическото пространство.
Ние сме си сътрудничили и продължаваме сътрудничеството с вашата партия по редица въпроси. В много случаи вие сте били наша опора и лоби в парламентарната зала или в структури на местната власт. В същото време ние сме вашата най-силна връзка с конкретния живот, с проблемите на хората. Аз искрено се надявам, че това сътрудничество ще продължи и ще се усъвършенства и в бъдеще.
КНСБ приветства създаването на Социалдемократическия алианс между вас и Социалдемократическата партия с искрената надежда за скорошно единение и възстановяване на традиционната силна Българска социалдемократическа партия. Ние искрено се надяваме, че ще се утвърди силен социалдемократически субект в политическото пространство на България, който да е ориентиран към настоящето и бъдещето на гражданите и обществото.

Желая много успех на вашия конгрес, намиране на верния път на социалдемократическото единение и утвърждаване на нова социалдемократическа политика.