ЗАЩО БСДП ИЗБРА БЕРОНОВ ?

(Публикувано във вестник “Седем” брой 37/20-26.092006 г. със заглавие “Трябва да има хора, които да заложат на честа и морала”)

Във време, в което редица самоопределили се за “десни” политически сили рязко се дистанцираха от трудно постигнатата обща кандидатура за президент, една центристка партия – БСДП подкрепи Неделчо Беронов. Звучи невероятно на фона на тоталната комерсиализация на българския обществен живот, когато “разумните” бързат да се прикачат към гръмко афиширания в аванс победител или поне да не го подразнят с позицията си.



Всеки непредубеден наблюдател ще констатира, че Българската социалдемократическа партия понесе множество удари от чужди и свои, бранейки последователно демократичното единство. По насрещен план на червените шамани традиционната социалдемокрация отдавна трябваше да е погинала под плътната медийна сянка и бурните изяви на филизите от бившата БКП, парадиращи с етикета: ”Ние сме единствените социалдемократи.” Но въпреки напъните и пренебрежението, партията наследник на Я.Сакъзов продължава да прокарва в живота неговите тези, формулирани още в началото на миналия век. С тях той и съратниците му изпревариха Западна Европа с десетилетия, посочвайки, че основният приоритет е социалното развитие на обществото и когато то влезе в конфликт с класовите интереси, последните остават на втори план.За тези съждения почти век комунистите го заклеймяваха, а сега тихо се опитват да си го притурят като наследство.
В духа на своите традиции още през месец юни 2006 г. на заседание на Националния си комитет, проведено в гр.Ст.Загора, БСДП формулира 5 критерия за подкрепа на бъдещи президентски кандидатури. Те звучат непретенциозно и са в духа и задачите на президентската институция, заложени в Конституцията., както и на стремежите на нашето общество в началото на 21 –и век. Президентът е нужно да отстоява българските национални интереси в условията на евроатлантическа интеграция на страната, да гарантира спазването в законодателството на демократичните и социални принципи, предвидени в нашия основен закон, да е независим от структурите на бившата ДС, да има ясна визия по актуалните въпроси, да предлага реални цели без популизъм и екстремизъм в решенията и да е убеден демократ и патриот Навярно всяка партия, разглеждаща се като гражданско-демократична общност, би се подписала под тези изисквания. За страна, членка на НАТО, очакваща пълноправно членство в ЕС, едва ли би трябвало да има кандидат за държавен глава, който да не може да отговори на подобни изисквания. Уви у нас парадоксите са просто житейско ежедневие. Не случайно в началото на настоящата предизборна кампания се появи интересен анекдот: ”Кандидат за президент отива да се регистрира в ЦИК. Служителката, приемаща документите, го пита: ” А ще представите ли свидетелство по отношение сътрудничество с бившите служби на ДС?”. Кандидатът отвръща учудено: ”За участие в тези избори сътрудничеството с ДС задължително условие ли е ?”



В далечната 1974 г.Гийом - секретарят на канцлера на Федерална република Германия Бранд, бе уличен като агент на комунистическата ЩАЗИ. Канцлерът, социалдемократът Вили Бранд, пое моралната отговорност и подаде оставка без лично да е бил във връзка с въпросната силова структура на бившата ГДР. При нас сътрудничеството с бившите тайни служби е едва ли не повод за гордост, така както на времето БКП се хвалеше с терористичните си авантюри от 20-те години на 20-ти век, определяйки ги за начало на антифашистка борба. Странно е, че сред демократичните сили не се появи оня Цицерон, който настоятелно да поставя въпроса за морала в политиката. Не остана друго освен познатото от тоталитарните времена. Народът роди актуалния анекдот за състезанието между различните управления на ДС в президентската надпревара, а услужливите на властта медии бързо смениха моралния с чалга проблемите на днешния ден. След подобаващото внимание към кандидатките за “Дондуков” № 2, специалистки по шев и кройка и приготвяне на лозови сармички, мощно се извиси самородния талант на Митьо Пищова.
На този фон в началото на кампанията кандидатурата на Неделчо Беронов е класика и единственото съжаление е, че времето може да се окаже малко хората у нас да оценят неговата ерудиция. “Класика, но на годините на Бетовен!” – ще контрират язвително тези, за които възрастта на Тодор Живков, Цола Драгойчева, Брежнев и Андропов не бе порок, а гордост. Тези, които свързват житейската мъдрост с плоските изцепки на титана от Правец за преминаване от производство на полупроводници към производство на цели проводници.



“Да класика!” – биха потвърдили онези, които са общували с Беронов и оценяват неговите качества. България като член на НАТО и бъдещ пълноправен член на Обединена Европа заслужава такъв държавен глава. Човек с мъдрост и без агресия, с идеи за реформи и без претенции за непогрешимост и безгранична власт, такъв видяхме и разбрахме Неделчо Беронов след срещата с ИБ на БСДП и именно това накара дори скептиците да приемат тезата за подкрепа.
“Не можахме да Ви посрещнем по протокол, но ви изпращаме с цветя и искрени пожелания за успех” – каза след срещата на 12.09.2006 г. зам.председателят на БСДП Цветанка Вълчева, връчвайки огромен букет на Беронов. За присъствалите на събитието остава надеждата, че демократично мислещите люде могат и е време да излязат от състоянието на апатия, да направят оценка на настоящето и своя избор за бъдещето. В дните на тотално опошляване на политическия живот у нас трябва да има хора готови да заложат на честа и морала, затова БСДП избра искреността пред дребните сметки и остава последователен поддръжник на демокрацията и вярна на своите традиции.

14.09.2006 г. Йордан Нихризов
Председател на БСДП