Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Материали за дискусия

ФАКТИТЕ ПО ДЕЛАТА ВЪВ ВРЪЗКА С РЕГИСТРАЦИЯТА НА 43-КОНГРЕС НА БСДП И ОПИТИТЕ ДА СЕ КРАДЕ И ПРЕНАПИСВА НЕЙНАТА ИСТОРИЯ
/за плъховете и техните дупки/

 

Напоследък покрай шпиономанията, свързана с подслушване на всякакви разговори и субекти в нашата мила татковина взе да избуява и позатихналото подправяне на историята. Навремето с това се занимаваха цели институции, наречени дори научни, свързани с вездесъщата Държавна сигурност и даже се раздаваха научни степени и звания на килограм. Сега във връзка с новите пазарни отношения процеса се приватизира и всеки раздува балони за величие и славен произход от собствената си хралупа. Процесът не би правил впечатление, ако творците на събитията със задна дата по методите описани в книгата на Оруел “1984 г.” не бяха почнали да засягат времена, за които свидетелите са не само живи, ала са и далеч от заветната забрава на старостта. С две думи модерните “историографи” не само претоплят вчерашната манджа, ами се стремят да доказват забележителните и достойнства, които някак сме пропуснали. И понеже, както е казал геноссе Гьобелс:”Една лъжа повторена 100 пъти може да стане истина”, се налага за онова, което е свързано с историята на БСДП да вземем отношение. Още повече, че тази година предстоят избори и спора кой колко е легитимен ще се разгори с пълна сила.


Ако днес кажеш, че си член на БСДП, не е чудно да те запитат: “ Да, ама от кое?”. Причината не е толкова в няколкото разцепления, които партията преживя, колкото в старанието на червените шамани да натрапят на обществото мнението, че има много БСДП-та, защото историческата абревиатура не успя да бъде глътната от тях, а тя се свързваше и се свързва с понятието социалдемокрация. Колкото до желанието социалдемократическите идеи у нас да бъдат игнорирани, успехите са очевидни, понеже те са в разрез с олигархическите стремежи, а всички или почти всички медии се финансират от олигархията. “Който плаща, той поръчва музиката” е рекъл народа, та затова нашия глас често е като глас в пустиня. Всъщност винаги плаща народът, но това го разбира на следващия ден, след като изтрезнее от пиянството по поредния месия.
Та, думата е за Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и онова, което стана с нея след Пловдивския конгрес 1998 г. и особено след смъртта на д-р Петър Дертлиев на 05.11.2000 г. Отваряйки днес електронните анали, творени от историографи с комунистически генезис - насетне е пустош. Същото като при календара на маите подир 21.12.2112 г. Е, някой свенливо прокрадват, че не е ясно след това коя организация е БСДП и така отварят път на новите гении в историографията, които подобно на децата в кварталните ясли режат и лепят части от събития, а после оцветяват книжката. Мислят си навярно: “Кой ще забележи ?” и бързат да пробутат творението си като истина от първа ръка, макар да са създали произведение на историческия абсурд и глупостта. Но нека хвърлим поглед на фактите.


На 26.02.2001 г. СГС регистрира 43-я Конгрес на БСДП проведен на 24 и 25 октомври 1998 г. в гр. Пловдив. През месец април  2001 г. по молба на Петър Агов и Георги Анастасов като “другари в процеса” се образува гражданско дело №2952, по което се оспорва легитимността на решенията на форума и избраното от него ръководство с председател Йордан Нихризов. Така започва сагата със съдебните искове срещу БСДП.
През месец април 2010 г. ВКС отхвърля жалбите на тъжителите Георги Анастасов и Петър Агов и оставя в сила решението от 12.08.2009 г. на Апелативния съд, с което производството срещу БСДП и председателя и Йордан Нихризов е прекратено поради недопустимост на иска. С това на 10 годишните спорове кой представлява  традиционната социалдемокрация у нас и кой притежава правата върху наследството на БСДП е турен окончателно край. Между тези две дати се случиха много събития, част от тях тъжни, част комични, но при всички случаи отразили се пряко върху положението на социалдемокрацията в България.


След като през месец април 2001 г. губят окончателно надежди да се класират посредством правен трик /поправка на “явна фактическа грешка” по старо решение/ като наследници на починалия д-р Дертлиев, “другарите в процеса” Агов и Анастасов решават да опитат да заобиколят регистрацията чрез свикване на “нов конгрес на БСДП”. През месец март 2002 г. за такъв е обявено събранието организирано с помощта на БСП и нейните сателити. Участници на форума са част от агитката на ЦСКА и танцов ансамбъл от Шумен. Червените вече са отписали Петър Агов като безперспективен, защото гражданското дело, заведено от него срещу БСДП също е загубено на първа инстанция през месец октомври 2001 г., а той държи да получи марката и се прави на независим от техните “съвети”. За “председател” на виртуалния форум е обявен Георги Чавдаров Анастасов. Агов не може да повярва, че са го изпържили, защото стиска нотариално заверената декларация на своя доскорошен заместник, с обещание как  няма да се кандидатира срещу него. Анастасов се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и приема поздравленията на току що избрания президент Първанов /човекът, който го е коронясал/, упорито повтаряйки :”Така искаха хората!....”, а  Агов стои до сутринта да брои бюлетините и се чуди дали състава на комисията е подменен или комай на целия “форум”. От този миг “другарите в процеса” срещу БСДП Агов и Анастасов стават кръвни врагове, а от месец декември 2002 г. до месец октомври 2006 г водят упорито дела по между си кой да е ищец срещу БСДП.


В същото време червени мекерета, създадени да всяват смут и да разбиват социалдемокрацията като Томов, Камов, Кръстьо Петков обикалят заедно с представителите на БСП европейските форуми, за да докажат, че БСДП е мъртва, че партията на Сакъзов ще се преименува или ще се влива в БСП. Обиколките са постлани с плътен килим от щедри обещания и персонални дарения към определени “стари другари” от левите среди в Европа и по  целия свят. Резултатите не закъсняват, а у нас става ясно, че през 21-век на малцина им пука за идеи и принципи и в политиката мирише най-много на пари, покрити с оправданието “прагматизъм”.


Докато Агов се опитва да събере съжаление сред псевдопартньорите си от тъй наречената “Нова левица”, а те му се присмиват зад гърба, Анастасов е лапнал въдицата или по-точно е приел поръчението и готви нов “форум” който да регистрира като 45-ти конгрес на БСДП. На 13.05.2002 г. той сключва официален договор с фирма “Гиван 2002” ООД , представлявана от Иван Чобанов да му организира “провеждане на конгрес на БСДП на 21.09.2002 г. в театър “Иван Вазов” Участници във “форума” са отново част от агитката на ЦСКА и прословутия танцов ансамбъл. По протокола на  тъй наречената “Мандатна комисия” в сградата на театъра се сбират 333 души от 496 предвидени. Този път Петър Агов не утрайва цирка и се изнася със своите хора, които са близо до половината от сбралите се и решава да прави конференция в сградата на ЦКС. С останалата част Георги Анастасов обявява, че ще регистрира нов конгрес или нова партия. Как от 333 човека минус излезлите с Петър Агов са се родили 625 учредители с граждански права, които на същата дата и на същото място са основали партията “Български социалдемократи” знае само регистриралия ги по фирмено дело №11104 на 12.12.2002 г.съдия Мария Кузманова от СГС. По интересното е, че същите материали са внесени и като документи за регистрация на 45-ти конгрес на БСДП. Далаверата не минава, дори в нея да вземат участие зарибени чужди консултанти. Това не пречи всички участници в един глас да почнат да грачат, че БСДП се е преименувала, а днес активно да се опитват да пренаписват историята. Та нали духовните им водачи от ДС в годините на “развития социализъм за това са получавали научни степени и звания. Нито Янко Сакъзов, нито Коста Лулчев, нито Атанас Москов, нито Петър Дертлиев са членували в някаква партия “Български социалдемократи”. Процеса на тяхното пришиване много напомня на “Възродителния”, където преименуването вървеше и посмъртно. Какво да се прави, когато идеолозите са едни и същи и както казва народа “Едно си баба знае, едно си бае”. Много интересни са напъните хем да се представиш за основател на СДС, хем да го заклеймиш като дясно дяволско творение, но това е във възможностите само на днешните лидери на т.н. “Български социалдемократи” Там очевидно се сбраха бивши другари в клуб по интереси и управления. Ех, да говориш, че си заченат 110 години преди рождението, че членуваш в организации 60 години преди тяхното формиране се изисква талант и гьон сурат, ала могат да се постигнат и успехи. Впиваш се като кърлеж в Големия червен брат, гдето си мисли, че те е сътворил временно за осъществяване на своите цели и започваш да отчиташ неговите резултати за свои успехи. В почивките нищо не вреди да заклеймяваш тоталитарното му минало, тъй като си курдисал за себе си една измислена биография и от време на време разширяваш свенливо родата в минало време.  Що се отнася до мнението за този тип хора, на потърпевшите от възродителния процес в и покрай БСДП, може да се цитира смело и точно д-р П. Дертлиев и неговото последно интервю, публикувано посмъртно във в. “24 часа” от 07.11.2000г . Него с недвусмислените цветисти определения от страна на Доктора - “плъхове” и “измамници”, казано на моден жаргон го рефрешнахме в предишния брой на “Позиция”. Сега остава да добавим само една справка от за международното социалдемократическо движение и неговите организационни форми. Там, където въпросните господа твърдят че членуват от 1893 г. За пояснение на всички не лековерни ще прибавим, че Социалистическия интернационал в днешния си организационен вид е създаден през 1951 г. във Франкфурт и сред неговите учредителни действнтелно е БСДП, но партията в изгнание, начело с емигриралия депутат - социалдемократ от VІ-то Велико народно събрание д-р Георги Петков, осъден от комунистите задочно на доживотен затвор. За емигрантския период на социалдемокрацията у нас и за замяната в представителството в Социнтерна през 1990 г. в гр. Кайро /на Стефан Табаков с д-р Петър Дертлиев/ вече сме писали, затова като финал включваме Историческата справка “Интернационали” за организационните форми на международното работническо движение с автор независим източник - българския електронен портал “Знам.bg”, оставайки с надеждата, че някой хора могат да ограничат апетита си за крадене на история поне в рамките на един век.

“Позиция”

ИНТЕРНАЦИОНАЛИ

  1. І-ви интернационал (Международно дружество на работниците) първата международна организация на пролетариата, създадена и ръководена от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Основана в Лондон на 28.09.1864 г. Висш орган конгресът, между конгресите Генерален съвет. В програмните документи Учредителен манифест и  Устав на І-ви интернационал. Маркс развива основните принципи на марксизма. Дейците на І-вия интернационал оказват помощ на Парижката комуна (1871 г.) и се включват в дейността и. Конгреси 1866 (Женева), 1867 (Лозана), 1868 (Брюксел), 1869 (Базел), 1871 – конференция (Лондон), 1872 (Хага). В началото на 70-те години на 19 век І-вия интернационал прекратява дейността си в Европа. Генералния съвет се премества в САЩ. Официално І-вия интернационал е разпуснат с решение на конференцията във Филаделфия (1876).
  2. Анархистки интернационал – международно обединение, създадено през 1872-73 г. от изключени от І-ви интернационал анархисти. Нарича се международно дружество на работниците. Разпада се на социалистическия конгрес в Гент Белгия (1877), където се отчита оттеглянето на значителна част от неговите привърженици от анархизма..
  3. ІІ – ри интернационал – международно обединение на социалистически партии, основано в Париж на 14 юли 1889 г. с участието на Ф. Енгелс. В края на 19-ти век във ІІ интернационал започва борбата между трите основни течения в социалдемокрацията: “ревизионизма” (Бернщайн, Милеран и др.), “центризъм”(Кауцки, Троцки, Адлер и др.) и ляво течение (Ленин, Либкнехт и др.). Конгреси 1889 г.(Париж), 1891 (Брюксел), 1893(Цюрих), 1896 (Лондон), 1900 (Париж), 1904 (Амстердам), 1907 (Щутгарт), 1910 (Копенхаген), 1912 (Базел-извънреден). Избухването на  І-вата световна война ускорява разпадането на ІІ-рия интернационал. На Цимервалдската конференция 1915 и Кинталската конференция 1916 г. се правят опити за обединение на левите групи от международното работническо движение. Войната и Октомврийската революция в Русия слагат край на ІІ-рия интернационал. Във ІІ-рия интернационал членува  БРСДП и в последствие разделилите се две крила /партии/ БРСДП (ш.с.), начело с Я.Сакъзов и БРСДП (т.с. ),начело с Д. Благоев
  4. ІІІ- ти интернационал (Комунистически интернационал, Коментерн)- международна организации на комунистическите партии, създадена по предложение на Ленин през 1919 г.Висш орган е конгресът, между конгресите се ръководи от Изпълнителния комитет на Комунистически интернационал (ИККИ). Конгресите се провеждат в Русия (СССР) І-ви учредителен 1919г. , ІІ-ри 1920г., ІІІ-ти 1921г., ІV –ти 1922г. (четирите конгреса ръководи Ленин), V-ти 1924г., VІ-ти 1928г., VІІ 1935г.. ІІІ-я интернационал е разпуснат на 15 май 1943 г. В него членува след 1919 г БКП (т.с.). От !935 до 1943 г. ръководител на коминтерна е Г. Димитров.
  5. Бернски интернационал – интернационал основан 1919 г. Обединява социалдемократически партии на Австрия, Великобритания, Италия Германия, Франция и др. На конгреса в Берн участва  Янко Сакъзов като представител на БРСДП (о)
  6. ІІ – ри и ½ интернационал – интернационал образуван през 1921 г. във Виена от някои социалдемократически партии излезли от Бернския интернационал.
  7. Социалистически работнически интернационал – интернационал, образуван във Виена през 1923 г. чрез организационно сливане на Бернския и ІІ-ри и ½ интернационал. Прекратява своето съществуване с началото на на ІІ-рата световна война. Член на секретариата на СРИ в периода 1929-1937 г. е Атанас Москов.
  8. ІV-ти интернационал – международно обединение на групировки, привърженици на троцкизма, основан в Париж през 1938 г. След 1053 г. поради вътрешни противоречия се разделя на взаимно враждуващи групи.
  9. Социалистически интернационал – След ІІ-рата световна война социалистически и комунистически партии създават през 1947 г. КОМИСКО(Международен социалистически консултативен комитет) През 1951 г. на основата на КОМИСКО социалистически и социалдемократически партии създават във Франкфурт Социалистически интернационал. Основна доктрина според програмната декларация е демократическия социализъм. В това учредяване участва д-р Георги Петков като представител на учредената през 1949 г. БСДП- в изгнание.

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти