СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БСДП НА ПАНИХИДАТА В ПАМЕТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И НЕГОВИТЕ ЧЕТНИЦИ НА ВРЪХ БУЗЛУДЖА

Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми господа кметове,
Уважаеми представители на областната и общински администрации,
Ваше преосвещенство,
Скъпи родолюбци,
Изпълниха се 140 лета от онзи паметен юлски ден на 1868 г., в който шепа уморени юнаци начело с войводата Хаджи Димитър дават своята последна битка с башибозушките орди. Когато десетина дена по-рано стъпват на дунавския бряг те искрено вярват, че с тях ще тръгнат хиляди патриоти, защото със себе си носели прокламация за най-голямата човешка ценност – свободата. Защото желаели в Родината да се възцари правдата и справедливостта.

Реалността се оказала друга. В поробените български земи чувството за чест било дълбоко заспало, а хъшовската готовност за саможертва я нямало. Потеря след потеря, битка след битка бележат кървава диря до този чутовен връх, където Хаджи Димитър и неговите съратници правят последната стъпка към безсмъртието.
Днес мнозина казват, че живеем в друго време, при други условия и прагматизмът е изместил на заден план идеите. Че не е важно как и с кого, важно е да успееш да се уредиш сега, а после все някак ще обясниш целите си. Че не трябва да се започва никакво начинание без предварително да си калкулирал в него своята печалба.

Но да размислим, дали щеше да я има днеска България, ако така бяха разсъждавали четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, ако така бяха мислили априлци от 1876 г. или опълченците, защитавали Стара Загора и изградили истинска стена на Шипка пред пълчищата на Сюлейман паша.
Затова нека сторим дълбок поклон пред подвига на героите от 1868 г, на техните следовници, който влизаха в битка с тираните с думите от стихът на Стефан Стамболов: ”Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини”, за да я има, за да пребъде във вековете България.

Йордан Нихризов