Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Предизборен клип на БСДП в Патриотична коалиция "Воля и НФСБ


Нека загърбим популизма и кажем:"Да!" на разума в политиката


Йордан Нихризов за участието на БСДП в Патриотичната коалиция пред ТВ"Евроком" 29.03.2021 г.





 
Текуща информация / Социалдемократите за

Рожден ден, а не политическа панихида

Тези дни се навършват 33 години от възобновяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП). Няма да се упражнявам върху препратки към новия завет и към Данте Алигиери, заради числото 33 – знам, че други не по-малко способни от мен ще свършат тази работа. Много по-важно е да отговорим на въпроса за приноса на БСДП към българския политически живот, институционалното изграждане на Втората българска република и ползата за обществото за това.


Трябва да започнем с това, че седмината възстановители на БСДП – д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, Виолина Лулчева, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Руен Крумов и Михаил Петков, действително възстановиха дейността на БСДП - в конкретния момент на БРСДП (обединена), а не учредиха нова партия. Комунистическите тоталитарни власти са били до такава степен уверени, че ще векуват през 1948 година, когато арестуват цялото ръководство на БРСДП (о), че дори не удостояват социалдемократическата партия с нарочен закон за забраняването й. По този начин, възстановителите на партията просто написаха едно писмо на другаря Петър Младенов, с което му съобщаваха, че „социалдемократите са отново в града“.


Също така, трябва дебело да се подчертае, че БСДП беше основният представител на европейското начало сред българската опозиция. За разлика от земеделците – николапетковисти и други „почвеници“, БСДП от самото начало гледаше в посока на Европейската икономическа общност (Европейският съюз още не беше основан), както и към интеграцията на България в НАТО. Противно на всеобщото впечатление, БСДП има официален програмен документ за членството ни в НАТО, който датира преди знаменитото изказване на Соломон Паси във Великото народно събрание, на което той апелира да се присъединим към Северноатлантическия пакт. За разлика от много от демократичните и опозиционни партии, още от самото начало БСДП има сериозно „портфолио“ от програмни документи и публикации, много от тях публикувани в издадената от социалдемократите книга „За националната сигурност“.


Днес всички намират всевъзможни недостатъци на Конституцията на Република България, но колкото повече минава времето, толкова повече се убеждаваме, колко прави са били социалдемократите да се борят до последния момент за приемането на Конституцията. Регламентът беше такъв, че без Парламентарния съюз на демократичните сили, в който депутатите на БСДП играеха ключова роля, не можеше да се приеме конституция. Едновременно с това, ако не беше яростната дискусия, водена от представителите на демократичните сили, в частност на БСДП, днешната Конституция със сигурност щеше да бъде далече по-нефункционална и да си го кажем – далече по-близка до Димитровската конституция от 1948 година. На публиката щеше да бъде „продадено“ едно отдалечаване от Живковата конституция от 1971 година и сега щяхме да се чудим какво да правим.


През лятото на 1991 година, социалдемократите бяха анатемосани, за кой ли път, че са „социалпредатели“ – този път не от сталинистите, а от Божем най-радикалните хора сред демократичните сили. Днес, ние отлично знаем, че преобладаващата част от тези „радикали“, всъщност бяха доносници на комунистическата ДС, с досиета за преместването на които биха били нужни електрокари, като гнусотата на деятелността им може се сравнява само с наглостта и безсрамието им след 10-ти ноември 1989 година.


Освен „безкомпромисни“ и нагли, те бяха и най-кресливи и най-склонни да раздават присъди. Достатъчно е да споменем имената на Георги Евдокиев Марков и на Венцеслав Димитров, като най-представителни лица на групата на 39-те, които напуснаха Народното събрание, обявявайки гладна стачка срещу приемането на Конституцията. Достатъчно е да споменем и Едвин Сугарев, който впоследствие се оказа изключително податлив на изкушенията на сирените, появили се в лицето на разни противоборстващи групи в Прокуратурата. Дори и човекът прочел декларацията на 39-те, беше подписал на времето декларация за сътрудничество с ДС, макар че днес е известно, как това е станало на база на най-тривиално изнудване на професионална и кариерна основа.


Днес знаем, че желанието на определени хора да не се приеме Конституцията през 1991 година беше съгласувано с определени среди от българското „задкулисие“ и бившите тайни служби, които разглеждаха възстановяването на монархията като напълно приемлив и възможен за интересите им вариант. Приемането на Конституцията забави (частичното) изпълнение на техните амбиции с десет години и това направи възможно влизането ни в Европейския съюз и НАТО. Разбира се, днес едва ли някой ще признае написаното по-горе, но ние спокойно можем да преценим дали е истина от дистанцията на времето.


БСДП има и своя много сериозен принос за „обръщането“ на политическата обстановка в края на 1996 – началото на 1997 година. БСДП беше в основата на разбиването на мита за международното признание на БСП и на нейните кандидати за президентските избори през 1996 година. БСДП беше в основата на приемането на резолюция на Комитета на Социалистическия интернационал за Централна и Източна Европа в подкрепа на кандидатурата на Петър Стоянов за президент, в качеството му на кандидат подкрепен от БСДП и СДП, създали по онова време Социалдемократическия алианс.


БСДП беше и партия от ядрото на Обединените демократични сили, нещо повече – една от четирите партии, оформили нейната регистрация. Имаше всички възможности, БСДП да участва пълноценно и в управлението на страната, но започналите търкания и свади вътре в партията попречиха в определена степен на участието на социалдемократите във властта.


БСДП стана инициатор на редица важни закони в периода 1997 – 2005 година, докогато за втори път в историята си след 1989 година беше представена в Народното събрание. Сред тях трябва да се открои Законът за гарантиране на взиманията на работниците и служителите.


Най-тежкото поражение, което БСДП понесе на законодателното поле, беше неуспехът на социалдемократите да се преборят с лъже-кооперативните структури и с тяхното лоби в Парламента, както и с лобито на търговските банки, което успешно се добра до фактическата законодателна забрана на популярните банки в България – нещо абсолютно безпрецедентно за цяла Европа. Не беше проведена кооперативна реституция, не беше допуснато и изграждането на истински нови кооперации, особено пък в сферата на кредитното дело. Като резултат, днес наблюдаваме самовлюбените рекламни изстъпления на фирмите за бързи кредити по всички телевизионни канали.
БСДП не беше удобна на българската плутокрация (у нас олигархия няма – има само жалка и зависима плутокрация), нито пък се съгласи да продаде историческото и идейно наследство, заедно с марката си. По този начин, макар и съпротивлявала се дълго и упорито, БСДП постепенно слезе от политическата сцена. Хората си спомнят за нея, за д-р Атанас Москов и за д-р Петър Дертлиев и тук нещата свършват. Това обаче не значи, че пред социалдемократите няма полезни ходове. През последните месеци станахме свидетели на рухването на „табута“ в българската политика (дали за добро или зло – времето ще покаже), станахме свидетели и на изваждането на названието „социалдемокрация“ в положителен контекст, точно сред (относително) демократичните сили.


Така че, 33-тата годишнина на БСДП е рожден ден, а не политическа панихида. Пред социалдемократите все още има възможни полезни ходове, стига да не се загуби желанието за живот на политическата им формация.


21.11.2022 г.
доц. д-р Теодор Дечев

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Председателят на БСДП за предизборните идеи на партията и коалицията пред ТВ"Евроком" 23.02.2021



Зам. председателят на БСДП Недялко Ангелов пред в."Старозагорски новини" за предизборните предложения на партията
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти