УСПЕХЪТ УТРЕ ЗАВИСИ ОТ НАС САМИТЕ ДНЕС

ДОКЛАД
НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БСДП ПРЕД 46-Я КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА

Скоро Българската социалдемократическа партия ще навлезе в двадесетата година от своето възстановяване. Това е сравнително дълъг период от нейната над стогодишна история, за който може да се направи оценка на постигнатото, отвоюваните позиции в политическия живот, трудностите и грешките по пътя. Не е трудно дори и с бегъл поглед назад през годините да се заключи, че БСДП е политическата организация, получила най-много удари в новата ни история след пропуснатите шансове в началото на прехода. Партията на автентичните социалдемократите у нас бе съпътствана от множество разцепления и противоборства, но и от създаване на идейни ерзаци и дубликати. Често пъти тя е бивала на ръба на оцеляването, но за разлика от множество други политически субекти в България е успявала да се съвземе и да продължи напред. Достатъчно е да се запитаме:” Има ли друга партия у нас, срещу която вече цяло десетилетие да се водят съдебни дела, чиито действия и виждания упорито да се покриват с щедро финансирана и подкрепяна медийна завеса?”, за да разберем цената на постигнатото. Докладът пред ХV-та Национална конференция, свикала този конгрес бе озаглавен “Да устоиш в трудна борба!”. Навярно днес, поглеждайки към стореното в заглавието на този отчет се налага малка, но съществена промяна. Смятам, че далеч по вярно би било определението за изминалия период да бъде:” Да успееш в трудна борба!” Борба, в която правилата се пишат от силните, а сред тях гъмжи от недоброжелатели и трудно се различават истинските потенциални партньори, с които може да се защити справедлива кауза.



За този двегодишен период от 45-я Конгрес през декември 2005 г. Българската социалдемократическа партия постигна няколко изключително важни неща. На първо място тя регистрира своя висш форум и избраното от него ръководство, с което разхлаби примката на абсурдната игра с фантомите на тема :“Кой представлява социалдемокрацията в България?” Партията ликвидира част от вътрешните язви на амбиции и нелоялна конкуренция, свързани с номера и противоборства, които народът нарича простичко “подлички и мръснишки”. Успяхме да удържим централата на БСДП, точно когато ни бяха приготвили елегантно закриване по редица “обективни” причини. Напук на конкуренцията имаме редовно и добре поддържана страница в Интернет, издаваме за разлика от тях собствен бюлетин и редовно се отчитаме пред Сметната палата, което е едно от законовите условия за участие в избори. Въпреки комерсиалните антиконституционни прегради, залагани в изборното ни законодателство нашето име се чу и при президентските избори и при изборите за Европарламент. В местните избори през 2007 г. сме в петнадесетицата от водещи партии, макар условията да предложиха нови нелоялни ходове – купуване на изборни комисии. При последната изборна кампания успяхме да възродим на практика Социалдемократическия алианс със СДП. Какъв по-ярък показател от това, че общият ни кандидат за кмет на София беше председателят на нашите съидейници г-жа Диана Маринова. Вярно е, че резултатите ни от местната надпревара не са от най-блестящите, но те ни дават повод за самочувствие и отварят вратата за търсене и преговори с достойни партньори.
Сега няма да повтарям отчетеното пред ХV-та национална конференция по участието в Местни избори 2007, защото форумът бе преди само три месеца. Ще припомня само извода в него, че изборите ще продължат на отделни места още месеци наред, в качеството на реални социологически сондажи преди парламентарната кампания. Той се потвърждава от факта, че на 07.06.2008 г. са насрочени редица кметски състезания в общини като Радомир, Бургас, Сливен, Созопол и др. На този тип частични избори БСДП е нужно да участва, защото те не само поддържат жив духът, но и са прекрасна възможност да пробиваме медийната завеса. В кампаниите по места е необходимо да се има предвид и друг важен извод за съвременния български изборен процес, че успехът не е пряко следствие от добра програма или даже от достойно изпълнени дела, а върху него често основно влияние оказва комплекс от други фактори, изглеждащи на пръв поглед странични и несъществени.
Разбира се на очертания фон трябва да отбележим и какво не ни се отдаде да реализираме и защо. Увлечени във вътрешно следене и недоверие преди 45 -.я Конгрес отложихме времето за формиране към партията на сдружение или фондация, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което да поеме организирането на форуми за разпространение на социалдемократическите идеи, издателската дейност, връзките със сродни организации в чужбина, участие в неправителствени проекти със социална насоченост, та дори издирвателската дейност, свързана с написване историята на БСДП и стореното от нейните дейци през годините. Необходимо ли е да припомням максимата, че политика без финансови средства не може да се прави? Ала ще подчертая обаче, че до ден днешен не съм виждал пари да падат от небето или да се множат в условията на незаинтересованост и неясна завист да не би друг да успее, а наша милост да се мине. Преди 9.ІХ.1944 г. зад българските социалдемократи е стояла мощната кооперативна централа “Напред”, стоял е Съюзът на популярните банки. Днес ние не можем да ги възкресим, нито да оправим грешките на депутатите ни от VІІ-то ВНС, които пропуснаха да ги възстановят, но е нелепо заместители и новоизпечени “наследници” на БСДП да ни крадат историята, и то не само от преди век, а даже тази от последните пет години и ние да не можем да реагираме, защото ни липсват необходимите средства. Нужно ли е да натъртвам колко бизнесмени през тези години след 1989 г. ползваха БСДП за трамплин и колко от тях набързо се “обидиха” и изчезнаха с добитото, защото те така и няма да го чуят, но тези които днес продължаваме напред не бива да бягаме от прагматични решения в името на неясна идейна чистота. По този повод много добро изказване направи на ХV.та конференция доаенът на нашето ръководство Илия Ризов и аз не виждам смисъл пак да повтарям очевидното. Единственото, което ще прибавя е само, че примерът, който ни дадоха хората отмъкнали фондация “Янко Сакъзов”, тези които пропиляха средствата на фондацията на г-н Груди Панчев, на приватизиралите връзките и контактите на т.н. Занаятчийска и предприемаческа камара, организации създадени с авторитета и участието на БСДП не бива да става заразителен. Наличните слабости са една от причините да ремонтираме уставът си, още повече, че много от нещата, които искаме да променим разглеждахме и гласувахме вече преди пет години.
Другата причина, която ни кара да правим промените в Устава е свързана с изменените политически условия в страната и корекциите в изборното законодателство. Тромавата организационна система на партията, налагана от сложни процедури и безкрайни вътрешни дебати просто е обречена на отмиране. Времето изисква бързи и навременни решения, с които да изпревариш конкуренцията. Клубното говорене вече се заменя повсеместно от медийни изяви, с цел търсене на популярност. Няма да се уморя да припомням, че когато не ни пускат в скъпите централни издания можем да попаднем в гладните за новинарски събития местни радио и преса и да компенсираме част от информационното ни ограничение. Какво ни пречи да повтаряме, че ние и само ние сме продължители на традиционната социалдемокрация и всички други претенденти са просто новоизлюпени узорпатори и ментета. Пречи ни навярно ниското самочувствие и набиваната толкова лета социалдемократическа толерантност към желаещите да споделят идеите.
Блъф е днес, че ще се случи изведнъж от нищото спонтанно някакво значимо социалдемократическо обединение, при това гарнирано с хората, които до вчера са търсили пазар за себе си в други политически формации, като разменната монета е била техните принципи. Мисля, че на 45- Конгрес ясно разбрахме, че носители на обединителното зърно не могат да бъдат кресливите ни бивши другари, които са изпаднали от няколко каруци и сега дирят да яхнат коня на нашата. За обединението е нужно да са на лице поредица от условия и реални стъпки в обща посока, на които ще се спра по късно, а не политическо номадство, движено от дребни лични интереси. Сега ние решаваме нашата организационна структура, залагаме нашите задачи, а не по какъв начин да се закачим на чуждия кокал. Когато се утвърдят местните ни звена и имат резултати като в Стара Загора, Сливен, Радомир, в област Бургас и Благоевград всеки ще ни търси за другар и в общински и в парламентарни избори. За тази цел обаче е изключително важно да се стъпи здраво по места и хората да са наясно кой при тях представлява БСДП и какво мисли партията по основните политически проблеми. А за да се случи това е необходим мозъчен тръст, който да генерира идеи и да възприема инициативите от месните структури като ги мултиплицира. Една птичка пролет не прави е рекъл народът, пък дори да се стреми да облети навсякъде, защото няма ли къде да кацне, най-много да падне и припърха от изтощение. Казано по-простичко при нас през годините все така се случва, че на човек му додява от сенатори, а няма кой да свърши елементарното, дори да прилее свежа кръв във вените, да формира целите, да поеме път за личностна реализация. Не казвам, че по другите политически субекти от нашия калибър не се среща същото явление, но имайки предвид наличните ни възможности, защо да не се постараем да се измъкнем от задъненото пространство, в което ни натъпкваха до сега.
Преди време, когато нямахме своя бюлетин звучаха много възгласи, каква е и защо я няма нашата позиция по злободневни политически въпроси в тиражните вестници? Защо ни пришиват там, където не желаем да бъдем? Сега, Слава Богу, тези стенания отмряха и е ясно, че не ще да ни пуснат лесно и безплатно в голямото пропагандно поле на мощните политически играчи. Ще повторя, че тази тегоба не е само явление засягащо нас, но и много политически организации с по-големи от нашите възможности. Но при БСДП проблемът остава от друго естество.
Имаме страница в Интернет, имаме партиен бюлетин, който разпространяваме безплатно, но кой освен хората от Варна, Стара Загора, Приморско и София подава теми за дискусия. Колко организации държат изпратените вестничета в нечий дом, защото доставката им била безплатна. Дори да ви изглеждат скучни и безинтересни метнете ги в някой бръснарски салон или в селската кръчма по примера на варненци, защото словото винаги е позив и сила. Страницата ни в Интернет се разглежда от около 3 - 4 хиляди уникални посетителя месечно. Коефициентът на повторяемост на посещенията в месеца е 1,3 – 1,4. Около 4 - 5 % остават в страницата ни повече от час. Вярно това не е тиражът на в “Уикенд”, но е присъствие в поле, където надникват основно млади хора и средство за самоиндентификация, което никой не може да ограничи. Защо например и други местни организации не последват примера на Сливен преди местните избори и не създадат свои страници с линкове към тази на партията. Дори материалите в тях да се повтарят в това няма нищо лошо. Трябва ли и днес да откриваме в Интернет забравени сайтове, като този назован на БСДП–Бургас от 2001 г., където някакво лице с никнейм “Дижел” развива тезата как сме откраднали с помощта на Иван Костов марката БСДП, принадлежаща на П.Агов. Та в крайна сметка г-н Агов вече от три години официално е обявил, че се влива в редиците на партията на Ал.Томов, ала кому датирания факт е известен?. Ако наблегнехме на съвременните техники за комуникация, статиите написани в София за минути могат да прелетят до Видин, Добрич или Русе, а от там да попаднат в местния печат измествайки излиянията на някои самозванци.



Сега е ред да се обърнем към конкретни задачи на днешния и утрешния ден. Дори социологически проучвания, към които справедливо донякъде се отнасяме със скептицизъм, показват, че в България, въпреки хилядите игри през годините на прехода и намесата на външни фактори, обладани от тесни егоистични амбиции поле за социалдемокрация има. Защо нейният изразител не е сред водещите, питат обикновено наблюдатели и бързат да си отговорят по стандартния начин, че нямало субекта. Удобна позиция, особено за тези, които две десетилетия се бориха, за да няма истинска социалдемокрация у нас, а на нейно място да почива някакъв сурогат с общото название левица, в която туптят с интерес две, три сърца и от ляво, и от дясно и едно отзад, осигуряващо снабдителната система от миналото.
Простата икономическа причина да не се утвърждава социалдемокрацията в България е липсата на изградена широка средна класа в нашето общество. Мнозина обявиха, че преходът към гражданско общество е свършил, понеже вече сме членове на Европейския съюз и ехидно се подсмихват: ”Те ви мечтания капитализъм на широките възможности. Хак ви е, ние бившите и техните наследници пак сме отпред!” Че са отпред е видно и за слепите, но по- лошото е, че страната ни се омотава в дъното на една общност, в която не само е бедния братовчед, но и може да се окаже, че носи товара вместо магарето, тоест трябва да внася повече, отколкото ще получи насреща.
Мъдрите европейски и задокеански умове взеха да стоплят, как откупувайки се бившите строители на комунизма отново са ги преметнали и сега са готови да ги мамят, както на времето постъпваха с “другарите” от Москва. Тези, които управляват казана реагираха като ужилени и бързо ни спряха субсидиите в няколко направления, оставяйки ни да втасаме като тесто. На този фон в България се героизира чалгасъзнанието, като веруюто на новото поколение, а от там се пръкват и множат като гъби всякакви популистки течения. На слисания избирател се предлагат коя от коя по невъзможни идеи. От това да го оправят за осемстотин дни, до тези да му изчистят проблемите, докато спи в леглото, измитайки всякакви малцинствени общности и наболели икономически фактори. Колкото и да е невероятно схемата с формирането ни като резерват Абсурдистан се разраства, защото пропастта между хората с възможности и изпадащите на дъното се разширява. Вече има аутсайдери в обществото, основно сред разрастващи се малцинствени групи, които няма кой и как да интегрира. Навярно мнозина се надяват на бъдещото им доброволно разселване из обединена Европа, но на там заминават не точно те, а гражданите с възможности за реализация. В тъжната картина е непонятно как не се е родила още в България силна комунистическа партия, но причината основно се корени в нашенския преход и във факта, че бившата БКП успя да превземе всички позиции и дори да се създаде собствена левица и десница. Конгломерата, който представлява БСП се раздира от кавги, ала само по семейно-икономически причини.
Къде в тази обществена почва можем да очакваме да израсне фиданката на социалдемокрацията, с нейните принципи за свобода, справедливост и солидарност. Колкото и странно да звучи, в настоящето актуални стават споровете от времето на Бузлуджанския конгрес между партисти и съюзисти, в каква посока е нужно да се хвърлят основните усилия. Дали за формиране на социалдемократическата среда в народните маси или в организационното партийно строителство. И за да не се връщаме повече от век назад, най-полезно ще е да се консолидират демократичните сили, в това число и социалдемократите, независимо от техния генезис, върху решаването на днешните проблеми, на основата на националните приоритети на страната. Като първото условие е нормализиране на средата, върху която с опора на разума да се формулират въпросните приоритети на бъдещата стратегия. В това отношение социалдемократите, могат да допринесат не с историята на междуличностни войни и гръмки псевдообединения , а по метода на Сакъзов от началото на миналия век, с формиране на социалната рамка на едно бъдещо българско общество, интегрирано в общоевропейското семейство и НАТО, но залагащо на спецификите на своите исторически корени, географско местоположение и народностни традиции.
В началото на прехода в редиците на БСДП имаше умни гласове, които казваха, че първо е необходимо да изградим заедно демокрацията у нас, на чиято основа ще се въздигне социалната демокрация. Тогава, да си признаем честно, други много бързаха и за съжаление помогнаха на силите на миналото да тикнат бъдещето в калта. Не можем да завъртим колелото на историята обратно, за да избегнем грешките, както мечтаеше покойният Ангел Ахрянов, ала поне можем да се поучим от тях.
ХV.та Национална конференция даде мандат на ръководството на БСДП да работи за изграждане на бъдеща центристка коалиция, в която бяха набелязани и потенциалните партньори. Смятам, че пътят е верен, стига колата да не се обърне пак от малките камъчета. БСДП, като партия, претърпяла доста изборни неудачи, когато амбициите са превъзхождали разума, ще работи за сигурното реализиране на приоритета – участие в бъдещият парламент и отстояване на българската кауза в политиката и икономиката на страната. Формирането на един центристки блок с участие на обединени земеделци, социалдемократи, патриотични и либерални формации е едно добро начало. В този процес на базата на общите социални задачи може да се изгради и израсте и обединената реална социалдемокрация у нас. Нейното реализиране, обаче задължително минава през решителното скъсване с идеите и атавизмите от недалечното минало, принесени в реалното ни настояще.
Вярно е, че на социалдемократите в България, начело с Янко Сакъзов вече се е налагало, в началото на миналия век, да прокарват собствен път. Той не винаги е бил одобряван от съмишлениците в Западна Европа, не винаги е бил разбиран от широки слоеве на нашия народ, бил е жестоко обругаван от довчерашни съратници, но се оказва, че е бил насока, която е изпреварила европейската мисъл с десетилетия. Както тогава, така и днес ние не можем да се надяваме да приложим готов калъп, изпробван някъде и харизан ни заради голата солидарност. Защото от историческия опит знаем, че това което е добро в Америка не пасва често у нас. Ала понякога, заслепени от чуждопоклонничестово не забелязваме как ни пробутват стока втора ръка, понеже такъв е бил нечий интерес. Да гледа с отворени очи и да мисли със своя разум, това смятам е най-нужно на днешната социалдемокрация у нас. Времето винаги отсява зърното от плявата, но се случва бързайки да изпреварим вятъра да се разминем в същност със своя миг.
Каква политическа картина се разкрива у нас преди предстоящите парламентарни избори, които навярно ще съвпаднат с кампанията и за евродепутати? Ако приемем изнесеното в сегашните социологически проучвания, бариерата прескачат четири субекта ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Тези, които се надяват ситуацията да се съхрани до изборния ден, разчитат на подобряване на позициите си най-вече с активиране на твърдия си електорат в условия на ниска активност.
Дали, обаче това е най-доброто за бъдещето на страната и за справяне с парещите проблеми? На подобен парламент, въпреки заклинанията, може да му се наложи да роди коалиция ГЕРБ – БСП с мотивите и по аналога на Германия. Мнозина ще аплодират, защото ДПС ще остане в опозиция, а бъдещето на Атака ще зависи от постиженията на подобно управление. Националистите или ще залинеят, ако то има успех, или ще се разраснат като отговор на несгодите, в ролята на фактор, обещаващ лесни решения. Може единствено с голяма вероятност да се гарантира, че настоящия политически климат ще се съхрани, със смяна само на част от персонажа.
За сега, както се очертава, въпреки ярките скандали има близо година време до сакралния изборен момент. Това е и много и малко. Предвижданите победители от ГЕРБ декларират, че ще явят в предизборната битка сами. Това, което може да им изиграе лоша шега за амбициите е, че след местните избори техният път, вследствие прякото ангажиране с местната власт е от зенита към надира.
БСП смята да възпроизведе за пореден път лявата си общност “Коалиция за България”, но колко тя ще им съхрани позициите след понесените негативи от управлението може само да се гадае. Едно е ясно, че БСП запазва старата политика на лампата, около топлината на която ще кръжат рояк политически мухи, но една по една те ще бъдат изгаряни, ако решат да кацнат върху нагорещената повърхност. Справка - съдбата на Петър Агов, Кръстьо Петков и сега на ПД”Социалдемократи”. Щом се ангажират със собствена линия или търсят реализация на прежни договорености, факторът с червения екип вдига ръка и им показва аут. За ръководството на БСП е ясно, че тъй наречените им партньори не носят електорална мощ, но за нас е от съществено значение дали десния завой на бившата комунистическа партия и дистанцирането и от социалдемокрацията е оставил вън от гравитационното й поле готови да гласуват свободно избиратели.
ДПС навярно ще се ориентира към либерален блок, а кандидати за него дал Господ сред разпадащото се НДСВ. Интересна метаморфоза би се получила, ако подобно творение свърне в посока търсене на социална компонента. Да не забравяме, че в предизборния период социалното винаги става на мода.
Атака е нашенски феномен, който преимуществено е обладан от крайно леви идеи и даже електорат, ала анализаторите и медиите го натикват в крайно дясно. Няма как да възразя на историческото твърдение, че в средата на ХХ-век програмите в тъй наречената социалната област на социалните формации у нас и на легионерите националисти са били твърде близки, което не е пречело те да се ненавиждат и заплюват взаимно. В сегашно време като прибавим към националната и кампанията за евроизборите 2009 г., Атака ще остане очевидно най-гарантирания самостоятелен играч. Единственото нещо, което може да стопи тази формация е ако някой генералски кръг реши да излюпи в навечерието на изборите едно БКП, както майсторски вплетоха през 2005 г. самата Атака.
В тази ситуация очевидно остава пътя на БСДП да мине по очертаваната вече пътека на центристки блок, който при добра кампания да стане разума и амортисьора на противопоставянето в бъдещия парламент. При подобна схема не изключвам контакти и единение и с демократичните сили, но те зависят преди всичко от други фактори. Все пак ще подчертая, че ако в политическия егоизъм има капка разсъдък, всички настръхнали стари и по-нови партийни формации от демократичния спектър ще признаят, че в тежкото време на 1996 -97 г. се роди най-успешната коалиция, осъществила гръбнака на прехода – ОДС. Не случайно силите в сянка, свързани с миналото хвърлиха толкова труд и средства да я ликвидират. В това отношение нереализираните политически амбиции на разни суетни примадони се оказаха отлична хранителна среда.
С няколко думи, очертаващият се образ на бъдещия избирател, който би подкрепил едно подобно движение за демокрация включва задължително няколко компонента. Той е яростен противник на днешната тройна коалиция, презира популизма и ненавижда чалгадемокрацията. В неговия положителен лик могат да се вплетат социални нотки, патриотизъм и желание за реализация тук в България. Към отрицателните му качества, които най-силно са изразени днес са изборната пасивност, обърканост в персоналните симпатии и антипатии и тежката умора от несбъднатите, излъгани надежди.
Такива са синтезирано изказани условията и посоките, в които трябва да работи БСДП в предстоящия пред новото ръководство период. Преди десетина години, когато излязохме от политическото блато, в което партията бе потънала, възникнаха спорове: Къде да поставим летвата, дали високо, за да са максимални целите или по-ниско, за да се съобразим с потенциала? В резултат отново попаднахме във водовъртежа, тъй като мераклиите за скок паднаха от високо и се натъртиха по разни политически краища да ближат амбиции, а други хитро се подвряха под летвата и намериха бизнес утеха. Остана изводът, че да се открие оптималното решение е необходимо да знаеш своята цена и да пазиш вярната посока. Тогава, ако не друго, можеш да съхраниш достойнството си за утрешни по-добри времена. Пред БСДП за пореден път има не кръстопът, а лабиринт, в който изходът трябва да открием сега и то без помощта на нишката на Ариадна. Целите за следващите 4 години са ясни потенциалът ни също, въпросът е:” Кой е пътят на разума, по който най-точно да стигнем до тях?” Решението е в нашите възможности.

Йордан Нихризов.