ВЕЧЕ НЕ ОСТАНА МЯСТО ЗА ФАЛШИВ ОПТИМИЗЪМ
(публикувано, вестник "Пари", бр.210, 29.10.2002 г.)

Ако някой сравни изказванията на управляващите относно развитието на икономиката на страната преди година и сега, ще установи как от тях лъха неспирен оптимизъм. Разликата е само в това, че тогава той бе съпроводен с трепетни очаквания, а днес - с не скрита апатия. Защото кредитният рейтинг на България растеше, а големите обещани инвестиции ги нямаше. Бързата и прозрачна приватизация се умори и легна на сянка да почине от скандалите. "Царските" безлихвени и нисколихвени кредити не възродиха дребния бизнес, но скокналите в пъти патенти и съпровождащите ги данъчни нововъведения, като облагане на кв.м. "брутна площ", го хванаха за гърлото. В резултат безработицата е все тая висока преграда към по-добър живот, която заклинанията за потенциално разкриване на нови работни места не могат да сринат. И когато нещо видимо не върви, най-лесният начин е да се обърнеш към опита на предшествениците, към позабравеното старо. А там с главни букви е записано: "Афиширай нова икономическа политика, обяви нов етап, нов икономически механизъм." Само гдето българинът знае максимата на шопа: "Оно що е меанизъм, оно се троши" - и се отказва да "верва" тъй искрено, както преди.
За това възможният път е само един - от фалшив оптимизъм и надути фрази към прозаичен реализъм и поглед в проблемите на хората. Когато с завишаването на данъчната тежест, при това на обикновените, съвестни данъкоплатци си събрал пари над направените разчети за разходи, редно е да им ги върнеш, като акт не само на справедливост, но и като цел да се свали градуса на социалното напрежение. Редно е също да помислиш за разумно коригиране на данъчната политика, която да стимулира развитието на бизнеса, да се намали нивото на безработицата и да се повиши жизненото равнище на хората. Тук първостепенно място имат приоритетите на най-нуждаещите се. Идеята за семейно подоходно облагане не е нова, нито неприемлива от обществото. Имаше я в предизборните платформи на почти всички партии и коалиции. Трудностите за нейното въвеждане се коренят в планината разлики между желанието и реализацията при преустройството и нагласата на администрацията. Но когато нещо не може да се преодолее от раз, нищо не пречи да се направи първата крачка по пътя. Предлаганият от ОДС вариант, посредством коригиране на необлагаемия доход при наличие на едно, две, три и повече деца ще се отрази най-съществено именно в ниските етажи на данъчната таблица. Там, където за семейния бюджет е от значение всяка стотинка, не е безразлично дали необлагаемият месечен доход при наличие на две непълнолетни деца е на ниво 110 лв. или на ниво 155 лв. Това в никакъв случай няма да отвори широка пробойна в държавния бюджет, но ще покаже явна ангажираност към проблемите на демографския срив в България. Когато сивият сектор в икономиката и високата безработица са две от големите язви на обществото, не е без значение отношението към дребния бизнес. Накъде ще поеме той - към прогрес и разширение или към упадък и желание да се укрие, зависи много от данъчната политика. Коригираните с инфлацията разумни нива на патентния данък, които създадоха реална база през 2001 г., бяха нарушени от неуспешен експеримент, придружен с необмислени "иновации" през 2002 г. Да се откажеш от нещо, което сам си оценил като грешка, какъвто е случаят с облагането на кв.м. "брутна площ", е похвално, но да го изтъкваш като заслуга, вече е безочие. ОДС предложиха още в началото на 2002 г. спешна корекция на повишените патенти, както и на отмененото в закона райониране в гр.София във връзка с патентния данък, но въпреки обществените протести мнозинството наложи своята воля. Сега е добре да тръгнем от базата, която всички възприемаха - тази през 2001 г., и корекциите в патентния данък да бъдат справедливи и стимулиращи, а не рушащи. Това налага реализмът в икономиката, останалото са сапунени мехури, за които после искат да забравим. Същите като този, че ще се оправим за 800 дни или като онзи по-стария: "Петилетката в съкратени срокове".



19.10.2002 г., ЙОРДАН НИХРИЗОВ,
София Председател БСДП,
Народен представител