НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Този път в бюлетина “Позиция” ще представим един виден социалдемократ, чието име, за разлика от много негови съидейници, не беше покрито през годините на тоталитаризма с праха на времето. Напротив, той заемаше достойно място в “Енциклопедия България”, а негови политически спомени са издадени от издателството на “Отечествения фронт” още през 1988 г. Разликата е в избирателността при подбора на фактите и събитията от неговия житейски път. Там дейността му или удобно свършва на 12.07.1945 г., или за позициите му се винят неговите съратници Кръстю Пастухов и Коста Лулчев. Ние ще се опитаме да ви представим “изпуснатото” посредством яркото журналистическо перо на първия директор на вестник “Свободен народ”.

ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ

Роден е на 04.03.1879 г. в гр.Пещера. Първоначалното си образование завършва в родния си град, а гимназиалното в гр.Пловдив. През 1898 и 1899 г. е учител в Пещера, където развива активна обществена дейност и е един от основателите на социалдемократическата организация там. Правното си образование започва през 1900 г. в Софийския университет, където се дипломира 3 години по-късно.
Като ученик в Пловдив, а в последствие като учител и студент Чешмеджиев прави първите си литературни стъпки. Публикува стихотворения в списание “Мисъл”, сътрудничи и на други издания. Постепенно се изгражда като професионален журналист с голям редакторски опит. Участва активно в издаването на множество вестници и списания: “Съзнание” (1899 г. и 1916-1918 г.), “Общо дело” (1901-1905 г.), “Ново общество” (1906-1909 г.), “Млад работник” (1906-1908 г.), “Социалдемократ” (1920-1922 г.), “Епоха” (1922-1924 г.), “Нова камбана” (1918-1919 г. и 1925-1935 г.). Част от статиите са подписани с многобройните му псевдоними: Григор Лютиков, Вия Долороза, Фалк, Спартак, А.Невенин, Атлас, Стенка Разин и др.
Григор Чешмеджиев участва в Балканската (1912 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) като достига офицерски чин и е награден с орден за храброст. През 1940 г. преживяното той сбира и издава в книгата “Военни спомени”. Самият Чешмеджиев е един от основателите на съюза на българските писатели (1913 г.) и от тогава е член на неговото ръководство. Най-значимите му произведения са събрани в 7 тома в годините 1939-1941 г. там са включени: трилогията “Синове на Балкана” (1926 г.), “В навечерието на хаоса” (1927 г.), “Към лобното място” (1928 г.), “Илю болшевикът” (1931 г.), “Едно детство” и “Гимназистът” (1934 г.), като и драмите, посветени на Априлското въстание и Освободителната война – “Великата пролет” и “Руския гроб”.
От 1919 г. до края на живото си Григор Чешмеджиев е избиран в състава на ЦК на БРСДП (о). Народен представител е във всички народни събрания от ХVІІІ-то до ХХІІІ-то в периода 1919 – 1934 г. Комунистическите биографии с характерния си подход разделят политическата дейност на Чешмеджиев на три периода. Първият, до края на 1933 г., когато той работи активно с други видни социалдемократи като Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Коста Лулчев. През 1924 г. публикува статията “Ликвидация на комунизма”, в която изразява своето твърдо убеждение, че единственият път за защита на обществените интереси е “пътят на легалните борби”. В последствие продължава да развива своите еволюционистки възгледи, строго отричайки терора и “безумията на земеделските и комунистически водачи” в брошурата си “Сноп лъчи в тъмнината на заговора” (ноември 1925 г.). Противопоставя се на идеите на комунистическите и някои земеделски ръководители за единен фронт и революционна борба под контрола на Москва. Това му становище върви паралелно с отрицанието на надигащия се личен режим на цар Борис ІІІ. През 1933 г. той категорично си опълчва срещу изгонването на депутатите на Работническата партия, защото е убеден, че ако те бъдат принудени да станат нелегални, ще се нанесат “двойно повече пакости на страната”.
Червените биографи не могат да осъзнаят неговите демократични тези и обявяват това му поведение за двойнственост, последвана от “идейно израстване”. То, израстването, при всички случаи се сварзва с действията на Чешмеджиев против режима, установен с преврата от 19.05.1934 г., които комунистическите изследователи класифицират като “единофронтовска омраза и ненавист към фашизма”.
Григор Чешмеджиев е кандидат на Народния фронт за депутат, а през август 1943 г. се включва от името на БРСДП в Националния комитет на Отечествения фронт. Като юрист става защитник по процесите срещи “БЗНС – “Пладне” – 1941 г., срещу парашутистите и подводничарите – 1942 г., срещу ЦК на БРП – 1942 г. и др. След 09.09.1944 г. е министър на социалната политика в правителството на Кимон Георгиев. На 01.02.1945 г. Чешмеджиев е определен от ЦК на БРСДП за директор на партийния орган – вестник “Народ”. Той не възразява на отстраняването от ръководството на партията на Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков през януари 1945 г., но скоро разбира, че това е само началото на процеса на ликвидиране на БРСДП от силните на деня – комунистите.
Всичко за него става ясно след опита да бъде свален по поръчка Гл.секретар на БРСДП Коста Лулчев, с когото са близки другари. На 12.07.1945 г. настъпва и краят на илюзиите – Григор Чешмеджиев е отзован от министерския пост и другите обществени институти, където е представлявал БРСДП.
Сетните месеци от живота на Чешмеджиев комунистическите историографи определят като “време на боледуване, на неправилно информиране и подвеждане от някои десни елементи в българската социалдемокрация”. Дали това е така, ще можете да разберете от поместената в този брой последна негова статия – “За свободата”. С нея верният съратник на Лулчев открива новия демократичен орган на БРСДП (о) – вестник “Свободен народ”. Смъртта, обаче, застига Чешмеджиев още същия ден – 16.09.1945 г. Остава паметта за неговото крупно и дейно, просветителско и литературно дело, което дори враговете му не смеят да пренебрегнат.