СТО И ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ ЯНКО САКЪЗОВ

ЕДИН ОТ МАЛЦИНАТА
Проф. Асен Златаров
Статията е писана по повод 70-годишнината на Янко Сакъзов и публикувана в юбилейния сборник

Малко са обществениците и партийни водачи у нас, които имат качествата и цената на гражданина Янко Сакъзов. И сега, когато неговия живот красят седем десетилетия, можем да огледаме пътя, който той е изминал и да обрисуваме в едри линии, физиономията на неговия  партиен и обществен облик.

Името на Янко Сакъзов, сред безпътицата на зараждащия се, присаден от Русия социализъм, отбелязва изведнъж завой към обистряне на социалистическата концепция,издигането и на едно по-високо равнище, изграждането и в една обоснована и цялостна политическа система. Това  внесе идейно раздвижване и тласна социализма у нас в път на завоевания: от тука се роди българската социална демокрация.
Янко Сакъзов бе един от първите високо-образовани  следовници на Маркс-Енгелсовите учения. С широки духовни интереси, школуван добре, той носеше богат философски багаж, което придаваше на речите и писанията му ясен поглед и верни установявания. Докато мнозина от неговите другари-съратници се кантонираха само в икономическите учения на марксизма и с готови шаблони рисуваха и гадаеха икономическото и политическо развитие у нас. Янко Сакъзов винаги се справя с наличните сили на момента, преценява ги от марксическо гледище и тегли своите заключения без да се страхува, че няма да се харесат на другари и противници. Този му метод създаде на времето си  легендата за опортюнизма  и общоделството на Янко Сакъзов. А това, следващите години потвърдиха, никой не беше по-ортодоксален от него. Само, че тази ортодоксалност не беше такава на изсушената в разни брошури марксова концепция, а духът на марксизма.
И за тоя дух на марксизма Янко Сакъзов отдаде своя живот! За това той е и ще остане у нас от малцината учители на демокрация и обществен възход.
Но ако в своята предана и честна служба Янко Сакъзов бе внесъл само конкретно  обединените свои знания, той пак би имал цена за нашия културен развой, но тя не щеше да бъде тая, която я има той сега. Това се дължи, че освен знания, освен ораторски и публицистични дарби, където тия знания проличават и печелят приятели и привърженици, Янко Сакъзов има от удара на поет в тона на мислите си и в подбудите на делото, което върши в живота.
И тъкмо това  поетично одарение, тая нота на искрен лиризъм, която звучи в думите и писанията му, прави Янко Сакъзов почти единствен от живите наши големи политици и обществени водачи, да изпъква със стил и пълнота.
Само хармонична одарена личност, пропита с обич към живота и хората  може да достигне цената и значението на политик и партиен вожд с културна общественост – единствен, който се отдели от тясно-партийните величия и остави името си за назидание и пример.
И тъкмо тая културна общественост прави щото и политическите противници на Янко Сакъзов да го ценят  и да не могат с пренебрежение да отминат думите, които той им отправя.
У нас е сложено погрешното убеждение, че хората на делото, тия щото партиите посочват за членове на висшите партийни съвети и централни комитети, могат да се разминат от едно системно научно или художествено занимание,: за тях партийните водачи трябва да бъдат само ловки ходатаи и глашатаи на партийните домогвания и интереси, които не са такива на кабинетната и библиотечна размисъл. И затова, с твърде малки изключения, нашите политически вождове са чужди на културните проблеми на деня и на културните домогвания на племето ни. Колцина от тях знаят имената и творбите на нашите поети, белетристи, художници от последно време? Колцина от тях имат научни интереси?
Янко Сакъзов прави щастливо изключение, за него едно систематично проучване на историята ни е също така потреба на душата му,  както и да се изкаже, когато трябва от трибуната на Народното събрание или на партийна сбирка.И тая дисциплинирана воля за методична научна работа прави Янко Сакъзов стилния силен, убедителен оратор и партиен водач, той съумява да свърже отделния, конкретния факт що разглежда в една зависимост от необходимости и да го осветли от становището на една система, която да го води и да му подсказва истината и решението на дебатирания въпрос.

Затова речите на Янко Сакъзов можем и след като сме ги слушали с удоволствие, да си четем без досада и да намираме в тях примамност и одобрение на мисълта ни. Колцина от нашите парламентарни и политически оратори могат да се похвалят с това качество?
Тия черти на дарованието на Янко Сакъзов го правят да печели почитатели и приятели. И тия негови почитатели, другари и приятели днес, когато се честват неговите 70 години изживени в борба за социална правда и икономическо освобождение, обречени в служба на идеала и мисълта, му отправят своите приветствия и с гордост го сочат за свой учител и му желаят още години плодовито да работи все така вярващ и усмихнат, както го знаят и както го обичат.
1930 г.

След това уважение и почит отдадени приживе, нам остава да сторим само дълбок поклон към делото на патриарха на българската социална демокрация Янко Сакъзов. И след век неговите идеи, дори  понякога несправедливо охулвани, са живи, а наследниците на неговите отрицатели го признават за свой духовен водач. Това има една единствена дефиниция и тя е историческа морална победа.

“Позиция”