НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

От 52- ри брой на бюлетина”Позиция” в традиционната ни рубрика “Нашите предшественици”започнахме с помощта на Биографичния и библиографски справочник с автори Иван Христов и Слави Тодоров да представяме неизвестните участници в Бузлуджанския конгрес. Както вече бе изтъкнато една от причините, ако не и най-важната, техните имена да останат толкова години затрупани от праха на времето е факта, че биографиите им не са се вписвали в създадените от комунистическите доктринери критерии за кристална идеологическа чистота, непогрешимост и героизъм. Те, както показва историческата правда са били най-вече будни млади хора, с развита чувственост и свободен дух, които в зората на възникването на  Третата българска държава пренасят сред неотърсеното от патриархалните отношения наше общество модерните европейски идеи за социална справедливост. Утопизмът често е съпътствал мирогледа им, предвид особеностите на все още неразвитите индустриални отношения в България в края на  ХІХ век. Това у едни е предизвикало прозрения, които водят до принос в теорията на социалната демокрация, у други радикализация във възгледите и приобщаване към болшевизма, а у трети отказ от политиката. Благодарение на своето добро образование, една не малка група от участниците в конгреса на Бузлуджа стават  част от “омразната буржоазия”, което би хвърлило в потрес всеки комунистически изследовател догматик. А както е известно в състоянието на тоталитарна диктатура, за да не възникне проблем и се породи съмнение в “свещената партийна правота” лекът е мълчанието. Но понеже с мрака се воюва само посредством светлината на истината ще представим участниците в учредителната сбирка на БСДП такива каквито са – млади българи със желания и стремежи, живели и работили преди повече от век.
Участникът в социалдемократическия форум на Бузлуджа от 1891 г., чиято биография ще представим днес напълно отговаря на тезите заложени в този увод. За него може би с пълна сила звучи закачливата максима на десницата, чието авторство приписват на Уинстън Чърчил, че ако на двадесет години човек не е социалист, то той  няма сърце, а ако на четиридесет все още е - няма акъл. Колкото и да е болно това сравнение, то е първото, което се набива на очи при представяне на биографията на

ГЕОРГИ СТАНЕВ ГИНЕВ

Роден е в гр. Казанлък през 1871 г. Завършва третокласното училище в родния си град. Става чирак при богат местен търговец, след което постъпва на длъжността “броец” в  казанлъшкото ковчежничество. Започва да се самообразова и се запознава със социалистическите идеи още твърде млад. През лятото на 1890 г. участва в основаването на социалдемократическа група в града, където се записва под псевдонима “Морякът”. Присъства на Бузлуджанския конгрес като слушател.
През  1892 г. заради социалдемократическите си убеждения е уволнен от служба и става пътуващ агент за разпространение на социалдемократически вестници и списания. В спомените си Константин Бозвелиев пише за него:”... Няма да е пресилено, ако се посочи Георги Гинев за първи организатор на разпространението на социалистическия печат и книжнина в България.” С апостолско себеотрицание той обикаля социалдемократическите организации и отделни членове, записва абонати за печатните органи на БСДП и изпраща в Казанлък сведения за състоянието на организационната структура на партията и политическите настроения в страната. Сведенията подписва пак под псевдоним – “Малий”.
В периода 1897-1899 г. Георги Гинев е председател на акционерното дружество “Надежда” и притежател на печатарска машина, на която е печатан и “Работнически вестник”- официалния орган на БРСДП по това време. През 1900 г става управител на печатница “Светлина” в гр. Стара Загора. На следващата година заминава за Швейцария, където следва курсова за млекарство и сиренарство.
След завръщането си от Швейцария се отдръпва от социалистическото движение и става член на Народнолибералната партия. През 1906-1907 г. по време на правителството формирано от Народнолибералната партия начело с Димитър Петков е секретар на Никола Генадиев в Министерството на търговията и земеделието. По спомени на Константин Бозвелиев след това Георги Ганев става акционер в захарни и други фабрики и отваря търговска кантора като представител на чуждестранни фирми в България Умира във Виена през 1916 г.
Такъв е сравнително краткия житейски път на един от участниците в Бузлуджанския  конгрес  - Георги Гинев. А ако някой запита:”Защо му отделяте внимание?”- отговора е ясен:”Защото той е част от нашето минало, а нашата цел и убеждение, за разлика от други е да не парфюмираме историята.”

“Позиция”