Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
История / Историческо наследство

Д-Р ГЕОРГИ ПЕТКОВ – СОЦИАЛДЕМОКРАТЪТ, КОЙТО ПРЕДВИДИ КРАХА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ ОЩЕ С НЕГОВОТО ЗАРАЖДАНЕ

Като илюстрация на позициите на д-р Георги Петков в качеството му на социалдемократ – политик и парламентарист в настоящия брой на бюлетина “Позиция” ви представяме изготвената от него уводна статия за вестник “Свободен народ” под заглавие “Правото на труд”. Тя е написана в началото на далечната за нас 1947 г., когато във VІ-то Велико народно събрание започват пренията по основните начала на новата конституция, останала след това с прозвището “Димитровска”. Трагичните събития, които ще се разразят през тази година все още предстоят. Все още в Народното събрание съществува групата на Обединената опозиция, съставена от земеделци и социалдемократи, Никола Петков не е арестуван, а демократичните издания, макар под строга цензура поддържат духа на свободните български граждани.
Още тогава, заедно с проектите представени за основен, закон д-р Петков забелязва лицето на зараждащата се диктатура, която в последствие ще бъде обоснована с приетата Димитровска конституция. Повече от три десетилетия преди книгата “Фашизмът” на д-р Жельо Желев - бъдещ български президент да взриви червеното идеологическо блато, Георги Петков прави в настоящата статия точен паралел между постановките в доктрината на фашизма в Италия и предложеното от българските комунисти. Скрити по онова време зад фасадата на Отечествения фронт ( ОФ) те започват окончателния щурм за пълната си властова хегемония. Теоретикът д-р Петков вижда общото в подхода на фашистите и на комунистите към хората на труда и принципите на свободата и сваля маските от лицата на червените вождове. И за двете доктрини фашизма и комунизма интересите на трудовите хора са параван, зад който се крият диктаторски амбиции и опит да се наложи тегобата на безправието над широки слоеве от населението. Като алтернатива на задължението, на робския труд той издига социалдемократическите идеи за свободния труд, който по онова време в България е пряко свързан с кооперативното движение.
След промените през 1989 г. наследниците на онези марксисти-ленинци се опитаха да наложат на българското общество дебата, дали в мрачните години може да се говори за тоталитаризъм или просто за авторитарни извращения на последния афиширан комунистически властник Тодор Живков. В представената статия д-р Георги Петков ясно заявява, че надигащата се червена диктатура е тоталитаризъм, който ще обрече труда на хиляди и милиони граждани в служба на новата паразитна бюрократична класа. Той ясно посочва безперспективността на това ново робство и предвижда неминуемия му крах, но разбира как този крах ще дойде след множество страдания и бие тревога, позовавайки се на общочовешките ценности, на християнските принципи и на постановките на социалната демокрация. Може би именно в статиите на д-р Георги Петков, с които ще се опитаме да ви запознаем и в следващи броеве на бюлетина “Позиция” се крие отговорът на въпроса:”Защо толкова дълго името му стои скрито от българското общество, въпреки неоспоримите му заслуги в борбата за демокрация в нашата най-нова история?” Нека заедно.отстраним прахът на времето, тъй като знанието и истината са най-силното оръжие.

Йордан Нихризов

---------------------


П Р А В О Т О НА Т Р У Д
От д-р Георги Петков
(Публикувано във вестник “Свободен народ”, бр.9 от 15.01.1947 г.)


Не се касае за правата на труда. Тяхното начало беше осветено от революциите на 17 и 18 векове и най-вече от Великата френска революция. Признати като основен мотив на съвременното социално законодателство, те бяха потвърдени официално и международно в статутите на Международната организация на труда при бившето О.Н (Общество на народите). през 1919 г.
Големият въпрос, който историята поставя на всички народи, законодателства и политически водачи днес пред прага на новото политическо строителство е въпросът за ПРАВОТО НА ТРУД като върховно право на съвременния гражданин. Едно легитимно право, произтичащо от естественото право личността да съществува. Първоначално право, което се ражда не само от повелята на биологичните потреби на човека, но и от етичната максима на социалната справедливост, според която човекът трябва да се третира като самоцел, а не като обект на експлоатация и подчинение.
В началото на човешкото битие трудът е проклятие. Историята на човечеството от древността до днес е история на борба на човешкия дух и съзнание срещу този първороден библейски грях. И все пак през низа от хилядолетията на тези борби трудът си оставаше основен обществено-икономически фактор. Какво значение има за тази истина, че в своето хилядолетно съществуване не е била до сега признавана? Дълго и обширно се е спорило по нея. Но ако приказването на тази истина можеше да има някакво значение за научните спорове, не се ли превръща тя в една безсмислица при опита от нея да се направи една конституционна правна норма.
Ако това твърдение за качеството на труда намира пълно оправдание като мотив за съвременното социално законодателство, то мотивите не могат да се превръщат в правни норми. Основните начала на новото обществено строителство лежат не в правата на труда, признати отдавна и от самата буржоазия, но в ПРАВОТО НА ТРУД за всеки гражданин. Едно право, из което произтича естественото задължение на обществото в лицето на самата държавна власт да осигури на всеки свой гражданин правото на труд и възможността му чрез този труд да изгради своето лично благосъстояние, а заедно с него и това на цялото общество и неговия напредък.
Един обществен строй, изграден върху труда като основно начало, из което произтичат всички материални, духовни, етични, социални, културни и др. права и отношения на гражданите, трябва да намери своето оправдание единствено в осигуряването правото на труд на всеки годен за работа човек. Държавна власт, която отрича това върховно право на своите граждани или на една част от тях, разделяйки ги на категории “надеждни” и “ненадеждни”, право, засвидетелствано чрез някакви “ОФ бележки”, и с това да ги осъжда на мизерия, глад и унижения, такава власт е отречена от историята, тя бива пометена от народните маси.
Ако капитализмът сведе трудът до обект на чуждо забогатяване и потисничество, новото общество има за историческа повеля да възвиси труда до върховно и неоспоримо право на личността. Едно право, из което логично и неизбежно се поражда правото върху плода на собствения труд, правото на свободната проява на творческия труд в рамките на обществените интереси, както и сигурността на самия носител на този труд като личност и гражданин, с неговите политически и граждански права.
ЗА ПРОСВЕТЕНИЯ И ИЗДИГНАТ ГРАЖДАНИН ТРУДЪТ НЕ Е ДЪЛГ, А ПРАВО. Трудът като “задължение” е характерен за буржоазно-фашистките режими атрибут. Италианският фашизъм предвиждаше своята “Харта дел Лаворо” чл.2 “Трудът във всички негови интелектуални, личночовешки и технически форми като обществен дълг”.
Това начало отново подчини трудът при фашистките режими и то не само на господарите – работодатели, а и на самата държава, която се превърна в най-големия и безогледен експлоататор на националния труд.
Същото това начало се опитва днешната ОФ – власт да освети в новия си проект за конституция, като обявява трудът като задължение. Отново се чертаят за българския трудящ се народ нерадостните перспективи на подчинение и експлоатация от тези, които претендират да бъдат негови “най-верни” представители. Перспективи на частна и държавна експлоатация, в която се крият всички опасности не само на социално и политическо подчинение от една нова класа, класата на властващата бюрокрация и партийци. Един опит, чрез който за лишен път се манифестира тоталитарно – диктаторския характер на днешната ОФ – власт.
Този нещастен експеримент на подражание не ще издържи напора на историческото развитие у нас, още по-малко пред волята на българския трудящ се народ по села и градове да работи, твори и живее на свобода и сигурност.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти