|
ИМЕТО НА Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ ЩЕ ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ СВЪРЗАНО С БСДП
Публикувано във вестник “Седем” от 12.04.2006 г.
На 7.4.2006 г. се навършиха 90 години от рождението на един социалдемократ, чиято личност в началото на промените след 1989 г. бе станала символ на борбата за демокрация. Той мечтаеше социалдемокрацията да остави трайна следа в историята на България с нещо голямо и непреходно. Днес 5 години и половина след неговата кончина мнозина се опитват да се накичат с името му, пренаписвайки миналото. Най-дейни в този процес са точно тези, които той цветущо определи в последното си интервю, публикувано във вестник “24 часа” на 7.11.2000 г., като плъхове и мошеници. Все пак човекът, с когото се свързваше социалдемокрацията у нас цяло десетилетие - д-р Петър Дертлиев ще си остане само и единствено член и председател на БСДП, партията, която заедно с д-р Атанас Москов и своите съратници инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Виолина Лулчева, Руен Крумов и Михаил Петков възстанови на 26.11.1989 г.
В онова време на многолюдни митинги и еуфория д-р Дертлиев влезе с опита на парламентарист от опозицията в VІ-то ВНС и с биографията на непримирим борец за правдата, отстоявана дори в комунистическите лагери и затвори. Той беше прекрасен оратор и мразеше екстремизма, но това не му помогна да поеме президентското кормило на държавата през 1990 г. Напротив в негово лице мнозина видяха опасен противник, който трябва да бъде отстранен. Усилията в тази насока обединиха както чужди, така и свои, и до голяма степен успяха.
Д-р Дертлиев често повтаряше, че заради Конституцията, която считаше за крайъгълен камък на новия демократичен път е жертвал партията. Сега почти 15 години след онзи миг на 12 юли 1991 г., в който той тръгна съзнателно срещу вълната, нещата навярно изглеждат различно. Българската конституция, като всяко човешко творение, писано в трудни условия се оказа несъвършена. Тя вече претърпя три промени, някой от които доста дискусионни. Заложените в нея закони се приеха не в срок от година, а от три Народни събрания и никой не бе упрекнат като виновен за това. Преходът пое по дирижиран нашенски път, далеч от светлите идеи на социалдемокрацията. Бившите номенклатурни величия от всякакъв ранг сложиха демократични маски и се превъплътиха в строители на капитализма от разни екипи, а БСДП получи тежки удари, чиито следи личат до днес. Човекът, в който някой виждаха символа на консенсуса, плод на една еволюционна идея се превърна за мнозина в полярен политик. Едни го хвалеха и обожаваха, други го проклинаха и отричаха, но в крайна сметка и първите и вторите го уважаваха и ценяха като личност. Той беше синоним на твърдост, защото както често казваше :”Петър значи камък.”
Д-р Дертлиев остана верен на идеите за свобода, справедливост и солидарност. До последният си миг стоеше здраво на позицията : “Умирам, но знамето не продавам!” Така е озаглавено и последното му интервю, а за копнежите и терзанията по трудния си житейски път, той остави на поколенията своите мемоари. Навярно след години историята ще оцени най- обективно неговата роля в прехода от тоталитарния комунистически режим към демокрация в България, но името на д-р Петър Дертлиев ще остане завинаги свързано със съдбата на социалдемокрацията и с Българската социалдемократическа партия.
Йордан Нихризов – председател на БСДП
|
|