НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Преди четири години, в сградата на Народното събрание се срещнах с една възрастна жена, която разпалено говореше за кооперативното движение у нас преди 9.ІХ..1944 г. Питаше , защо не се възстанови Кооперативна централа “Напред”, популярните банки, Чиновническото кооперативно взаимнозастрахователно дружество, защо в имуществото, изградено с ръцете на кооператорите се мъдрят новите червени бизнесмени, чиито родители прогониха собствениците. Искаше да знае, защо не са внесени промени в Закона за кооперациите, които да спомогнат за възстановяване на разрушеното от комунистическия режим кооперативно движение. Опитвах се дълго да и обясня, че от онова време е изтекла много вода, че има юридически трудности да се възкресят подобни сдружения и те да станат правоприемници на своите предшественици, без да има недоволни, обидени и измамени. Как да и кажех, че момента е пропуснат в началните години на прехода и дали от незнание или от скрити интереси политическото решение по въпроса е било подминато? Как да и кажех, че последния опит, който направих със законопроект за възстановяване на кооперациите бе орязан до неузнаваемост, не само с гласовете на червените депутати, но и на моите колеги от дясната страна на залата?. И едните, и другите се кълняха в справедливостта, ала с различни аргументи всъщност я отхвърляха.
В края на месец септември 2006 г. същата жена ми донесе и предаде с посвещение спомените на своя дядо Христо Ганев, който дълги години е бил в челните редици на кооперативното движение у нас. Подари ми издадената от нея книга, защото искаше в БСДП да остане частица спомен за това, което нейния дядо, член на БРСДП /ш.с./ е творил и преживял. Аз и обещах да представя спомените пред членовете на партията и в настоящия брой на “Позиция” ви предлагам част от биографичния предговор към книгата и откъс от спомените на Христо Ганев, свързани с политическите му възгледи и дейност. Като препоръчвам на всички да се запознаят с мемоарната книга “Моят жизнен път”, изказвам дълбок поклон на уважение към госпожа Милка Ганева, която направи нейното възкръсване от праха на времето възможно.

Йордан Нихризов

КОЙ Е ХРИСТО ГАНЕВ И КАКВО Е НЕГОВОТО ДЕЛО?

Роден в Севлиево през 1874 г. Завършва химия и естествени науки като степендиант на новооткритото Висше училище – София / сега Софийски държавен университет/. Веднага започва да учителства последователно в Севлиево, Свищов и Търново. През това време се включва активно в първите борби на учителското движение и става член на БРСДП /широки социалисти/. Заедно с Т.Г.Влайков става един от ръководителите на обединение Български учителски съюз, редовен делегат на конгресите и на два пъти избиран за председател на БУС. След няколкогодишно учителстване и активна дейност в професионалните борби на Българския учителски съюз, вече познат със своята обществена дейност, Христо Ганев е извикан в Министерството на народното просвещение като началник на основното образование и се включва по предложение на министър Никола Мушанов в изработването на законопроекта за народното просвещение, който става закон през 1909 г. и открива цяла епоха в делото на народната просвета.


"Слово на Христо Ганев при освещаването на Кооперативната захарна фабрика гр.Русе 1938 г."

След кратка почивка и няколкомесечна служба в Министерството на финансите Христо Ганев навлиза в нова област, в която съдбата му определя изключително широко и ползотворно поприще. През 1910 г. той е поканен за член на Управителния съвет на младото още Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество. Много скоро с богатите си заложби – широк поглед и проницателен ум, будна мисъл и извънредно трудолюбие, придружени със спокойствие, тактичност, чувство на отговорност и дълг, Христо Ганев спечелва доверието на Управителния съвет и не след дълго става директор, а след няколко години - главен директор, и през 1930 година с избор на управителния съвет оглавява като председател Чиновническото кооперативно застрахователно дружество..
През първата световна война по инициатива на Христо Ганев ЧКЗД поема риск и провежда извънредни улеснения на застрахованите военни, намиращи се на фронта, изплащат се веднага, без никакви допълнителни премии, застраховките на всички жертви и техните семейства. С тази акция дружеството намалява чувствително своите финансови резерви, но повдига категорично доверието на обществото и започва усилено да увеличава броя на членовете и стабилно разрастване на паричните средства. Създава се Школа за обучение на кооперативни застрахователи от цялата страна. Със своя все повече нарастващ авторитет и доверие сред обществото до 1940 г. ЧКЗД наброява вече осемстотин хиляди членове, над 15 милиарда лева застрахован капитал за живот пожар, злополука и става най-мощната застрахователна институция и една от първите кооперативни организации в страната.
След едно изключително успешно участие в Международното кооперативно изложение в Гант – Белгия през 1924 г., по инициатива на Христо Ганев се основава Национален комитет на българската кооперация /1925 г./ като обединяваща идейно звено, в което започват да влизат всички кооперативни централи в страната. За пръв председател и до края на неговото действие /1944 г./ е избран Христо Ганев и бива признат за водач на цялостното общо кооперативно движение.
Българските кооперации членуват в Международния кооперативен съюз със седалище Лондон. Христо Ганев е избран в Изпълнителното бюро, а в Международния съюз на кооперативните застрахователни организации е един от петимата членове на Постоянното присъствие в Брюксел.
Той е и един от основателите /1925-1926 г./ и дългогодишен председател на Кооперативна централа “Напред”..Съдейства в изработването идеологията на тази изключително просперираща потребителна кооперация.
Основната му дейност все пак е насочена в ЧКЗД. С увеличение на застрахователния капитал и изменение в устава дружеството закупува от белгийските собственици захарните фабрики в Русе и Пловдив и слага началото на предприятието “ Кооперативни захарни фабрики – ООД, с което навлиза в едрата индустрия с общи кооперативни предприятия.. В сделката участват още Производителна кооперация “Българска захар”, Кооперативна централа “Напред” и Русенска популярна банка. Стремежът за създаване на смесени кооперативни предприятия става нова ера в стопанския живот и с този вид индустрия. Христо Ганев слага началото на стабилизирането на дребнособственическото съществуване на българите.


"Монументалния дом на Чиновническото взаимозастрахователно дружество в гр.София завършен през 1920 година /днес сграда на ДЗИ/"

Строителната и социална програма на ЧКЗД обхваща впечатляващи по своя размах дейности.Построяват се Монументалния дом на ЧКЗД /ъгъла на бул. Цар Освободител и ул.Бенковски/, Голямата концертна зала “България”/ тогава най-голямата на Балканския полуостров/, хотел-ресторант-сладкарница “България”, многобройни жилищни кооперации за закупуване на жилища и даване под наем на членове на ниски цени, почивните домове във Вършец, Варна – Св.Константин, Хисаря, Банкя, Профилактично здравен институт на името на Христо Ганев – за лабораторни изследвания и медицински прегледи на кооператори.
Голяма е дейността на специализирания кооперативен печат. Издават се вестници, списания, брошури за живото и дейността на кооператорите и кооперациите, популяризирайки застрахователното дело на дружеството. Вестникът “Кооперативно движение и списанието “Кооперативно дело” се ползват със сериозен авторитет. Със своите над 140 публикации в специализирания и официалния печат Христо Ганев разработва ценни въпроси за кооперативното застраховане и неговите предимства. Член на Съюза на периодичния печат остава до края на 1944 г., когато той сам го напуска и отказва да членува в Съюза на журналистите в България.
Делото на Христо Ганев оставя незаличими следи в историята на България Неговата личност принадлежи на българския обществен, стопански и културен живот. С края на неговата кариера през 1944г. започва да се нанася удар на това величаво по своите обществени, социални, икономически и духовни придобивки постижение на пионерите на кооперативното дело у нас. След 1944 г., с постепенното отнемане на собствеността, ликвидация на частното занаятчийство, одържавяването на материалната собственост на кооперациите българите се оказаха беззащитни.


"Управата на Чиновническото взаимозастрахователно дружество 1920 г. В средата председателят Асен Иванов, петият от ляво на дясно Христо Ганев.

В края на 1944 г. Христо Ганев е уволнен като”фашист” с едно фалшифицирано удостоверение на Министерството на вътрешните работи. Стопирани са скромните /подчертаваме скромни/ спестявания и е отнета пенсията, вследствие на което се е очертавало мизерно съществуване. С няколко месечни дела и адвокатите д-р Атанас Москов и Анто Бояджиев съдът възстановява пенсията. Остава огорчението за незаслужената обида и унищожаването на 40 годишен ползотворен труд.
Христо Ганев умира в София през 1957 г на 83 годишна възраст. През време на целия си творчески път на общественик, ревностен кооперативен и застрахователен деятел и до края на живота си Христо Ганев остава социалдемократ по убеждения. В своята огромна съзидателна дейност обаче не допуска партизанщина нито за БРСДП, нито за която и да било политическа партия, независимо дали е в управление или е в опозиция.Горещ привърженик на Рочдалската система за независимост, самоуправление и равноправие, Христо Ганев успява да издигне Чиновническото кооперативно застрахователно дружество до първо застрахователно дружество, едно от най-големите кооперативни предприетия и едно първостепенно финансово учреждение в страната.
Кооперативната идея, на която бе посветил изцяло живота си Христо Ганев, бе проникнала във всички сфери на стопанския и културен живот в България. На международни конференции и в европейския печат се говори за успехите и примера на българското кооперативно движение. По времето на тоталитарния социализъм обаче истинската кооперативна идея, поддържана и насърчавана от широките социалисти, към която принадлежеше и Христо Ганев за съжаление бе опорочена и изродена. Така например селските кооперации, повечето, от които биваха създавани по недемократичен път, превърнаха селските стопани от свободни кооператори в наемни работници.
В своите непубликувани мисли през 1945 г. Христо Ганев с огорчение и болка споделя:”...Посегна се на кооперацията и се ограбиха свободата и, самоуправлението и самоконтролът българската интелигенция не е против кооперацията, но последната е изоставена и забравена от нея...”
Дали ще бъде възкресено неговото дело и дали България ще поеме отново този успешен път?...

София 1 септември 2005 г.
МИЛКА ГАНЕВА

/Предговорът към книгата “Моят жизнен път”, написан от г-жа Ганева представяме със съкращения/

МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ
Христо Ив.Ганев
СПОМЕНИ И БЕЛЕЖКИ
ІІ. УЧИТЕЛСТВО
БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛСКИ СЪЮЗ

...Българският учителски съюз напредваше бавно в своето развитие и организационно устройство. Предстоеше голямата задача – да се затвърди вътрешния ред, като се уточнят функциите на неговото управление и неговата власт, както и да се разграничат и да се определят отношенията между дружествата и съюза. Развивайки се в посока на професионална борба и защита на учителството, съгласно буквата и духа на новия устав, налагаше да се направи от него една стегната и дисциплинирана организация с възможна и предполагаема от естеството му централизация. Това толкоз повече, защото бавно, но неспирно зреяха в неговите среди разколнически движения. Първо на лявото социалистическо крило, или на така наречените тесни социалисти, които бяха недоволни от политиката на съюза спрямо министерството, като я таксуваха “опортюнистическа”, каквато и всъщност беше, и по-късно на течението на радикалните учители, които недоволстваха не от политиката, а от това, че ръководството на съюза е в ръцете на социалисти



Особено упорита беше борбата с лявото социалистическо крило /тесни социалисти/ в съюза. За тази борба аз казвам нещо, макар и малко, при началото на нейното разразяване, в изложението ми ”Принос към историята на Българския учителски съюз”, напечатано на първо място в юбилейния сборник на съюза / по случай 10 годишнината му/:
“Тая борба не се изчерпва само с този частичен въпрос – политиката на съюза към министерството, тя обхваща изобщо политиката на съюза към държава и партии или обществени сили. Нещо повече, с по-голяма интензивност се води тя по въпроса за неутралитет на съюза към политическите партии, отколкото за отношението към държавата.”
Това течение /ляво-социалистическото/ беше сторонник на революционния социализъм и тегнеше към усвояване от съюза пътя на класовата борба на пролетариата. А аз отричах тази позиция, отнасяйки учителството към особения клас на интелигенцията.
“Този нов клас – според Карл Кауцки /Карл Кауцки ( 1854-1938 ) – един от лидерите на Германската социалдемократическа партия и на ІІ Интернационал, идеолог на центризма ( М.Г.)/ -се отличава от всички други класове със своя широк духовен хоризонт, със своята по-развита способност към отвлечено мислене и с отсъствие на общи класови интереси...Въобще интелигенцията, по силата на отсъствие на собствени класови интереси, е склонна към преместване на пръв план мотиви от морален характер. Нямайки никакви определени класови интереси и бидейки по своята професия повече способни да възприемат теоретическите възрения, интелигентите от всичко по-скоро могат да минат на страната на определени партии под влияние на научни съображения”..
Тази моя позиция преодоля и стана официално течение. Една кратка характеристика на позициите на това течение беше дадена в реферата, четен на VІІ конгрес на съюза от тогавашния секретар и мой най-добър сътрудник Димо х. Димов – “Политика и тактика на Българския учителски съюз”, според която характеристика политиката на това течение се изчерпва с две думи : политика на кръстопътя / цитирам по моето гореспоменато изложение/, – А Димо х. Димов принадлежеше към политическото движение на тесните социалисти, по-късно – комунисти.
Така през тригодишния период на второто мое председателство получиха решение тия организационно административни въпроси, като се изляха в съответните правилници и конгресни решения. Тия мерки се оказаха полезни в развилите се вътрешни борби.
И двете разколнически движения бяха ликвидирани с твърдост, като учителите тесни социалисти се отцепиха в отделен учителски съюз с ясна и определена политическа окраска, докато Българския учителски съюз беше застанал и си остана на базата на политическия неутралитет, възприет от международното синдикално движение. А радикалното движение беше лесно преодоляно в широките прегръдки на учителските маси.
.............................................................................................................................................
На 2 юли 1906 свиках в София учителски събор...
Това беше един грандиозен събор. Тук се стекоха от цяла България повече от 5-6 хиляди души учители. Аз заведох европейската практика да каним и представители на политическите партии. Ясно защо : да чуем и тяхното отношение към нашите и на училището въпроси. Бяха представени следните партии: Социалдемократическа- с Кръстю Пастухов; Демократическа – с Андрея Ляпчев; Радикална - с Иван Георгов; Либерална /радослависти/ - Кр. Георгиев.
След рефератите бе дадена думата на представителите на политическите партии.
Пръв говори в полза и подкрепа на учителските искания Кръстю Пастухов. Втори, също, Илия Георгов. Кр. Георгиев /либерал/ не се изказа. Последен говори Андрея Ляпчев. Той се обяви против исканията на учителите, макар и с известни уговорки. Обаче цялата аудитория реагира буйно против него. Той се опита да продължи, но цялата зала наново почна да се тресе от тропане и викане. И партера и ложата силно роптаеха. Една грамадна вълна на протести се носеше срещу него. Сградата беше стара / това беше цирк “България” на мястото на днешните Хали/ , а протестите и тропанията бяха толкова силни, че се уплаших да не би да се събори сградата върху учителите, толкова тропането беше силно. В това време излязох на сцената и извиках:
- Другари, чакайте, какво правите?
Цялата зала постепенно се укроти и всички впериха очи към сцената. Аз продължих:
- Тези хора са наши гости. Ние сме ги поканили да дойдат да ни чуят, да ги чуем. Вие изслушахте думата на Кръстю Пастухов и Илия Георгов и ги харесахте, одобрихте ги. И аз ги одобрявам. Но вие не одобрявате думите на г-н Андрея Ляпчев и реагирате с тропане. И аз не ги одобрявам. Но нека го чуем. Нека чуем и доброто, и лошото тука, вместо да го чуем в пресата, в камарата.
Цялата зала беше вече онемяла и слушаше. След това Ляпчев продължи и каза, без прекъсване, своята дума......